- Г-н Цанев, авариите по топлопреносната мрежа оставиха много софиянци без парно и топла вода. Какво може да промени енергийното обновяване на една жилищна сграда?

- Разбира се, при евентуално спиране на парното добре обновената сграда изстива по-бавно. Пасивната сграда например би загубила не повече от 3-4 градуса в рамките на седмица, дори и да не се отоплява. Във всекидневието разликата се усеща и когато отоплението работи. Стените и прозорците са по-топли отвътре, има по-малко течение и температурата в стаите е по-равномерна. С подходящо засенчване жилището се нагрява по-бавно и през лятото. А когато сменяме дограмата и уплътняваме сградата, трябва да предвидим и как ще влиза свеж въздух.

По наши наблюдения в обновените сгради сметките за енергия могат да намалеят над 50% в зависимост от първоначалното състояние на сградата, качеството на изпълнените мерки и начина на отопление. За семейство, което преди ремонта е отоплявало само една стая, ползата е и в това, че вече може да си позволи да отоплява целия си дом.

- Как да изберем между централно отопление, климатик, електрически радиатор, газ и пелети? Какви са предимствата и недостатъците им?

- Първо трябва да видим колко топлина губи жилището. След обновяване често е достатъчна по-малка отоплителна мощност. За да сравним вариантите, трябва да сметнем цената за закупуване, монтаж, отопление и поддръжка при еднаква температура в дома.

При отопление на ток добре подбраният климатик, който е вид термопомпа, обикновено е много по-икономичен от електрическия радиатор, печка с реотани, или т. нар. духалки. В оптималния си температурен диапазон на работа термопомпата може да достави 3-4 киловатчаса топлина за един киловатчас електричество, а може и да охлажда през лятото. Радиаторът или печката с реотан са евтини за покупка и удобен за кратко ползване, но при постоянно отопление харчат повече ток.

В гъсто застроен град централното отопление е най-удобният, комфортен и ефективен метод, когато мрежата е надеждна. Осигурява отопление и топла вода без собствен котел, но домакинството зависи от състоянието на мрежата, от начина, по който се управлява инсталацията в блока, и от броя абонати – колкото по-малко са те, толкова по-големи са разходите за общите части. Газовият котел позволява индивидуално управление, но изисква газова връзка и поддръжка, а сметката зависи от цената на газа. Пелетите са вариант за къща с място за складиране, но изискват доставки и почистване, като много трябва да се внимава и за качеството им. Във всеки един случай обаче оптималният подход е „енергийната ефективност на първо място“ – първо поставяме качествени прозорци, изолираме стани, покрив и под и чак след това решаваме въпроса с отоплителната инсталация.

- Колко жилищни сгради са обновени досега в България и колко още предстои да бъдат обновени?

- По основните публични програми са обновени около 3500 многофамилни жилищни сгради. До края на 2024 г. са близо 3000, включително 1968 по първата национална програма. Към 12 ноември 2026 г. МРРБ отчита още 560 завършени блока по първия етап на Плана за възстановяване и устойчивост. Българската банка за развитие е договорила обновяването на още 630 блока, със срок за изпълнение до края на 2029 г.

Мащабът на задачата е много по-голям. В проекта на националния план се посочват над 82 000 многофамилни сгради с потенциал за обновяване. За еднофамилните къщи, които досега почти не са обхванати от публичните програми, също трябва да има достъп до финансиране и техническа помощ.

- Колко струва обновяването на една сграда и откъде могат да дойдат средствата за обновяване в по-голям мащаб?

- Проектът на Националния план за сградно обновяване използва ориентир от около 140 евро на квадратен метър, но тази цена стъпва на стари данни и е поне два пъти по-висока. За конкретна сграда цената зависи от състоянието ѝ и от обхвата на ремонта. Подмяната на дограмата и изолацията са една сметка. Ако се налага да се ремонтира покривът, да се обнови отоплителната инсталация или да се изгради вентилация, сметката е друга. За жилищния фонд в страната проектът оценява необходимите инвестиции на около 11 млрд. евро само до 2035 г.

Ясно е, че европейските средства и държавният бюджет могат да осигурят само малка част от тези пари. Националният фонд за декарбонизация може да помогне тази подкрепа да се съчетае с достъпни банкови кредити и гаранции, но най-важното е да се привлече участие на собствениците. За домакинствата, които не могат да поемат собствен принос, помощта трябва да е по-висока и при нужда да покрива целия разход. Това е социална политика и тук важна роля може да има социалният план за климата. Освен това хората имат нужда и от достъпна практическа помощ в специализирани центрове за комплексно обслужване - от техническата оценка, избора на мерки и подготовката на проекта до кандидатстването за финансиране и контрол върху изпълнението.

- Могат ли да се строят пасивни сгради в България? А могат ли съществуващи сгради да се обновяват по този стандарт?

- Да, и имаме напълно документиран български пример още от 2015 г., както и още десетки сгради след това. Новият корпус на детска градина „Слънце“ в Габрово е първата сертифицирана обществена пасивна сграда у нас. ЕнЕфект участва в проекта. Идеята е сградата да поддържа комфортна температура с много малко енергия за отопление. Това се постига с добра изолация, качествено монтирани прозорци, внимателно изпълнение на местата, през които най-лесно изтича топлина, и вентилация, която оползотворява топлината на изходящия въздух. За съществуващите сгради има и специален стандарт за обновяване, EnerPHit, който отчита ограниченията на старото строителство. В интерес на истината националната нормативна уредба вече доста се доближи до този стандарт – въпросът, както винаги, е на прилагане, контрол и санкции.

- Какво се случи с предложението Агенцията за устойчиво енергийно развитие да се влее в Министерството на енергетиката? Какво е важно за фирмите и енергийните одитори?

- В проекта за промени в Закона за енергийната ефективност от август бе предложено агенцията да се влее в министерството. В справката от общественото обсъждане, публикувана на 22 октомври, министерството посочва, че текстовете за вливането са отпаднали от законопроекта.

За фирмите и одиторите е важно регистрите да работят без прекъсване, преписките да се решават в предвидими срокове, а контролът върху обследванията, сертификатите и отчетените спестявания да е надежден и функционално независим. Забавянето на една преписка може да забави финансирането или плащането по цял проект. Позицията на ЕнЕфект е агенцията да се укрепи като държавна агенция към Министерския съвет, с достатъчно експерти и ясен мандат да координира работата на министерствата и общините, за да може не само да поддържа списъци и регистри, а да осигурява допълняемост между финансовите инструменти и независим контрол върху изпълнението на политиките.

- Какво показва енергийният сертификат на една сграда, кой го издава и колко струва на собствениците?

- Енергийният сертификат показва колко енергия е необходима на сградата при стандартни условия на ползване и в кой енергиен клас попада тя. Подобно на етикета на един хладилник той дава обща основа за сравнение. Така купувачът или наемателят може да сравни две жилища, дори досегашните им обитатели да са ги отоплявали по различен начин. За собственика практическата полза идва и от самото обследване. То показва откъде се губи най-много енергия, кои мерки си струва да се направят и какво спестяване може да се очаква.

За съществуваща сграда сертификатът се издава след пълно енергийно обследване от консултант (енергиен одитор), вписан в публичния регистър на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Собственикът възлага и плаща услугата, а при блок решението се взема от общото събрание на собствениците. Цената се договаря според сложността и размера на сградата. Качествено обследване на един жилищен блок се прави от екип от трима сертифицирани експерти с различни специалности, отнема не по-малко от 2-3 седмици, включва събиране на данни за потреблението от собствениците и поне едно посещение на място и няма как да струва по-малко от 3000 евро. При одобрен проект по програма за саниране този разход може да бъде възстановен, ако условията на програмата го допускат.

- Какво може да направи собственикът на еднофамилна къща, ако иска да я обнови? Къде може да кандидатства и каква част от разходите може да получи като безвъзмездна помощ?

- Към средата на ноември 2026 г. няма отворена национална програма за цялостно енергийно обновяване на еднофамилни къщи. Има местни програми за отделни мерки. В София например от 2 ноември се приемат заявления за безплатна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво. Всеки момент се очаква националният фонд за декарбонизация. В проекта на социалния план за климата има мярка „Топъл дом“ за уязвими домакинства в еднофамилни къщи. Планът все още се обсъжда с Европейската комисия.

Ако собственикът иска да започне сега, първата стъпка е да потърси техническа консултация и да подреди мерките според състоянието на къщата и бюджета си. Обновяването може да се направи и на етапи, стига решенията за покрива, изолацията, прозорците и отоплението да са съгласувани от самото начало. Ако ще разчита на програма, бих го посъветвал задължително първо да види официалните условия и тогава да плаща за документи или да възлага ремонт и да не се доверява на „консултанти“ от социалните мрежи. Според нас работещ вариант, който очакваме от декарбонизационния фонд, е безвъзмездна помощ от порядъка на 30-40%, съчетана с достъпен кредит и собствено участие. За домакинствата, които не могат да осигурят собствен принос – попадащи под дефиницията за „енергийна бедност“, помощта трябва да е по-висока и при нужда да покрива целия разход с инструментите на социалната политика.

Това е той:

  • Роден е във Варна, завършва английска гимназия с отличие
  • Бакалавър по журналистика и магистър по връзки с обществеността във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доктор по журналистика с профилирана специалност „Теория на комуникацията“ (2009)
  • Изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и упълномощен представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия
  • Координатор на международни научноизследователски проекти по програмите Хоризонт 2020, LIFE и EUKI
  • Член на експертната група на ИКЕ на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция „Пасивна къща“
  • Автор на публикации и лектор в международни конференции за устойчиво енергийно развитие, пасивните и нулево-енергийни сгради, енергийна ефективност, ВЕИ и общинското енергийно планиране