- Проф. Стефанова, вече повече от седмица сме в предизборна кампания. Как ви се вижда тя?
- Самата кампания е скучна. Преди старта ѝ двете основни двойки претенденти се замеряха с някакви кални топки. Сега е скучно. Хората пътуват по страната, срещат се с избиратели. Разбира се, кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова-Кирил Вълчев има преимущество. Това се дължи на факта, че Йотова в момента изпълнява функциите на държавен глава и в тази си роля участва и в друг тип събития. Останалите 26 кандидати се опитват да направят нещо. Всичко минава през много вял интерес от страна на обществото. Не се интересуват все още от това какво се случва.
- Доколко случващото се в една кампания може да промени резултата? Вие сама казахте, че е имало размяна на кални топки. Вече бяхме свидетели на няколко минискандала – помилванията, декларацията в ООН.
- Със сигурност случилото се в ООН и обясненията за помилванията на хора, свързани с разпространение на наркотици, ще се отрази. Въпросът е доколко. Другото, което ще се отрази, са действията на правителството. Всички съпътстващи събития през кампанията ще имат следа. Ще дам пример и с идеята на управляващите за домашната ракия. Този казус предизвика невероятен отзвук в социалните мрежи и в медиите. Сега кабинетът ще преработва текстовете. Такива неща ще се отразяват. Действията на кабинета оказват по-скоро негативно влияние на Йотова, отколкото да ѝ помагат. Явно много се разчиташе и на посрещането на тленните останки на цар Самуил. Имаше сериозна организация. Това е много хубаво, но не бива да се забравя, че това е факт от многогодишни усилия на редица хора и правителства, не само на последното. Всяка грешка на кабинета ще се отразява на Йотова и може да доведе до отлив на избиратели за нея.
- Каква активност очаквате? Кое е това, което може да демобилизира избирателите в тази ситуация?
- Аз очаквам, че активността ще е по-ниска, отколкото на парламентарните избори през пролетта. Причините са няколко. На първо място президентските избори никога не се генерирали голяма активност, за самата институция няма особени правомощия. Един президент с лидерски качества може да влияе на случващото се в политиката. Имаме такива примери в последните 30 години. Такъв е Петър Стоянов, който в началото на мандата си помогна за успокояване на политическата обстановка. Тогава имаше ярко изразена криза. Сега такава няма. Вече знаем, че президентската институция може много да говори и така да формира някакво обществено мнение. Всички обаче се страхуват от силен президент. Силен лидер би бил много опасен, особено ако си се приготвил за по-дълго стоене във властта, каквито са намеренията на „Прогресивна България“.
Другият фактор е промяната на правилата в Изборния кодекс и връщането на задължителното машинно гласуване в големите секции. Отчитането на резултатите ще става чрез протокола от самите устройства. Машинният вот ще отблъсне част от избирателите, особено тези, които нямат доверие в устройствата. Те няма да отидат до урните, защото не са сигурни какво ще се случи с техния глас.
Има още една възможност, което би повлияла на резултата. Много е важно първите две двойки, които според проучванията са фаворити – Йотова-Вълчев и Гюров-Кандев, да не водят силна кална кампания помежду си. Обикновено скандалите се разразяват последната седмица преди вота, когато няма много време за допълнителен размисъл. Така скандалите остават в съзнанието на избирателите и това може да промени вота им. Калната кампания работи само в полза на евентуалния трети кандидат. В момента на третото място се очертава двойката на „Възраждане“ Костадинов-Волгин.
- Вие как си обяснявате този голям наплив на независими кандидати?
- Простичко е. 20 000 евро дава държавата под формата на медийни пакети. Инициативните комитети се създават лесно. Ограниченията за наличните подписи за подкрепа не са непреодолими. Непрекъснато виждаме нарастване на броя на независимите кандидати, издигнати от името на инициативни комитети. На някои 20 000 евро може да му се струват много нещастна сума, както се казва на фона на кампанията, но за много други е доста добра подкрепа за тяхната кауза. Има доста психически неуравновесени кандидати.
- Експертите са убедени, че ще се стигне до балотаж. Чии гласове ще са решаващи на втори тур?
- Балотаж ще има по една проста причина. Изискването в конституцията е във вота да са участвали повече от половината от избирателите в списъците. Това означава до урните да отидат поне 3,5 млн. Това няма как да се случи. Второто условие е победителят да събрал повече от половината от действителните гласове. Всичко това е физически невъзможно. Ще видим какво ще се случи на втори тур. Всичко зависи кои ще са опонентите на Йотова-Вълчев на балотажа. Дали това ще е двойката Гюров-Кандев, които се подкрепят от ДБ и ПП? Нещата могат да станат интересни. Ще зависи от това каква е разликата в гласовете. Гледала съм какви са били резултатите от всички президентските избори, гласовете за първия и разликата му с втория. Не може да се навакса лесно такава разлика. Именно на балотажа се извършва мобилизация на хората. Най-малка е била разликата между първия и втория на вота през 2016 г., когато на балотаж отиват Румен Радев и Цецка Цачева. Разликата помежду им на първия тур е под 100 000 гласа. След това обаче Радев успява да набере повече подкрепа. И един любопитен факт. Това са единствените избори, в които на първи тур спечелилият кандидат има под 1 млн. гласа. Тогава Радев има на първи тур 973 000 гласа, а Цачева – около 840 000. Много е важно каква е разликата помежду тези двамата. Така ще се ориентираме дали тя може лесно да се преодолее на балотажа.
Има и още един фактор – ние все още не знаем какво правят избирателите на ГЕРБ и ДПС. Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че ще покани Гюров-Кандев да разкажат пред хората от ГЕРБ какво предлагат. Това са някакви евентуални сигнали. Според Борисов няма да даде открита подкрепа, особено ако не му бъде поискана.
- Казахте, че избирателите на ГЕРБ са една от най-големите неизвестни. Какви са вариантите пред тях – да не гласуват въобще или все пак да подкрепят някои от кандидатите? Накъде ще се насочи техният вот?
- Симпатизантите на ГЕРБ имат няколко възможности за избор. Освен Гюров-Кандев има и други двойки. Сред тях е тази на Николай Ненчев- Цвета Кирилова. Те биха могли да съберат някаква подкрепа, колкото да разпилеят гласове. Наред с това е и Иван Христанов-Стоянка Черкезова, които също може да вземат гласове. Според мен по-голямата част от избирателите на ГЕРБ няма да отидат да гласуват.
- Грешка ли бе това ГЕРБ да не издигат кандидат? Те отсега стягат редиците за местните избори догодина.
- Хубаво си стягат редиците за местните избори, но по принцип е грешно една партия да не участва в избори. Особено всяка уважаваща себе си формация, и то с претенции да е втора по сила в страната. Въобще е грешно партиите да се крият зад инициативни комитети. Хората трябва да знаят какво могат да очакват. Гюров и Кандев се скриха зад инициативен комитет по две причини. Едната е това, че ПП и ДБ развалиха коалицията помежду си. В тази ситуация е малко несериозно да правят нова само да регистрират кандидат за „Дондуков“ 2. Втората причина – чрез инициативен комитет се надяват да привлекат повече периферни гласове. Такива, които не биха гласували за тях, ако бяха теснопартийни кандидати. Йотова и Вълчев са скрити зад инициативен комитет по друга причина. Йотова не иска да къса връзките си с БСП, а номинация единствено от „Прогресивна България“ била изгодна. Този път нещата с инициативните комитети са обясними.
- А какви са шансовете на „Възраждане“?
- „Възраждане“ излезе на този вот с тежката си артилерия. Лидерът на партията Костадин Костадинов е много добре разпознаваем. Освен това вицето му Петър Волгин е евродепутат.
При тях няма проблем с комуникацията и излъчването на послания към потенциалния електорат. Те ще се опитат да си възвърнат част от загубения електорат, който отиде към „Прогресивна България“ през април. Ще видим колко ще успеят. Засега няма големи надежди, но никой не знае какво ще се случи за 3 седмици.
- Вие очаквате ли някакви проблеми на вота след последните промени в ИК и връщането на машинното гласуване?
- Много е вероятно да има проблеми. Сега се извършва профилактика на устройствата. За това се задели голяма сума. Аз лично гласувам с машина и досега не съм имала проблем. Все пак обаче става въпрос за секция в София. Не ми е много ясно какво би се случило, ако има разлика между гласовете от протокола, който ще се принтира от машината, и при контролното броене на разписките. Законът казва, че се зачита протоколът от машината, но много хора няма да бъдат убедени в резултатите. Надявам се да не се стига до тези хипотези, но те са напълно възможни.
- Управляващите вече дадоха заявка, че ще има нови изменения на ИК. Какво трябва още да се ремонтира в него преди местните избори?
- От години повтарям, че не трябва да се брои в секциите. Догодина предстоят местни избори. Те са едни от най-сложните. На места се гласува с 4 бюлетини – за кмет на община, за общински съветници, за кмет на район и за кмет на кметство. Отчитат се преференции. Местните избори са много особени и трябва внимателно да се прецени какво ще се измени. Отдавна трябваше да се въведат т.нар. регионални преброителни центрове и да върнем гласуването само с хартиена бюлетина, без машини. Знаете ли колко по-евтини ще бъдат изборите? Защо даваме тези грешни пари?
- Има ли нужда от прекрояване на избирателните списъци, нов начин за съставянето им, намаляване на броя на секциите?
- Ако преброяването на гласовете става в регионални центрове, това може да доведе до окрупняване на секциите. Има вариант да измислят и нещо за списъците. Няма как да стане без активна регистрация. Това означава всеки избирател сам да заяви няколко месеца преди вота, че иска да бъде включен в списъците. Гласуването е задължително, но няма наказания, ако даден човек не отиде до урните. Няма правни основния един избирател да бъде изключен от списъците само заради това, че не е пуснал вот или защото не живее в страната. Активната регистрация не води след себе си автоматично задължението да се гласува.
Нещо, което бих препоръчала, е да се махне квадратчето „Не подкрепям никого“ в бюлетината. То беше въведено именно заради задължителното гласуване. Това квадратче вече губи всякакъв смисъл. То само бърка нещата. Задължителното гласуване е само проформа.
- Какво ще призовете избирателите?
- Много да внимават. Концентрацията на власт в ръцете на една група от хора е опасна. ПБ все още не е структурирана напълно по места. Ще видим каква е ситуацията на местните избори през 2027 г. Представете си - сега президентската власт, после мнозинство в новия ВСС, след това подходящия главен прокурор и догодина местни избори. И какво направихме? Връщаме един авторитарен режим ли? Борбата с олигархията ще се превърне в борба с авторитаризма ли? Президентската институция има ролята на балансьор и обединител. В крайна сметка властта трябва да има отнякъде коректив. Президентската институция сама по себе си не е изпълнителна власт и няма как да бъде. Въобще ние с тоя слаб президент може спокойно да не избираме държавен глава на преки избори. Може НС да го излъчи. Разбира се, с подходящото мнозинство.
Това е тя:
-
Магистър е по социология и доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“
-
Ръководител на Катедрата по публична администрация от 2003 до 2007 г.
-
Зам.-декан на Философския факултет от 2007 до 2011 г.
-
Зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2011 до 2015 г.
Тихомира Михайлова
