К алушев незаконно е оградил гората и е контролирал потока от хора там. Това заяви екологът Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ пред „Телеграф“. Практически групата си приписала функции на горски стражари и рейнджъри, каквито права законът не делегира нито на обикновени граждани, нито на неправителствени организации. В това бяха категорични пред „Телеграф“ екологът Куманов и зам.-шефът на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) Росен Райчев. „Неправителственият сектор нищо не може да направи по закон повече от това, което има право един гражданин, тоест да подаде сигнал, че е свидетел на нарушение. Законът не му дава никакви други права“. Той допълни, че групата на Калушев от Петрохан не е подала нито един сигнал за нарушение в горите въпреки твърденията, че пазят района от нарушители.
Прецедент
Ако беше сключен договор за охрана с НПО на Калушев, това щеше да бъде абсолютен прецедент в охраната на гори, национални и природни паркове, подчерта Димитър Куманов. Петрохан е единственият случай, в който някаква неправителствена организация (НПО) е щяла да осъществява контролни и регулаторни функции някъде из България. Екологът сподели изненадата си от намерението за сключване на споразумение между Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ) с кмета на София Васил Терзиев за охраната на природен парк Витоша. „Това е също толкова незаконно, колкото и споразумението им с МОСВ. Само че явно някой е казал на кмета, че е незаконно. От моите наблюдения от работата на кмета Терзиев и неговото управление е, че за него законите изобщо не важат, особено тези за опазване на околната среда, и водите и ги пренебрегва с всяко действие на общината, иронизира Куманов.
Спорт
„Сключването на споразумения за сътрудничество между държава, общини и други институции с неправителствени организации (НПО) за съвместни дейности стана масов спорт“, коментира Куманов. Според него Софийска община има интересни примери в това отношение. Куманов посочи, че едно от тях е „Реките на София“, като по този начин се завладява някаква територия под предлог, че ще опазват реките на София. „Реалността обаче е друга, с фестивалите си през лятото нанесоха поразии на Дреновишката река в Южния парк. Това са много вредни практики и както винаги става въпрос за пари“, сложи пръст в раната екологът.
Права
„Телеграф“ уточни кой има права да контролира гори, паркове и защитени местности. 2300 са стражарите, които пазят лесовете в Държавните горски предприятия и 175 са рейнджъри на служба за охрана на националните паркове. Заплатите на стражари и рейнджъри са регламентирани от закона, въпреки че не могат да стигна и 900 евро според Константин Чолаков, председател на Синдиката на горските служители към КНСБ. Стражарите са служители на Държавните горски предприятия към министерство на земеделието, а рейнджърите към министерство на екологията (МОСВ).
Тези 2300 горски стражари са напълно достатъчни за охрана, защото в тази дейност се включват и другите лесничеи на различни длъжности, дежурят и служителите на Изпълнителната агенция по горите – (ИАГ), въпреки че дейността ѝ е основно да контролира самата охрана, уточни зам.-шефът на ИАГ Росен Райчев. Според него тенденцията в последните пет години е да намалява незаконната сеч, защото потреблението на дърва е спаднало, тъй като масово хората по селата минават на отопление с климатици. Чолаков пък изтъкна, че пазарът на дървесина е сринат, особено след фалита на знаково преработвателно предприятие в Стамболийски, а очакват и друго в Свищов да обяви фалит.
Споразумения
В този смисъл държавата не се нуждае от допълнителни споразумения за охрана на лесовете, въпреки че Държавните горски предприятия имат право да сключват такива с външни охранителни фирми. „Имат право, но никой не се възползва, защото е свързано с пари и трябва да се плащат, освен това изискванията са, че те също трябва да притежават лесовъдско образование, не може току-така частна фирма да влезе в гората и да контролира“, подчерта Райчев.
Мутри блокират планините
Има много други случаи у нас за блокиран достъп до местности, но неофициално, каза Димитър Куманов. „Това се прави от местни мутри, които не допускат хора до някои райони. Ще дам един пример в района на село Гърляно, там минава река Соволянска Бистрица. Местна мутра беше заградила част от територията около реката. Там има стари мини и през тази година откриха наркотици. Изводът е, че ако някъде някой блокира район, то тогава със сигурност се върши нещо незаконно или има намерение да прави нещо такова“, заяви екологът.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екип на Телеграф
