Двайсет улици в столичния квартал „Левски В“ ще носят имената на жени с принос към науката, културата, спорта и обществения живот. Решението за това беше взет от Столичния общински съвет на негово заседание на 14 май 2026 г. В поредица от материали ще ви представим тези 20 бележити българки в рубриката „Летопис“ на приложението "Златно време" на вестник "Телеграф" - всеки четвъртък с любимия вестник.
Първа в поредицата по азбучен ред е Ана Теофанова Хранова, български учен зоолог.
Тя е родена през 1899 г. в София. Завършва естествена история в Софийския университет през 1921 г., след което последователно специализира в института „Пастьор“, Париж (1924 г.); Института за ферментация, Берлин (1925–1926 г.); Зоологически институт, Грайфсвалдски университет, Германия (1926 г.), където през същата година защитава докторантура.
В допълнение има още две специализации в Берлин през 1940 г. и 1958 г.
В периода 1942 -1947 г. специализира в Университетска медицинска клиника във Вюрцбургски университет, Германия.
От 1926 до 1947 г. е асистент в Софийския университет, а от 1947 до 1979 г. - ст. асистент. През 1939 г. получава орден „За гражданска заслуга“ – Дамски кръст ІІІ ст. с корона, а през 1959 г. - орден „Кирил и Методий І ст“. Работи в областта на зоологията и медицинската биология.
Ана Теофанова Хранова е една от пионерките в българската биологическа наука, чиято дейност разчупва половите стереотипи в академичната среда в началото на ХХ век. След дипломирането си в Софийския университет през 1921 г.тя посвещава живота си на научни изследвания и преподавателска дейност. Работи като дългогодишен асистент и изследовател в Катедрата по зоология, обучавайки поколения български естественици. Специализира в сложни за времето си направления като ембриология (развитие на организмите) и хидробиология (изучаване на водните екосистеми).
Значимо
През първата половина на ХХ век академичната кариера за жените в България е била изключително трудна и изпълнена с ограничения. Ана Хранова е сред малкото жени по това време, които успяват да се наложат в университетските среди. Тя провежда мащабни изследвания на терен за събиране и класифициране на българската фауна. Автор е на трудове, анализиращи структурата и развитието на различни животински видове в България. Помага за утвърждаването на Софийския университет като водещ научноизследователски център на Балканите. Детайлни архивни документи за нейните изследвания се съхраняват в научните фондове на Биологическия факултет към СУ и Българската академия на науките (БАН).
Насекоми
Мария Сибила Мериан
За първата жена зоолог в историята се смята германката Мария Сибила Мериан (1647–1717). Тя е емблематична германска художничка, натуралистка и ентомолог, един от най-ранните естествоизпитатели, пионер в ентомологията и екологията, станала известна с детайлното документиране на метаморфозата на насекомите.
През 17-и век, когато се е смятало, че насекомите се раждат от калта, тя доказва, че те преминават през различни цикли на развитие (яйце, гъсеница, какавида, възрастно насекомо). През 1699 г., на 52-годишна възраст, тя предприема тежка самофинансирана експедиция до Южна Америка, за да изследва фауната на Суринам, което води до монументалния ѝ труд за тропическите насекоми и животни.
Нейният портрет дълги години краси банкнотата от 500 германски марки, в знак на почит към приноса ѝ към науката и изкуството.
Други дами, оставили своя отпечатък в същата област, са Жана Вилпре-Поуер, Мери Анинг и Джейн Гудол.
Аквариум
Жана Вилпре-Поуер
Първата от тях е фактор в морската зоология. Френска изследователка (1794–1871), която през 1832 г. изобретява първите аквариуми. Това ѝ позволява да провежда експерименти и да докаже, че главоногите създават собствени черупки, с което полага основите на съвременната морска биология.
Ихтиозавър
Мери Анинг
Мери Анинг е палеонтоложка. Тя е англичанка от началото на 19-и век, която открива първите правилно идентифицирани скелети на ихтиозавър и птерозавър. Макар да е била жена с ограничен достъп до академичните среди, нейните открития променят разбирането за праисторическия живот.
Примати
Джейн Гудол
Джейн Гудол вписва името си със златни букви в приматологията. Тя е един от най-известните съвременни зоолози. Нейните groundbreaking изследвания върху шимпанзетата в Танзания, започнали през 1960 г., променят разбирането ни за човека и животните, разкривайки, че шимпанзетата използват и изработват сечива. Всяка от тези изследователки играе важна роля в утвърждаването на жените в науката.
* В следващия брой на „Златно време“ очаквайте – историята на Анка Ламбрева, първата българка, обиколила света
Кристи Петрова
