Г-н Дацов, има ли шанс да избегнем процедурата по свръхдефицит, която Европейската комисия се кани да ни наложи?
Въпрос е на няколко допускания. На мен ми се налага да спекулирам малко повече. На самото правителство липсва много информация, а пък на нас, които ползваме само публични източници на информация, преценката ни е още по-трудна. Но по наши първоначални оценки нещата могат да варират около 3% от БВП. Това означава, че при един базисен сценарий в момента дефицитът е около 4% - това, което казва и самата Европейска комисия в прогнозата си. Сега дали с този бюджет нещата могат да паднат до 3%, на мен лично ми се струва, че може.
Как може да стане това?
Това не е въпросът, на който аз трябва да отговарям. Начинът, по който се прави бюджетна консолидация, тоест се намалява дефицитът, е в ръцете на управляващите. Има огромен набор от мерки, но ние не можем да знаем какво те ще изберат. Но каквито и мерки да изберат, нека да ги минават през призмата на анализа как действат те на икономическия растеж. Всички тези мерки трябва да са максимално щадящи растежа. Ако направим анализ за произхода на кризата, ще видим, че нямаме проблем с потреблението. Има проблем с предлагането, включително цената, на която се предлага. Такива неща обикновено не се решават по никакъв друг начин освен със структурни реформи. А те изискват да знаеш какво правиш, и второ, да имаш смелостта да ги направиш.
Кога се очаква да имаме яснота дали наистина влизаме в процедура по свръхдефицит?
Приблизително след един месец. Може да се каже, че още юли това трябва да стане ясно.
Значи правителството би трябвало да бъде готово с бюджета дотогава?
Мисля, че правителството ще бъде готово с бюджета в рамките на тази седмица. Изказванията на финансовия министър сочат като цел от 1 юли да има бюджет. Това означава, че теоретично те трябва да го вкарат тази седмица в Министерския съвет.
Какъв сигнал към инвеститорите и финансовите пазари би била една такава процедура по свръхдефицит?
Вече години говорим, че пътят към ада е постлан с добри намерения. И това, което се случва, не е изненада. Хубаво е да питате хората, които през последните 5 г. развиваха тези теории с харченията и как това не се отразява по никакъв начин нито на макроикономиката, нито на нещо друго, да ги питате какво става и кой носи отговорността. Защото за това нещо трябва да се носи отговорност. Макар че те понесоха политическата отговорност дотолкова, доколкото са в опозиция. Самата процедура по свръхдефицит те кара да начертаеш един път, който води до това да стабилизираш финансите си дългосрочно. Не е въпросът за 3-те процента. Трите процента дефицит е максималната точка, в която можем да се отклоним. Това не е точката, в която бюджетът е балансиран. Ние продължаваме да имаме това говорене, че ако се върнем към 3-те процента, ще си решим проблемите. Не! Проблемите си остават. Това, което се нарича структурен дефицит, отклонението от нормалното, както и ЕК, така и ние го изчисляваме на ниво 4%. Проблемът за преструктурирането е много съществен.
Политическите сили, които управляваха последните 5 г., се оправдават, че по тяхно време дефицитът е бил в рамките на допустимите до 3%. Потвърдено ли е от ЕК, че миналата година завършваме с дефицит в рамките на допустимото, като се вземе предвид дерогацията за военните разходи?
Това е потвърдено. Но нека да кажем, че това е много елементарно разбиране за публичните финанси, дори е обидно така да се представят нещата. Единствената причина ние да не сме в процедура по свръхдефицит не е, защото те са правили добър бюджет. Да не забравяме и друго – преди бюджетът беше балансиран. За да изведеш една такава система в неравновесие, трябват доста системни усилия. То не става веднага. Обикновено едно такова нещо се случва за 3 до 5 години. Бюджетът въпреки старанието на политиците се съпротивлява да се случат някои неща. Възстановяването е поне един път и половина по-дълго като период. Ако извадихме от равновесие бюджета на петата година, това означава, че обратният път за стабилизация, освен ако не се направи някаква шокова терапия, този път ще бъде между 5 и 7 г. Следващите 20 г. ще бъдат определени от решенията, които се взимат в момента.
Има ли опасност от увеличаване на данъчно-осигурителната тежест, още повече че Европейската комисия препоръча да отменим плоския данък?
Понякога има политическо говорене. Дискутирал съм този въпрос няколко пъти с Европейската комисия. Не чух от тях нито един сериозен довод защо това нещо да го направим, да махнем плоския данък. Ефектите, които се случват от такова решение, са или отрицателни, или неутрални. Специално като говорим за данъка върху доходите. За средните доходи данъкът трябва да се вдигне с 50%, за да има някакъв ефект от допълнителни приходи от този данък. Тези 50% по-висок данък отиват в цените и ще захранят по-висока инфлация. Защото ще се увеличи себестойността на стоките. Правителството се опитва да прави някаква имитация на мерки във връзка с овладяването на цените. Нито едно от тези неща не решава нито един реален и конкретен проблем.
Тоест, ако премахнем плоския данък и завишим облагането на средните доходи, това ще повиши инфлацията?
След като се вдигне данъкът, а данъкът е част от цената, естествено се случва това. То няма да е равномерно навсякъде. Но разходите за качествен труд ще скочат значително. А една голяма част от хората с ниски доходи са в сивия сектор. И крайният резултат няма да е нула, както някой си мисли, а ще бъде минус.
Виждаме последните два месеца едно ускоряване на инфлацията. Еврото ли е причината?
Обясняването, че еврото е причина за нещо, води до промяна в очакванията. Манипулирането на очакванията сами по себе си водят до инфлация. Никой не слага на масата един стандартен факторен анализ и това е голям проблем. Министерството на финансите има капацитета да го направи това нещо, но не го прави. Европейската централна банка публикува такъв документ и там много добре се вижда, че на базата на този факторен анализ инфлацията няма нищо общо с еврото.
А с какво има общо?
Основно с доходите. Правихме изчисления за миналата година за приноса на ръста на заплатите към инфлацията. Няма как да имаш 25% ръст на разходите за персонал в бюджета и 14-15% общо за икономиката и да нямаш висока инфлация. Това никъде не се е случвало. Само помислете колко пари бяха изсипани по линия на доходите, колко пари се изсипаха за капиталовите проекти. Всичко това е изсипване на ресурс, който по каналите води до потребление. Ако погледнем платежния баланс, ще видим, че вносът се е увеличил с близо 30% и това идва от вноса на стоки за потребление.
Как оценяват мерките на управляващите за овладяване на ръста на цените?
Нито една от тези мерки не е антиинфлационна. Това са мерки, които позволяват на държавната администрация, без да носи отговорност, да взима политически оправдани решения. Управляващите не показаха един стандартен анализ, обосновка. Има министри, които приказват откровено неверни неща. Никой не може да обясни как имаш 4% печалба, а 100% са надценките. Кое наричат надценка? В голяма степен надценката е разход. Ако погледнем, средната норма на печалба на един производител е 20-25%, а в крайния търговец обикновено е 4%, тоест 5 пъти по-малко. Бяха въведени допълнителни контролни механизми, с които, ако не слушаш, може да бъдеш фалиран и изхвърлен от икономическия оборот, което е недопустимо. Опитът на другите страни показва, че шамарите от тези решения ще отнесат малките и средните предприятия. Това е опитът на страни, които са сложили на масата подобни мерки. Нараства делът на големите и са се случили масови фалити на малките и средните. След 1 г. поне 10% от малките и средните магазинчета ще са си заминали. Няма как да издържат на това ожесточаване на конкуренцията, което държавата налага. И ефект върху цените всъщност няма да има. Други са факторите, които движат тези процеси.
Кои са те?
Не напразно казвам – трябва да има много честен анализ защо цените в България са високи. Те са високи вследствие на това, че се произвежда скъпо и малко. Това е определящо. За тези неща трябва да има структурна политика, която да доведе до промяна. Тя не се случва за десет дни. Това, което се случва сега, е пара в свирката, а не в тягата на локомотива, да движи нещата напред. Нито една мярка, която се обсъжда в момента, не води до такива промени. И в земеделието, и в други сектори има огромни проблеми. Не може добавената стойност в селското стопанство да е равна почти на субсидиите, които се получават. А има сектори, където цялото производство е равно на субсидията. Това е ненормална ситуация.
Това е той:
- Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца
- Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС
- Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите
- Зам.-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“
- В момента е член на Фискалния съвет към парламента
- Член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
София Симеонова
