Г ъба ни помага да завладеем звездите, но на първо време ни дава шанс да стигнем до Луната и Марс.
Това обявиха от Европейската космическа агенция (ЕКА или ESA на латиница), след като в последните няколко години провеждат с помощта на НАСА мащабен експеримент на Международната космическа станция (МКС). Става въпрос за чаената гъба, известна още и като манджурска гъба, а у нас в последните десетилетия я знаем като комбуча. И много често можем да видим естествено газирана напитка с нея по магазините.
В буркани
Учените са качили на МКС буркани с чаената гъба - като компоти или туршия за зимнина - а след това ги изнесли в открития Космос за 18 месеца, като експериментът е повторен през няколко години, за да се види има ли разлики. Удивително, но гъбата във всички случаи оцеляла в Космоса, където досега знаехме, че само бактерии и някои вируси могат да го правят. Комбуча спокойно си е съществувала на открито и незащитено място, т.е. на външния контур на МКС и то е станало в продължение на въпросните 18 месеца. А това означава, че е била изложена пряко на космическата радиация и ледения студ на междузвездното пространство. Едно от най-удивителните неща е, че тази чаена гъба след това бързо е възстановила своята ДНК и при внасяне на по-топло в самата станция, а после и при спускането на Земята тя е продължила своето клетъчното делене и от нея е могло да се направи въпросната газирана напитка.
Удивително
Учените казват, че микроорганизмите от гъбата са способни да генерират кислород и то в големи количества, които биха били необходим за дишането на астронавтите. А целулозата, произведена от комбуча, може да се използва за направата на дрехи и хартия. Равномерно плътен филм от тази гъби може да предпази астронавтите от вредното космическо лъчение по време на полет. При това не трябва да е много дебел слой. Сега се проучват и други свойства на чудодейната гъба, с чиято помощ учените смятат, че ще можем постепенно да завладеем Космоса – първо близки, а после и по-далечния разстояние.
Вкиснато
В родната уикипедия пише: „Комбуча или чаена гъба е вид гъба, симбиотична колония от бактерии и дрожди, затова е известна още и като SCOBY (Symbiotic Colony of Bacteria and Yeast – симбиотична колония от бактерии и дрожди). Културата се развива в чаена инфузия и чрез естествения процес на ферментация превръща захарта в органични киселини и въглероден диоксид“.
Комбуча (на латински: Medusomyces gisevii) е ферментирала, газирана и подсладена напитка от черен чай. Понякога напитката се нарича „чай комбуча“, за да се разграничи от самата култура от бактерии и дрожди. Често към нея се добавят сок, подправки, плодове или други овкусители. Комерсиално произвежданата комбуча може да съдържа малки количества алкохол, поясняват от своя страна англичаните.
От тази гъба се произвежда напитката комбуча, която прилича на вкиснала бира. Тя е богата на много полезни за организма киселини като глюкуронова, глюкорова, млечна, оцетна ябълчена, танинова, оксалова и усинова. Има и много витамини - C, B1, B2, B3, B6, B9 (фолиева киселина), B12, а и на други полезни вещества.
Нашествие
Смята се, че чаената гъба произхожда от района, разположен покрай Бохайско море (известно и като Бохайски залив) – това е най-близкото до Пекин море на изток. Китайците пият комбуча от хиляди години. За пръв път напитката се споменава в ръкопис от 220 г. пр. Хр.
Трябва да се отбележи обаче, че множество митове относно историята на комбуча са наложени чрез западни маркетингови похвати в последните десетилетия. Липсват доказателства, че комбуча произхожда от Китай и е открита по време на династията Цин или че е била поднасяна на император Цин Шъхуан – основателя на Китай, събрал онези 4 царства. Освен това няма данни напитката да е съществувала в Корея или Япония преди края на XX век. Има и мит как корейски лекар на име Комбу (на когото после я кръщават) я е поднесъл на японския император Ингьо през V век.
В западния свят комбуча определено навлиза през Русия, където я пиели особено интензивно в последните поне 200 години. В момента САЩ е вторият по големина консуматор на комбуча след Китай.
Според британски проучвания комбуча е пренесена в Япония от Русия и се превръща в здравословен хит в страната след публикуването на бестселъра на Сумако Накамицу от 1974 г. „Методи за здраве с kōcha kinoko“. Въпреки че комбуча (под името hǎibǎo) се е консумирала в Китай още преди 40-те години на миналия век, масова популярност там тя придобива едва през 80-те години вследствие на бума, настъпил в Япония през предходното десетилетие. Този интерес отшумява на фона на предупреждения относно съдържанието на койева киселина, съобщения за замърсяване на домашни култури и липса на достатъчен капацитет за промишлено производство.
Така че миналото на тази гъба се губи в митове и легенди и е доста спекулативно. Но пък от друга страна тази гъба може да има бляскаво бъдеще. Не само ентусиастите, но и все повече учени казват, че тази гъба ще е истинският космически пътешественик, с който някой ден може да стигнем до звездите. Но въпросът е в дозировката и точно като какво ще я ползваме.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Георги П. Димитров
