Щ е има ли България президент, избран още на първия тур на изборите на 25 октомври? Експертите са категорични: никакъв шанс!
Седем са преките президентски избори и в нито един от тях не се размина без балотаж. Дори когато Георги Първанов получи повече от 50% на вота през 2006 г., се наложи втори тур, тъй като избирателната активност беше твърде ниска. Подобно нещо се очертава и сега.
Битката за "Дондуков" 2 ще става все по-ожесточена
Що е то балотаж и няма ли по-подходящ термин, та се налага да ползваме френското ballottage, пръкнало се от глагола ballotter (клатя, люлея, подхвърлям) и съществителното ballotte (малка топка).
Историята на балотажа датира още от Средновековието, когато в Република Венеция се заражда мажоритарната избирателна система с два тура. Сам по себе си балотажът е вторият етап от изборите, който се провежда, когато нито един от кандидатите не успее да събере абсолютно мнозинство (над 50%) на първия тур.
Къде тук е скрито топчето? Във Венеция гласуването се е извършвало чрез пускане на малки топчета в специални кутии или съдове. Различните цветове или позиции на топчетата са определяли гласа „за“ или „против“. Когато при първото пускане на топчетата никой не събирал нужното мнозинство (което показвало липса на съгласие сред избирателите), процедурата се повтаряла само между водещите кандидати. Така се ражда концепцията за втория тур.
Практика
През вековете системата се усъвършенства и Франция изиграва ключова роля за нейното популяризиране в Европа чрез въвеждането на мажоритарната система в два тура за парламентарни и президентски избори.
Днес балотажът е стандартна практика в десетки държави по света (като Франция, Аржентина, Бразилия, Полша и Финландия) за избор на държавен глава или кметове. У нас пък общовалидно е правилото, че когато двама се карат, обикновено третият печели.
Прогнози за ниска активност на вота (ОБЗОР)
Достатъчно е да си спомним изненадата на Георги Първанов, когато на първия тур, проведен на 11 ноември 2001 г., в двойка с ген. Ангел Марин) той поведе пред сочения за фаворит Петър Стоянов с 36,39%, докато последният отбеляза в коша само 34,95%. На балотажа на 18 ноември 2001 г. Първанов мобилизира не само левите гласоподаватели, но и успя да привлече голяма част от гласовете на ДПС, както и на привържениците на Симеон Сакскобургготски (чийто НДСВ наскоро бе спечелил парламентарните избори). Така докато агитките на Петър Стоянов и замеряха с компромати бившия вътрешен министър от правителството на Иван Костов Богомил Бонев, най-неочаквано Първанов извади късмет.
Активност
Според политолога Димитър Ганев Той смята, че изборите ще бъдат решени на втори тур, защото избирателната активност ще бъде много под изискваната за свършване на един тур на президентски избори – 50%. Ганев е убеден, че опитите за компрометиране на основните претенденти в президентските избори могат да доведат не толкова до мобилизация, колкото до демобилизация на избирателите.
"Крайният резултат от тези теми, които в последните няколко дни се разразиха в публичното пространство, вероятно ще бъде обща демобилизация, което ще се отрази най-вече на избирателната активност на президентските избори", каза той. Ганев дори смята, че предстоящия вот може да се окаже сред президентските избори с най-ниска активност в последните десетилетия. Ганев изреди четири аргумента в подкрепа на своята теза: „Първо, скоро имахме парламентарни избори. Второ, обществото на терена не се виждат някакви кой знае колко сериозни протести. Трето, втората по големина политическа сила отказа да играе в надпреварата. Четвърто, има ясно изразен фаворит. И всичко това са фактори за демобилизация и съответно по-ниска избирателна активност".
В подобна ситуация, смята той, битката ще бъде основно между твърдите ядра на кандидатите – те ще трябва да насочат основния си фокус и внимание именно върху тях.
Експерти за президентския вот: Кандидатите засега стъпват на пръсти!
"Нямаме основания да очакваме висока активност. В същото време по всяка вероятност изборите ще имат два тура", смята и политологът Първа Симеонов. По думите му поведението на избирателите на ГЕРБ ще бъде особено интересно при балотаж. "Що се отнася до електората на ГЕРБ, поне досега като че ли по-голямата част от него заявява, че трудно би гласувал в такава ситуация. Ще бъде интересно какво ще направят на балотажа, не толкова на първия тур. Ако на първия тур въобще правят нещо", коментира той.
Изненади
Въпреки всичко, Първан Симеонов предупреждава, че президентските избори в България не бива да бъдат приемани като предварително решени, защото често има изненади. „Ключът от бараката“ според него е в темите, които ще бъдат в центъра на обществения дебат през следващите седмици.
„Истината е, че компроматите стават все по-ожесточени - преди се вадеха партийни книжки, сега се вадят трупове. Няма да е хубаво, ако кампанията протече без политически сблъсъци“, коментира политологът проф. Мария Пиргова.
Елементът с изненадите коментира и Димитър Ганев. „Аз казуси нямам никакво съмнение, че ще има оттук нататък. Въпросът е дали ще има черен лебед - тоест казус, който да промени по някакъв начин структурната подредба. Нещо, което да успее да пречупи твърдия електорат на някои от формациите или пък да насочи много сериозна мощ в друга посока", размишлява политологът.
Според политолога Любомир Стефанов има 2 млн. българи, които принципно не гласуват. Резултатът от предстоящите избори не е ясен, смята и той. „Надявам се самите кандидати за президент да вземат нещата в собствени ръце, да спрат да хулят партиите, политическата система и институциите и да ни покажат те знаят ли какво може и не президентската институция и как биха го направили по-различно".
Стефанов насочва вниманието към кандидата на „Възраждане“, като той е убеден, че партията ще продължи реториката на Костадин Костадинов от НС и от последните предсрочни избори.
„Йотова - Вълчев са тези, които по условие се очаква да се възползват най-много от вълната на ПБ, а Костадинов е този, който също по условие най-много загуби, така че с настървение ще иска да си върне поне това, което е загубил. Електоратът на "Възраждане" си е техен, а Йотова не е Румен Радев“, предупреди Любомир Стефанов.
Особено динамичен, според политолога, е електоратът на „Прогресивна България“. „Те не са организирани в смисъл на партийна логика. Те са по симпатии. Там емоцията движи нещата“, коментира Стефанов. Той не очаква всички избиратели, подкрепяли формацията, автоматично да застанат зад Илияна Йотова. „Милион и четиристотин хиляди няма как автоматично да отидат при нея. Въпросът е каква част от тях ще останат. Значителна най-вероятно. Обаче другите ще отидат на друго място. Абсолютно сигурно“, прогнозира той.
По отношение на шансовете на кандидатите Стефанов смята, че към настоящия момент интригата е основно за второто място, което дава право на участие в балотажа срещу Илияна Йотова. „Не виждам кои са другите, които могат да отидат първи на балотаж освен нея. Въпросът е кой ще бъде втори на балотажа и респективно ще участва в дуела срещу нея“, каза политологът.
Политическият анализатор проф. Михаил Константинов вижда Илияна Йотова и Андрей Гюров като основните претенденти в президентската надпревара. Според него зад Йотова стои най-голямата политическа сила, докато формациите зад Гюров имат потенциал да мобилизират до около 400 000 избиратели. Константинов напомня, че същинската кампания все още не е започнала и развитието ѝ може да промени значително сегашната картина.
Голямата изненада е не това, че двама се карат. Интригата е кой ще спечели от караницата и ще се настани в сградата на "Дондуков" 2.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Кристи Петрова
