Вера Йорданова Иванова-Мавродинова е една от първите жени в българската археология. Тя продължава научното дело на баща си Йордан Иванов, със съпруга си Никола Мавродинов, също археолог, десетилетия наред проучват старинни църкви, а дъщеря им Лиляна Мавродинова с вещина и професионализъм продължава техните изследвания.
Вера е родена през 1896 г. в гр. Сливен. Завършва славянска филология и етнография в Софийския университет през 1921 г. От 1926 г. до 1928 г. специализира археология и история на византийското изкуство в Париж. Професионалната ѝ визитка е красноречива – до 1938 г. е асистент, после уредник до 1946 г., старши уредник до 1950 и старши научен сътрудник до 1964 г. в Народния музей - София.
Вера Иванова-Мавродинова работи в областта на средновековната археология и изкуствознание – проучва църковната архитектура и старобългарската епиграфика. Тя ръководи разкопки в Преслав, Плиска, долината на Струма, с. Иваняне, Бояна, София, Рилския манастир и на други знакови исторически места. Ръководи проучвания на раннохристиянски базилики, старобългарски църкви и манастирски комплекси в българските земи за периода IV-XII век. Изследва архитектурни останки на стари църкви, манастири и строителни детайли.
Постижения
Не едно и две са научните постижения на Вера Иванова-Мавродинова. Библиографска справка посочва едно от първите - нейна научна публикация от 1932 г., посветена на средновековния Оряховски (Мрачки) манастир и неговите ценни дарствени грамоти, издадена в годишника на Историческото дружество в София. Тя проучва историята на манастира „Св. Никола“ в областта Мрака и неговите исторически документи. Трудът засяга известната дарствена грамота с позлатен печат от цар Иван Александър, издадена през 1347 година за манастира край днешното село Пещера, Радомирско. Анализирани са както автентични средновековни български актове, така и свързани с манастира сръбски грамоти.
Да изброим някои други по-важни нейни научни постижения:
Следите от глаголица в Източна България; Старобългарският надпис от Теке-Козлуджа; Неизследвани църкви в Югозападна България; Две старинни църкви при с. Иваняне; Три новоразкопани базилики в Хисаря; Надгробните камъни край църквата „Св. Николай“ в Мелник; Образи на цар Петра - две старинни икони; Следите от глаголица в Източна България; La façade romaine d'une basilique paléochrétienne. - Atti del V Congresso Internazionale di Studi Bizantini (Трудът е представен на V международен конгрес по византийски, проведен в Рим през септември 1936 г., и е отпечатан в официалния сборник с доклади, издаден в Рим през 1940 г.
Проучванията на Вера Иванова-Мавродинова продължават и след преврата на 9 септември 1944 г. Тя ръководи екип археолози, който изследва два надписа от Асеновци - Батошевския и Врачанския. Мавродинова извършва разкопки и проучвания на Аврадака и базиликата Дели-Душка в Преслав, както и на много други места. Едно от последните ѝ археологически изследвания е на украса на старобългарските ръкописи до края на XI век.
През 1963 г. Вера Иванова-Мавродинова е удостоена с орден „Кирил и Методий ІІ ст“. Тя напуска този свят на 91-годишна възраст на 25 юли 1987 г.
Архив
През 2016 г. след смъртта на дъщерята проф. Лиляна Мавродинова в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките постъпва архивът на семейството археолози Мавродинови. Гл. ас. д-р Майя Захариева от сектор „Изобразителни изкуства“ към института започва архивиране във фонд „Мавродинови“ на стойностните документи към тематичния модул „Българското културно наследство в европейски и световен контекст“.
Архивът съдържа разнообразни документи - публикации, работни материали, фотографии, филмови ленти, диапозитиви, бележки, кореспонденция, лични документи и др.
Задълбочено се систематизират документите с научните изследвания на бащата проф. Йордан Иванов - изтъкнат литературен историк, археолог и фолклорист, автор на основополагащи трудове и теренни проучвания от началото на XX в. Както и на дъщеря му проф. Вера Иванова-Мавродинова, на съпруга ѝ Никола Мавродинов - водещ изследовател на българското средновековно и възрожденско изкуство, чиято научна дейност поставя основите на модерното изкуствознание у нас, и дъщеря им проф. Лиляна Мавродинова - изкуствовед, продължава научната традиция на своите родители.
Семейният фонд „Мавродинови“ съдържа ценни сведения за етапите и методологията на изследователската дейност на учените.
Още в поредицата:
Румен Жерев
