В етеринарен лекар вече повече от 20 години е приел да отглежда и да спасява стари и автохтонни български породи домашни животни. Днес от дистанцията на времето и на опита, който има, той от ден на ден натрупва все повече разочарования от отношението на държавата към животновъдите и се чуди защо все още не се е отказал от заниманието си.
Данаил Николов създава фермата си „Овчарника“ през 2004 г. на мястото на 200-годишен обор от турско време, който тогава е бил собственик на местен бей. В годините на соца тук е създадено помощно животновъдно стопанство за нуждите на строителни войски. Стопанството на Данаил днес се простира върху 20 дка. Началото той полага със 150 овце, които отначало са били от различни породи. След това обаче ветеринарят се ориентира към отглеждането на една порода – медночервена шуменска овца, която е една от старите и застрашени от изчезване български автохтони породи овце, отглеждана в североизточна България. Според учените тя е получена от селекцията на древния Цигай.
Агнетата от тази порода са били много високо ценени на хайван пазарите в годините на османска власт в българските земи. Те са с по-ниска продуктивност като млеконадой, но месото им е с добри вкусови качества. А предимствата им са, че не са толкова претенциозни към климат, храна и болести, обяснява фермерът. Теглото на овцете е 35-45 кг, а на кочовете до 60 кг. Средната им млечност е 110 литра, а маслеността на млякото им 7,6 %. При раждане на около 5% от агнетата цветът е бял, но като станат на 3 месеца вълната им добива характерния бакъреночервен цвят.
Плодовитост
Освен овце фермерът отглежда и български родопски говеда. Това е порода, получена от кръстоската на родопско късорого говедо с местно сиво или кафяво. Отличава се с висока млечност, добра плодовитост и е подходяща за отглеждане както в равнинни, така и в планински местности. Българското родопско говедо има генетични заложби за 2500-3000 литра мляко с масленост около 5%. Данаил разказва, че започнал с 12 крави, достигнал до 80, но сега ги е смъкнал на 20. Компания на овцете и кравите в стопанството му правят и кози от породата калоферска дългокосместа. Тя също е застрашена от изчезване като у нас се отглеждат едва няколкостотин индивида.
Това са козите, от чиито кожи се изработват кукерските облекла. Средната им млечност за лактационен период е 150-200 литра. Тя е предпочитана и заради вкусовите качество на месото, което няма характерния ярешки послевкус, който за някои е неприятен. И тук отново Данаил е започнал с 50-60 кози. След това ги направил 150, а днес вече сасамо 30. Не на последно място във фермата са и над 30-те каракачански кучета. Всъщност те са хоби на фермера от над 30 години, доста преди да се захване с животновъдството. Със своите любимци Данаил посещава всички изложби на каракачанки и всяка година поне 1-2 от неговите кучета стават национални шампиони.
Подигравки
Като една от основните причини за намаляване на стопанството си Данаил Николов сочи отношението на държавата към животновъдите в България. Отношение, което определя като недостойно и подигравка към неговия и на колегите му труд за жълти стотинки. „Преди години българската държава имаше цялостна стратегия за селското стопанство, което беше един от приоритетните отрасли. Тогава всички сектори бяха еднакво развити. А сега се развива само зърнопроизводството. Там се наливат милиони, а останалите като мен, които се занимават с животновъдство, растениевъдство, овощарство или лозарство са оставени сами да се спасяват. А това няма как да стане. След като дадоха толкова много за сектора на зърнарите трябваше да ги задължат в зависимост от големината на декарите, които обработват, да развиват и други отрасли. Един да гледа крави, друг прасета, трети овце. Така щеше да има и работа за повече хора, и секторите щяха да се развиват“, смята Данаил Николов. Отново с абдикацията на държавата ни той обяснява и заливащият ни внос.
Във Франция субсидията е €850, у нас €150
В другите държави субсидиите, които се дават са много по-големи от нашите. Ето например в Белгия и Франция субсидията на глава крава е 1000 евро .А у нас миналата година беше паднала до 300 лв. При овцете у нас се дават смешните 40 лв. на глава, а в другите страни е 100 евро. В Румъния субсидират не само отделните глави добитък, но и всеки килограм произведено агнешко живо тегло. Например за едно агне 25-30 кг. дават 50 евро. Така е и в Гърция. И затова те могат да си позволят да правят евтин внос и така да подбиват цените на българското месо. За цените на млечните продукти да не говорим. Изкупната цена на суровото краве мляко е 35 цента литъра, а на овчето 90 цента. Агнетата у нас се продават а 4-5 евро за кг живо тегло. Всичко в страната ни скача двойно и тройно, а цените на нашите продукти се сриват. И затова всеки ден у нас фалират ферми и това ще продължава докато българското селско стопанство изчезне”, мрачно прогнозира Данаил. Друг сериозен проблем е този със заразните заболявания. „България е купила достатъчно ваксини, но животните умишлено не се ваксинират, защото едрите производители няма да могат да изнасят продуктите си в огромни количества на пазарите на трети страни. Заради тях вместо животните да се ваксинират като се появи поредното огнище на заболяване там животните поголовно се избиват и унищожават“, обяснява ветеринарният лекар.
породи продукти
С мандра затваря цикълът
За да не работи за жълти стотинки и на загуба, и за да не хлопне кепенците на фермата си той е изградил малка мандра за преработка на собствени млечни продукти, която доста успешно продава във Варна. „Хората се убедиха в чистотата и качеството им и затова ги търсят, и нямаме проблем с продажбата им“, споделя мъжът. И докато Данаил се грижи за животните съпругата му Дарина върти мандрата. Двамата работят от 5,00 до 21 ч. А често и до по-късно. Заедно с тях във фермата има и още няколко външни работница, които са на заплата. Според фермера обаче проблемът с намирането на работна ръка за гледане на животни ще става все по-сериозен. „Гледането на крави и овце не е като да седиш цял ден в офиса на климатик пред телефона и компътюра. Тук си трябва яка работа и на топло и на студено. А парите са никакви.” Затова и той посреща с разбиране нежеланието на двете им дъщери да се занимават със селско стопанство и също да станат фермерки.
Иван Първанов
