Г олемият актьор Павел Поппандов е направил полилей от ковано желязо за естрадната прима Лили Иванова. Това се е случило по време на брака й с композитора Иван Пеев, за когото тя казва, че е най-голямата й любов. След казармата бъдещият любимец от екрана работи като таксиджия, после и като честен частник по 23-о постановление. Правят полилеи, лампи и какво ли още не от ковано желязо, тъй като било много модно тогава. След много години, когато Павел играе ролята на Трендафил Акациев, вижда майстора си по шлосерство Ангел в залата. След представлението го кани на сцената и казва на зрителите, че ако не е бил този човек, животът му сигурно би се развил по съвсем друг коловоз. Майсторът се разплаква.
Равносметка
Павел Поппандов отпразнува 80-годишния си юбилей на 18 октомври с впечатляваща равносметка от над 100 роли в киното и телевизията. Той влиза в образите на старшина акустик в подводница, табладжия, мошеник, треньор по баскетбол, чистач, учител по физкултура, футболист, доктор, шофьор, пианист, следовател, доставчик и шофьор симулант, шпионин, пощальон, келнер, разбойник, таксиджия, кафеджия, тракторист, милиционер, магьосник, чорбаджи Венко, Данко Хаирсъзина и дори... Шарл дьо Гол! В “Мандолината” е криминалният затворник Гайтана, в “Последната дума” е момче, което тича за среща, фотограф е в “Дърво без корен”, хулиган - в “Дубльорът”.
„Най-много съм работил с Людмил Кирков и Мариана Евстатиева. Когато актьорът му предложи нещо, ще го кажа откровено –глупаво и не на място, за да не му скърши хатъра, режисьорът приема предложението и се снима това, но след това то не влиза във филма, защото е ясно, че не му е там мястото. Но това поддържа духа и настроението, създава впечатление у актьора, че е направил нещо съществено. И аз съм имал такива случки“, сподели пред „Телеграф“ обичаният актьор. Той разкрива още, че при него се е случило на два пъти да го снимат с касета без лента по време на „Оркестър без име“. Станислав Стратиев пише специално за него и колегите му сценария на незабравимия филм и дори слага истинските им имена на героите. „Този филм беше все едно, че си на почивка. Людмил Кирков и Станислав Стратиев бяха прекрасен допълващ се взаимно тандем“, добавя актьорът.
Равновесие
Особен скъп за Павел Попандов е „Равновесие“, отново дело на Людмил Кирков и Станислав Стратиев: „Интересното е, че веднага след като заснехме „Кратко слънце“ през 1977 г., трябваше да се появи този филм. Само че тогава конюнктурата го спря. Казаха: „Нека мине време... По-нататък“. Имайте предвид, че „Кратко слънце“ стоя една седмица на екран. От своя страна това забавяне пък стана повод Станко Стратиев да напише „Оркестър без име“.
За мен „Равновесие“ си остава много истински филм, защото става дума за обикновения човек, който се мъчи да пробие в този живот, и в същото време много детайлно засяга българската псевдоинтелигенция, която правеше всичко възможно, за да бъде облагодетелствана и галена от властта. Заради това този филм е особено ценен и скъп за мен. А още по-важното е, че Людмил Кирков ми даде ролята на Милко, което за мен бе фактически единият от двата сериозни актьорски изпита. Единият се държи във ВИТИЗ при завършването, а вече след време това беше моят изпит дали мога да се справя с по-отговорна роля. Защото за този филм свалих 14 килограма, отказах се от всички „светски благини“, за да мога да направя това, което искаше от мен режисьорът“.
Лавина
За „Лавина“ казва, че определено е бил много труден филм. „И до ден днешен се чудя на издръжливостта на, светла им памет, Ирина Акташева и Христо Писков. Включително и на оператора Цветан Чобански, както и на неговите асистенти. Имало е дни, горе на Черни връх, когато от минусовите температури падаше кадансът на камерата. И спирахме снимките. Ние, актьорите, можеше да се прибираме на топло, когато нямаме епизод, докато те стояха непрестанно на терен. За сметка на това пък всичко това си заслужаваше. Когато отидохме с Ирина Акташева на един кинофестивал в Индия, "Лавина" там имаше невероятен успех. По онова време човешки филми като нашия бяха малко и силно въздействаха“.
Щурец в ухото
„Щурец в ухото“ е друг незабравим филм, в който Павел Поппандов и Стефан Мавродиев играят двама младежи, пътуващи на автостоп към големия град и попадат на необичайни за тях хора и обстоятелства. Двамата играят заедно с други любимци като Татяна Лолова, Ицко Финци, Петър Слабаков и други. „След като заснехме „Щурец в ухото“, трябваше да започнем подготовка на един 9-сериен филм - "Приказка за Стоедин" на Никола Русев. Трябваше да играя главната роля. Изключително интересно, защото сюжетът разказва за едно 20-годишно момче, което се превръща в 100-годишен старец. Един от най-добрите български гримьори - Димитър Коклин, светла му памет, ми направи отливка на главата, за да работи по състаряването. Най-неочаквано получих тогава предложение за втората роля на Малък Петко във филма "Капитан Петко войвода". Отказах, защото вече бях решил друго, а и много ми харесваше идеята с "Приказка за Стоедин".
Имах разговори и с Неделчо Чернев, и с Николай Хайтов - но отказах. Получих дори наказание, защото бях на щат в Студио за игрални филми. Тогава самият Неделчо Чернев ми каза, че този филм няма да се снима. И наистина не се направи, а след 10 ноември се разбра защо. Намерил се един "дешифровчик", който открил какъв е замисълът на Никола Русев. Епизодът е съвсем прост. Героят търси жива вода и по пътя си среща различни препятствия и попада на различни хора, които му искат нещо, за да му посочат пътя нататък. Той няма какво да даде и дава от годините си. Така се състарява“, разказва актьорът.
Васко да Гама
От телевизионните сериали емблематичен и за него, и за публиката е „Васко да Гама от село Рупча“. Ето какво си спомня от него: „Снимахме на истински кораб и с истински моряци. Имаше едно, така да се каже, морско покръстване: специален ритуал - всеки получаваше грамота, с морска вода те обливат. Интересно беше и в Испания, защото там, където снимахме, обикновено когато правехме масовките - понеже нямахме пари да плащаме - хората ги карахме да правят нещо втори, трети път. Пък на тях не им е това работата, те са отишли да пият кафе. Но за да помогнат на киното, правеха ги тези неща.
Действително пазя много хубави спомени оттогава. Благодарение на този филм можех да видя много неща. Кога ще минеш през Босфора, през Дарданелите, да видиш Италия, Испания, Франция? И така - в това отношение не мога да се оплача. Много хубаво беше, приятно“. За екранния си син Иван Ласкин допълва: „Намери го режисьорът Митко Петров в една градинка, където си играели деца. Там го харесал и го доведе. И действително той така качествено си вършеше работата. Аз не съм очаквал от него, че ще стане артист. Но при него се оказа, че си е точно на мястото“.
В театъра единствено играе Петлето
Неговата единствена театрална изява по соцвреме е в “Опит за летене”. През 1979 г. Крикор Азарян поставя пиесата на Радичков в Перник и го кани за ролята на Петлето. Дико Фучеджиев пък го кани на щат в Народния театър, където да играе същата роля. Павката отказва. С идването на демокрацията прави „Трендафил Акациев“ с Недялко Йорданов. Попандов смята, че съдбата е била много благосклонна към него в актьорския му път. „Още в самото начало, през далечната 1971 година, ме прие във ВИТИЗ един от корифеите на българския театър, проф. Боян Дановски. Той беше човек ерудит, полиглот“, спомня си Поппандов. И допълни, че благодарение на професията си е успял да се срещне с едни от най-изявените и ярки личности - сценаристи, писатели, драматурзи, режисьори, оператори, художници и колеги.
Искат му 7000 лв. за снимка
Павел Поппандов има неприятен спомен от филма за един от най-близките му колеги Велко Кънев на режисьора Димитър Шарков. „В него са показани епизоди от филми на Велко, има фотоси от театрални постановки, от личния му живот. След прожекцията ми се обадиха хора, които не познавам лично, за да изразят своя респект и преклонение пред таланта на един от незаменимите мои приятели и колеги - Велко Кънев. Няколко дни по-късно се обади и един човечец от националната телевизия, който каза, че е автор на един фотос, който се появява за две секунди на екрана в този филм. От пиесата "Опит за летене", 1979 г. Този фотограф изглежда тогава е работил в някой държавен вестник, снимал е с държавен апарат, изпратили са го да направи някакъв репортаж по тази логика, а сега този потомък на Андрешко оценява този свой фотос на 7000 лева. Какво чудо е това! Умишлено не споменавам името на този човек, надявайки се, че той ще осъзнае какво прави“, казва актьорът.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лео Богдановски
