Б ългарският сорт Сандански мискет превзема лозята на Франция, Испания, Италия, измествайки втръсналите на света аромати и вкусове на Совиньон Блан и Шардоне. Страните от Западна Европа се ориентират към оригинални и местни сортове, за да дадат нов живот на лозята си. Именно такъв се оказва и Санданският мискет, който превзема не само бъчвите в многобройните изби по Долината на Струма, а славата му пресече границите на Балканите и потегли към Западна Европа. Вината от ароматното бяло грозде явно действат като афродизиак на западняците. Наскоро група с нидерландци участвала в дегустации на нова малка изба в Левуново до Мелник изкупува значителни количества бутилки. Седмица по -късно собственикът Костадин Миндов получава покана да направи значителна доставка със Сандански мискет до Страната на малките холандци. За това разказа самият той пред журналисти, пристигнали за откриване на гроздобера в Долината на Струма.
Гроздобер Министър Абровски
Чудеса
Бизнесът на Костадин Миндов е едно от радостните чудеса в България и в района. Неговата изба е една от най-новите в района на Мелник и не случайно избрана от организаторите, като изключително успешен проект по подхода ЛИДЕР по Програма за развитие на селските райони, който дава шанс на местните общности сами да решат в какви бизнес начинания да вложат европейските помощи. Така с общо близо €580 хил., половината от ЕС, а други банков кредит Костадин изгражда семеен бизнес като затваря цикъла на винопроизводство от 120 дка лозя в района с ресторант и малък хотел в най-малкия град в България. ЛИДЕР сбъдна моята мечта, разказва трогателно малкият предприемач. Най-въодушевяващото в неговата история е, че дава на близо 20 -тина души сезонна работа. И че работи в пълно разбирателство с колегите си от района, които са го поддържали във всеки един момент. Така постепенно научаваме, че лозари и винари по Долината на Струма са загърбили соловите игри и са започнали взаимно да си помагат, с основната цел да превърнат района във винена дестинация за туристи. Повечето от лозарите са загърбили доскорошния култ към Каберне и Шардоне и залагат на плодовете на старата известна от времето на траките мелнишка лоза и нейните производни като Мелник 55, които правят червеното вино пивко, топло и обично. Напълно в крак с тенденцията, която се налага и в Стария и Новия винен свят, връщаме към местните сортове, които са по-устойчиви, но и с характер на мястото. където са отгледани.
Арт
В другия край на махалото е избата с огромно имение със суперлуксозни хотели и вили, разположени сред пейзажи, които напомнят на Тоскана в землището на Хърсово, близо до Мелник. Тя също функционира от две -три години с нови собственици , след като придобиха от социолога Кънчо Стойчев лозя и хотелско наследство, в които най-евтината стая за нощ е колкото минимална пенсия. Новите собственици не свалят летвата, но сменят посоката превръщайки комплекса в място за вино, изкуство сред природата. Сградата на избата е последен вик на модерната архитектура, върху покрива расте трева, използват се ефектите на сенките като арт ефект, планират се периодично изложби, а керамици създават специални съдове за виното. Тук също се залага на старите традиции и гравитацията на избата участва във ферментацията. Предпочитат се органично производство, а няколко парцела са сертифицирани като стари лозя на над 60 години, в резултат на което винарната става единствения засега български член на международната организация на стопани, които отглеждат стари лозя. Точно в един от тези парцели със стари мелнишки лози министърът на земеделието Пламен Абровски даде старт на гроздобера в края на седмицата, като символ на Възраждане на старите традиции, но с модерен прочит.
Дегустации изба стари лозя
Наливното е бич за стопаните
Не вносното грозде, колкото наливното вино е бич за българските винопроизводители, според Даниела Фърцова от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Става дума за огромни обеми, които влизат в страната, преопаковат се, а някои от тях се реекспортират. За миналата година вносът от трети страни възлиза на близо 1600000 л вино, цитира данни Фърцова. Произведеното грозде е 88 810 800 кг, а добитото вино възлиза на 63 887 800 л за миналата година от нашите лозя.
Светлана Трифоновска
