Е дна от атомните подводници на Кралските ВМС на Обединеното кралство тип Vanguard с балистични ракети Trident миналата неделя най-накрая се завърна в домашната си база. Гледката бе покъртителна - целият корпус бе покрит с водорасли и морски мекотели и имаше обширни области с ръжда. Подводницата бе покрита с кафеникаво-зелен налеп, тежък случай на биообрастване. По корпуса личаха следи от ръжда, липсващи звукопоглъщащи плочи и други признаци на износване, натрупани през по-голямата част от годината, прекарана под водата. Нещо нормално, но нелицеприятно, за морски съд, прекарал 7 месеца в морето.
Характеристики
HMS Vengeance е с водоизместване 15 000 t и екипаж от 135 души. Дължината е 149,9, широчината е 12,8 m, газенето е 12 m. Силовата установка е от ядрен реактор Rolls-Royce PWR2, 2 турбини GEC с мощност 27 500 к.с. (20,5 МВт) и 1 водоструен движител (pump-jet). Подводната скорост е 25+ възела. Далечината на плаване е ограничена единствено от запасите от храна и техническия ресурс на механизмите. Подводницата има навигационен радар Kelvin Hughes Type 1007 (I-обхват) и хидроакустичен комплекс Thales Underwater Systems Type 2054. Информация осигуряват и 2 оптикоелектронни перископа (наблюдателен и боен) Pilkington Optronics CK51/CH91. Подводницата има 2 пускови установки SSE Mk10 за средства за противоторпедна защита и система за пасивно радиоелектронно разузнаване. Въоръжението са 4 торпедни апарата с калибър 533 mm за тежки торпеда Spearfish, 16 шахти за балистични ракети Lockheed Trident II D5, всяка с до 12 разделящи се бойни глави (MIRV) с мощност 100 kt тротилов еквивалент.
Мисия
Подводницата се завърна във военноморската база „Клайд“ в Шотландия след рекордна мисия за ядрено възпиране. Патрулът бе част от операция Relentless („Непреклонност“), която според съобщение на британското правителство „гарантира, че по всяко време поне една ядрена подводница с балистични ракети е в морето, възпирайки противниците ни и защитавайки Обединеното кралство и съюзниците ни от НАТО. Когато една подводница се завръща у дома, друга вече е в морето и продължава това жизненоважно патрулиране“.
Всяка подводница тип Vanguard разполага с 16 шахти за балистични ракети UGM-133 Trident II с подводен старт. Реално обаче са заредени само 8 от тях. По време на патрулиране подводниците носят максимум 40 бойни глави.
Подводницата в перфектно състояние преди началото на патрула

HMS Vengeance започна своя патрул на 12 април и прекарва 217 дни под водата, преди да се завърне. Когато подводницата напусна страната, премиер бе Киър Стармър, а „Манчестър Юнайтед“ бе на 3-то място във Висшата лига. Сега премиер е Анди Бърнам, а отборът от Манчестър е на 18-о място, на 3 от опашката на Лигата“, коментира снимките на подводницата вестник „Гардиън“, подчертавайки колко много неща са се променили, откакто тя е отплавала. Това плаване надминава предишния рекорд от 205 дни, поставен от посестримата ѝ HMS Vanguard, и повдига въпроси относно натоварването върху моряците, както и надеждността на застаряващите подводници, изпращани на удължени мисии.
Патрулът бе удължен с поне седмица спрямо първоначалния план, тъй като подводницата, която е трябвало да поеме дежурството, срещна проблем, който наложил завръщането ѝ във военноморската база „Клайд“ за оказване на съдействие.
Четирите подводници от клас Vanguard, които са целият ядрен възпиращ потенциал на Обединеното кралство, са на въоръжение от дълго време. Най-старата от тях е въведена в експлоатация преди 33 години, а най-новата – преди 27 години.
Въвеждането в експлоатация на наследниците от тип Dreadnought се очаква едва в началото на 30-те години на XXI век. Прогнозната обща стойност на програмата от около 43 млрд. долара я превръща в най-скъпия отделен отбранителен проект на Обединеното кралство. Важно е да се отбележи, че тази сума не включва разходите за подмяна на бойните глави за ракетите Trident. Очевидно Великобритания се нуждае от поне от още една подводница.
Натоварването върху системата е прекомерно, а краткосрочните икономии от това, че не се поддържат 6, а само 4 подводници, водят до по-големи разходи в дългосрочен план, както за състоянието на самите плавателни съдове, така и за личния състав.
Удължени
Притесненията относно удължените периоди на разгръщане не са характерни само за Кралските ВМС. Както бе установено на практика от ВМС на САЩ, колкото по-дълго един кораб остава в мисия, толкова повече време е необходимо в пристанище за последваща техническа поддръжка. Това води до тревожни верижни ефекти, които засягат дори рутинните цикли на обслужване – да не говорим за мащабните ремонти и модернизации – а също така създава трудности при управлението на личния състав. Фактът, че след продължителни мисии корабите често изглеждат в лошо състояние, е реалност за всички ВМС. На наличието на ръжда и наслоени водорасли по корпусите се дължи негативното впечатление, което създават подобни видими следи от износване и амортизация, особено по време на посещения в чуждестранни пристанища.
Що се отнася до подводница, проектирана да „изчезва“ за месеци наред в океанските дълбини и оставайки скрита там, няма как да се избегне натрупването на отлагания по корпуса и други видове износване, характерни за плавателен съд, прекарващ дълго време под водата. Макар да се използват специални бои, възпрепятстващи обрастването (т.нар. антифаулинг покрития) – метод, който Кралските ВМС и МО продължават да проучват – всеки обект, престоял толкова дълго под водата, неизбежно ще натрупа множество наслоявания от околната среда.
Както се вижда от снимките, голяма част от звукопоглъщащите (анехогенни) плочи по корпуса липсват – типично явление след продължителна мисия. Тези плочи са предназначени да абсорбират звуковите вълни от сонарите, както и да заглушават шума, излъчван от самата подводница, намалявайки вероятността тя да бъде засечена чрез пасивен сонар. На изображенията ясно личат зони на корозия, образували се на местата, където плочите са паднали. Мачтите също показват следи от износване вследствие на продължителното излагане на въздействието на солената вода.
Сравнението между снимките на Vengeance и тези на друга подводница от клас Vanguard, напускаща военноморската база „Клайд“ преди 3 години, показва колко значителни са натрупаните морски обраствания.
Том Шугарт, старши сътрудник в мозъчния тръст Център за нова американска сигурност (CNAS) и офицер от подводния флот на САЩ в оставка, отбелязва, че състоянието на Vengeance при пристигането ѝ в пристанището е признак за професионализмът на екипажа. „Веднага прави впечатление, че това вероятно е най-мръсната, най-силно обрасла с морски организми и най-ръждясала подводница на активна служба, която някога съм виждал. Същевременно е напълно нормално тя да изглежда така, след като е прекарала толкова невероятно дълго време в морето. Свалям шапка на екипажа, който успя да я задържи на море толкова дълго – невероятно постижение!“.
Димитър Ставрев, военен експерт



















