„Ако няма кандидат, който да представлява някаква хипотетична възможност за алтернатива на Илияна Йотова, но не очаквам висока активност.“ Това коментира пред „Телеграф“ социологът Татяна Буруджиева по повод предстоящите президентски избори наесен. Тя се аргументира с данни от предварителни социологически изследвания. „Четири месеца преди изборите твърдо заявилите, че ще гласуват, са 31%. Това как ви се струва?“, посочи експертът. По думите ѝ  единствената изненада на вота би дошла от имената на кандидатите. Именно от тях ще зависи дали Йотова би спечелила изборите в един или в два тура и доколко въобще ще ѝ бъде трудно да го направи. 

Според нея действителният проблем е ще бъдат ли мотивирани хората да отидат до урните, особено след последните промени в Изборния кодекс (ИК). В последните дни преди лятната ваканция на депутатите Народното събрание (НС) върна изцяло машинния вот в големите секции. С хартия ще се гласува само в секциите с под 300 избиратели, такива в болници, домове, кораби. „Този ИК не е направен толкова за президентските избори сега, колкото за местния вот догодина. Това е една много сериозна стъпка в пълното завладяване на властта в България, нейното стабилизиране и  монополизиране от Румен Радев“, каза още Буруджиева. 

Социологът Татяна Буруджиева пред "Телеграф": Първият тест за новата власт ще е президентският вот!

Същевременно социологът Кънчо Стойчев и бившият енергиен министър Мирослав Севлиевски защитиха тезата, че президентските избори ще бъдат решение на балотаж, а голямата интрига е кой ще е опонентът на Йотова. „Интригата за втория кандидат е в ръцете на ГЕРБ. Ако ГЕРБ пропусне тази възможност, това ще бъде краят на партията. Аз очаквам да излязат със своя номинация“, заяви Стойчев пред Nova News. Той определи Йотова като „толерантен и борбен човек“, който през годините е показал „развитие и политически прогрес“. Според него властта е  доста по-обрана в комуникацията си. „Който и да управлява, реформите ще ни се струват бавни, защото страната има много проблеми. В случая е по-добре да се действа по-внимателно и по-бавно“, смята той.

На свой ред Севлиевски заяви, че въпросът е какъв точно модел  ще предпочетат избирателите. „Големият въпрос е дали искаме през следващите години да ни управляват двойки като Борисов-Плевнелиев и Радев-Йотова, или ще живеем с управление Радев-Борисов. Другият въпрос е дали Йотова може да командва Радев“, каза той пред Nova News.  

„Галъп“: ПБ запазва подкрепата, критики към външната политика

„Прогресивна България“ (ПБ) запазва подкрепата си, а през първите 100 дни от съставянето на кабинета на Румен Радев няма съществена динамика в доверието към основните политически сили. Това посочват от агенция „Галъп“ по повод данните от последното си проучване сред 821 граждани, финансирано със собствени средства. Ако сега се провеждаха избори, за ПБ биха гласували 42,3%. ГЕРБ-СДС запазва втората си позиция с 12%. ПП и ДПС съответно биха получили 7,6 и 7 на сто. Място в НС намират ДБ с 6,3% подкрепа и „Възраждане“ – с 4,3%. Под чертата остава БСП с 3,5%. Институцията на президента остава с традиционно висок рейтинг от около 48%. Подкрепата за правителството е 42 на сто. НС регистрира ниско доверие от 20,2%, но има леко подобрение. Около 52% от анкетираните имат критично отношение към външната политика на МС. Според „Галъп“ обаче тази оценка не е консолидирана и се дължи на разнопосочни причини. Над 33,5 на сто смятат, че кабинетът не намира баланс между външните ангажименти и вътрешните настроения. Други 18,5% са на мнение, че излъчваме противоречиви сигнали към партньорите. Едва 15 на сто посочват, че властта защитава националния интерес. 

Обвиняемите за купен вот – 35

Лицата, привлечени като обвиняеми по престъпления срещу изборните права на гражданите, са 35. Това става ясно от отговор на вътрешния министър Иван Демерджиев до депутата от ГЕРБ Христо Терзийски. Последният пита МВР какви са актуалните данни за образуваните досъдебни производства, колко от тях са прекратени, колко са делата, на колко души са повдигнати обвинения след парламентарния вот на 19 април. Така досъдебните производства са 628, от тях 258 са бързи. Приключили са 427. Делата, по които има привлечени обвинения, са 34. 

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТИКТОК

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE

Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google