- Михаела, представихте най-новия си музикален проект „Инсомния“, какъв бе пътят на парчето от идея до факт?
- „Инсомния“ е резултат от първата ми съвместна работа с Крум Георгиев и Ани Пешева. Влязох в студиото с доста конкретна идея както за звученето, така и за концепцията на песента. Аз написах текста, а заедно с Крум и Ани работихме върху музиката. Те реализираха идеята ми за аранжимента. Исках да експериментираме с електропоп, преплетен с рейв елементи, като същевременно запазим модерната мелодичност и поетичността, които са характерни за мен. Интересуваше ме идеята за съня като чакан гост, който така и не идва. Нещо, което всички сме преживявали – онези моменти, в които цялото ти същество копнее за покой, но мислите ти не ти позволяват да го намериш. Радвам се, че успяхме да превърнем тази идея в песен със собствен характер и атмосфера.
- Песента насочва вниманието към безсънието като едно от предизвикателствата на съвременното общество – защо избрахте именно този фокус?
- Защото живеем във време, в което сякаш постоянно трябва да сме на разположение, да реагираме, да постигаме, да не пропускаме нищо. Дори когато физически сме си вкъщи и денят е приключил, мислите ни често продължават да работят на пълни обороти. За мен сънят е много повече от физиологична необходимост. Той е пространство, в което се освобождаваме от шума на всекидневието и се връщаме към себе си. Интересното в „Инсомния“ е, че сънят присъства и като нещо желано, почти като чакан любим гост. Понякога най-големият лукс е просто да успееш да се отпуснеш и да намериш покой.
- А вие жертвате ли съня си заради тревоги, амбиции, мечти?
- Случва се, разбира се. Работата ми е свързана с много идеи, срокове и отговорности и понякога ми е трудно да изключа съзнанието си. Имам силно изразено чувство за отговорност и често в желанието си да свърша още нещо, да развия още една идея или да направя нещо още по-добро се лишавам от така необходимия на всички ни сън. Но съм научила, че почивката не е награда, която трябва да заслужиш, след като си свършил всичко. Тя е необходима част от това да можеш да продължиш да даваш най-доброто от себе си. Опитвам се да бъда по-дисциплинирана и в това отношение, макар че невинаги ми се получава.
- Лятото бе изпълнено с концерти, с какви емоции изпратихте топлите месеци?
- Изпратих лятото с много благодарност и усещане за добре свършена работа. Срещите с публиката винаги са най-голямата награда за един артист, а тази година имахме възможност да споделим музиката си с хора в различни градове и на различни сцени. Имаше много енергия, пътувания, спонтанни моменти и онова усещане за свобода, което носят летните концерти.
- Имате десетки, дори стотици изяви, но една от тях остави специален отпечатък в сърцата на публиката - спектакълът под диригентството на Максим Ешкенази... Ще ви видим ли отново на голяма сцена?
- Концертът в зала 1 на НДК беше едно от най-значимите събития в професионалния ми път. Да събереш на една сцена над 60 музиканти, да представиш собствената си музика в симфоничен прочит и да споделиш това преживяване с толкова много хора е емоция, която носиш със себе си дълго след последния акорд. Работата с Максим Ешкенази и целия екип ми показа колко много възможности има пред музиката ми, когато излезе извън обичайните си рамки. На 4 декември излиза записът от концерта под формата на първия ми лайв албум на плоча, а на 23 ноември започва предварителната продажба. А що се отнася до следващ голям концерт, със сигурност имам желание отново да създам подобно мащабно артистично преживяване.
- Къде и кога ще могат да ви видят приятелите на изкуството до края на годината?
- На 6 декември ми предстои много специален коледен концерт в Бургас. Ще бъда на площада в града с голям биг бенд, а към нас ще се присъедини и Орлин Павлов. Очаквам с огромно удоволствие тази среща. Декември е изпълнен със събития, посветени на коледния дух, топлината и онова напомняне, че в този период всички се опитваме да бъдем малко по-добри.
- През 2027 г. България ще се превърне в домакин на едно грандиозно събитие – „Евровизия“ ще се проведе на родна земя. С какви очаквания сте?
- Това е огромна възможност за България и се надявам да успеем да я използваме по най-добрия възможен начин. „Евровизия“ е много повече от музикален конкурс. Тя е международна сцена, на която една държава може да покаже културата си, артистите си, творческия си потенциал и способността си да бъде част от съвременния европейски културен разговор. Радвам се, че събитието ще се случи именно тук, в България. Надявам се да видим не просто добре организиран телевизионен спектакъл, а истински празник на музиката, който ще остави дългосрочен отпечатък върху културния живот у нас. Иска ми се да покажем България с увереност, мащаб и самочувствие.
- Какви чувства провокира победата на Дарина Йотова-Дара?
- Следях пътя на Дара от националната селекция до голямата сцена на „Евровизия“ и като неин колега, но и като страничен наблюдател, изпитах огромно уважение към начина, по който премина през този период. Мисля, че едно от най-впечатляващите неща беше психическата ѝ устойчивост. След националната селекция имаше много публични реакции, критики и спекулации, а тя трябваше да намери сили да остави целия този шум зад гърба си и да се концентрира върху най-важното – представянето на България. Това никак не е лесно, особено когато си млад артист и толкова много хора следят всяка твоя стъпка. Впечатли ме и дисциплината, с която се подготви за сцената. Представянето ѝ изискваше огромна физическа издръжливост – сложна хореография, много движение и пеене на живо, при това със забележителна вокална стабилност. Това е сериозна работа, която заслужава признание. Радвам се, че нейният успех показа на много млади хора, че понякога нещата, които изглеждат почти невъзможни, всъщност могат да се случат. И че си струва да продължаваш да вярваш в мечтите си.
- Доказателство за какво бе международното признание?
- Според мен това е много добър пример за потенциала на един талантлив артист, когато зад него застане екип от хора с опит, ясна визия и познания за международния музикален пазар. В случая с Дара имаше много силна работа и от страна на гръцките продуценти, които успяха да изградят цялостна концепция около нея и да я подготвят за тази сцена. Това е нещо, което често остава невидимо за публиката. Надявам се този успех да бъде стимул за българската музикална индустрия да инвестира повече в артистите си и да им помага да мислят отвъд границите на местния пазар. Таланта го имаме. Въпросът е да му осигурим среда, в която да се развива и да достига до света.
- Ако върнем лентата назад - какво дете беше Михаела?
- Бях любопитно дете с много енергия и въображение. Обичах да уча нови неща, да мечтая и да се занимавам с различни дейности. Музиката много рано се превърна в естествена част от живота ми и постепенно започна да заема все по-голямо място в него. Мисля, че още тогава имах силно изразено желание да се изявявам и да създавам неща. Винаги съм била човек, който трудно стои на едно място, когато има идея, която иска да осъществи.
- Ако имахте шанс да видите себе си в тези ранни години, какъв съвет щяхте да дадете…
- Бих ѝ казала да не бърза толкова. Да не измерва стойността си единствено през постиженията и да не се страхува от моментите, в които нещата не се случват според плана. Бих ѝ напомнила, че има право да греши, да променя мнението си, да опитва различни пътища и понякога просто да се забавлява, без всичко да трябва да има конкретна цел. И най-вече – да не губи любопитството си към света. То е едно от най-ценните качества, които може да запази човек независимо колко опит натрупва.
Стефани Тонева


















