Адвокатката по професия Вера Златарева остава в историята на българското правораздаване като непримирим борец за равни права между мъжа и жената.
Въпреки че още от учебната 1902-1903 г. в Юридическия факултет на Софийския университет са допускани жени, но само като слушателки, едва през 1945 г. на завършилите правистки е позволено да бъдат съдии, прокурори и адвокати. Заслугата за извоюването на тези права е основно на Вера Златарева.
Семейство
Родена е на 3 декември 1905 г. в близкото до Пазарджик село Голямо Белово в семейството на баща и майка учители. Основно образование Вера получава в местното училище, а гимназия завършва в Пловдив. Летописът на Юридическия факултет на Софийския университет започва с нейното име – тя е първата дипломирана жена юрист, завършила факултета през 1929 г. Само година по-късно защитава и докторантура отново там.
Вера Златарева започва работа като помощник-юрисконсулт в Министерството на земеделието и държавните имоти, а по-късно става помощник-завеждащa Службата за борба със социалните злини при Дирекция на полицията. От 1934 г. е началник на отдела за обществено подпомагане при Пловдивската община. През 1936 г. се омъжва за Михаил Геновски - известен адвокат, журналист, идеолог на Българския земеделски народен съюз, политик и професор. Раждат им се две деца. Вера работи в адвокатското бюро на съпруга си от 1936 г. до 1945 г. През 1938 г. участва в конкурс за стипендия по криминална социология на Международната федерация на университетските жени.
Михаил Геновски

Въпреки че от основаването си през 1902 г. до 1946 г. Юридическия факултет на Софийския университет завършват 507 жени, те до 1944 г. не получават възможност да работят като съдии, прокурори и адвокати. Обяснението е, че нямат политически права и не могат да участват в избори. Затова повечето юристки напускат професията или се трудят в съдилищата и адвокатските бюра като секретарки или друг вид чиновнички. Напусналите обикновено се преквалифицират на учителки.
До началото на Втората световна война единствено на Балканите жените юристки от България и Албания нямат право да бъдат съдии, прокурори и адвокати - в Гърция това става факт през 1926 г., в Югославското кралство през 1927 г., в Турция - 1928 г., а в Румъния - 1929 г.).
Амбициозната адвокатка се захваща с решаването на най-трудните проблеми на жените от своето време, бори се за тяхното равноправие с мъжете. Воюва за правото им да работят, да гласуват, да имат собствен имот. Настоява държавата да се грижи по-добре за самотните майки. Вера Златарева никога не приема фамилното име на съпруга си.
Проституция
По това време се появява проституцията - доста млади жени открито излизат на улицата и предлагат плътта си срещу заплащане. Всички ги сочат с пръст. Шири се мнението, че нежният пол по рождение има склонност към разврат. Вера се вбесява от подобни твърдения и започва да помага на полицията със свои изследвания и анализи, като помощник-завеждаща на Службата за борба със социалните злини при Дирекция на полицията.
Тя е сред първите, които разглеждат въпроса за проституцията и публикува редица изследвания по темите за изнасилването, правната защита на жената, извънбрачните деца и юридическите фактори, влияещи върху състоянието на българските жени. Включително правото на труд и собственост, семейните отношения, алкохолизма и хазарта.
В публикация от 1945 г. тя пише, че смяната на името е сигурен знак за „собственическото отношение, което мъжът има над жената“. През 1938 г. печели стипендия по криминална социология на Международната федерация на университетските жени.
След 1944 г. Златарева се включва активно в обществения и политическия живот. Ръководи Българския народен женски съюз и членува в Българския земеделски народен съюз "Врабча 1", основан през 1926 г., като се отцепва от БЗНС.
Депутат
През 1945 г. Вера Златарева е избрана за народен представител в 26-ото обикновено народно събрание. Като една от първите 16 жени депутатки тя е и първата жена, изказала се от парламентарната трибуна: „Никога народовластието в страната ни не е било така пълно изразено, както сега. С изравняването на жените в правно-социално и политическо отношение с мъжете в участие в управлението на страната ни се привлича онази част от народа ни - 49% - която винаги е била пренебрегвана в правата и спомняна само в задълженията. Израз на това изравняване е и участието на жените в настоящото Народно събрание. И макар ние, жените, да сме недоволни, че все още сме много малко тук, ние не можем да не признаем, че в съотношение с много други страни ние сме процентно повече. Културата на една страна се мери по общественото отношение към жената“- звучи категоричният й глас от трибуната на парламента.
Наука
Вера Златарева е сред основателите на Съюза на научните работници в България - той съществува и до днес под името Съюз на учените в България. Уважаван член на Дружеството на българките с висше образование и на Българския народен женски съюз.
Вера Златарева умира на 19 август 1977 г. Остава в българската история не само като първата жена адвокат в България, но и като един от най-безкомпромисните борци за премахване на дискриминацията по полов признак.
Вера Златарева

Нейните жизнени постулати
- Бъди единствен господар на самата себе си.
- Бори се за правата си, но без да нарушаваш правата на останалите.
- Бори се за хубав живот и на другите хора, когато виждаш, че светът се отнася несправедливо с тях.
- Понякога е много трудно да бъдеш боец, но винаги си струва!
Още от поредицата:
Румен Жерев



















