- Доц. Буруджиева, изборите свършиха, как разчитате резултатите?
- Като едно много сериозно пренареждане на влиянието и позициите на политическите сили в партии в партийната система на България. Оказа се, че при появата на новия политически субект твърдите ядра на партиите не са толкова твърди. Предварителните прогнози на социолозите показваха, че политическите формации са стигнали до 90% втвърдяване на собствените си избиратели. В деня на вота обаче се оказа, че при някои партии то е спаднало до 45%. Т.е. много повече техни избиратели са се прехвърлили, отколкото са останали. Това източване на твърдите ядра е единият от важните изводи, които трябва да направи всяка една партия. Само след 1 г. предстоят местни избори и това ще е решаващо за бъдещето на част от политическите сили, които в момента са в НС.
БОРИСОВ СЛЕД ИЗБОРИТЕ: Радев проведе перфектна кампания! (ВИДЕО)
Второто нещо е, че от 30 години не сме имали концентрация на вот, както се показа на тези избори. След Иван Костов сме имали две големи вълни. При Симеон Сакскобургготски бе почти 2 млн. души, а при Бойко Борисов – над 1,600 млн. души. Сега имаме над 1,3 млн. избиратели отгоре, които са отишли до урните. Може да се каже, че се получава третият спасител. Тенденцията е спасителите да имат все по-ограничено влияние, което е позитивна новина. Това означава, че търсенето на нови лица не е толкова на емоционална основа, а мотивите са доста по-различни. На трето място трябва да се отбележи, че очакванията към „Прогресивна България“ (ПБ), които вече имат цялата власт, ще намалеят и ще им бъде лесно. Те самите признаха, че пред тях има доста предизвикателства. Дават си сметка, че трябва да действат много бързо и да взимат решения. Светът вече е много мобилен, България също. Не съм убедена, че ще получат и толеранса от 100 дни. Аз смятам, че трябва да поздравим победителите и да им дадем тези 100 дни, за да видим какво точно ще представят, какъв ще е съставът на властта, какви ще са първите им действия. Факт е, че очакванията са да се решат редица проблеми, които са в противоречие един с друг заради самата разнородност на социалните групи, които са дали подкрепа за „Прогресивна България“. Едни са приоритетите на бизнеса, други на бедните.
- Тази концентрация на власт крие ли някакви рискове?
- Крие, разбира се. Трябва обаче да направим уговорката, че местната власт все още не е в ръцете на тази партия. Те обаче поемат изпълнителната власт и имат заявки за съдебна реформа. Резултатът от функционирането на съдебната власт ще играе ключово значение. Първият тест за устойчивостта на това доверие, което получи ПБ, ще бъде на президентските избори през есента. Първият риск е, че нямат време. Нямат време да се докажат, че хората ненапразно са въплътили надеждите си в тях. Президентският вот ще е първата оценка, която ще дадат техните собствени избиратели на управлението, което ще съставят. Ситуацията беше много благоприятна, за да се получи този резултат.
В политиката също има късметлии и некъсметлии. В същото време има риск заради международната обстановка, настъпващата криза в икономиката в световен мащаб, симптомите за проблеми във финансовата политика. Като се вкара в това и кадровият потенциал, който тепърва ще трябва да показва ПБ. За да можеш да осъществиш политиките си, които ще бъдат само твои при тази концентрация на власт, това означава наличие на много сериозен кадрови резервоар. Това винаги е предизвикателство пред една партия, която тепърва се структурира. Винаги има риск доста хора да се залепят за новия субект и да търсят реализация, каквато не са намерили в други формации.
- Всички очакваха победа за Радев, но изненада ли бе това широко разтваряне на ножицата до почти 45% и до възможността за самостоятелно мнозинство?
- Всеки от социолозите позна по нещо. „Галъп“ беше единствената агенция, която постоянно твърдеше, че БСП няма да влезе в НС, а ГЕРБ ще е втора политическа сила. В същото време „Мяра“ от самото начало казваше, че ПБ ще има пълно мнозинство. В деня на вота се оказа, че въпросът е кой ще бъде на второ място. Изводът е, че за трети път социолозите се изправят пред проблем - да хванат тенденции, които набират енергия, без да бъдат изразени от респондентите. Така ИТН не беше хванат, когато спечели първото място, след това ПП-ДБ бяха отворили шампанското, а се оказаха втори. Трети път става ясно, че в екзитпола има грешки докъм 20%. Това означава необходимост да се проведе един сериозен разговор за приложението на инструментите на социологията, за да бъде по-адекватно отчетен резултатът.
Десетилетният разговор за честността на вота отрови голяма част от доверието на хората в изборния процес. По същия начин критиките към социолозите оказват влияние. Хората не казват коректно за кого са гласували. Смятат, че социолозите лъжат. Освен доверието между политици и граждани трябва да се върне и това между граждани и социолози.
- Кои са големите губещи от този вот?
- Мъча се да видя кой какво печели дори когато има формална загуба. Според мен така трябва да направят и партиите - да се захванат с решаването на вътрешните си проблеми и тези на гражданите. Ако говорим за БСП, които изпаднаха от НС и за първи път няма да намерят място в парламента от началото на прехода, левицата отдавна има нужда да се занимае със себе си, да погледне структурите си, адекватността си. Не става дума само за кадри, а как да организират работата си. Партиите се създават като организации, за да представляват нечии интереси. Години наред партиите се мъчат да хванат колкото се може повече избиратели и се интересуват от бройката избиратели, отколкото от политиките, които ще представят. Нямаше такъв дебат и през изминалата кампания. Това не работи и за устойчивия живот на партиите в политическата система. Ние сме в непрекъснат разговор как се разпределя властта, а сме забравили да дебатираме по въпроса как да си решим проблемите. В същото време постоянно нараства очакването да дойде някой нов, различен и той да ги реши. Сега имаме концентрация, а множеството малки партии са се разпаднали. Раздробяването на НС бе станало непоносимо силно. Нормално бе да се отиде към концентрация. Тук няма лоша новина. Нормално е. В политическия процес някои да влизат, други изпадат. Не е нормално да нямаме основни носещи стълбове, които да гарантират някаква сигурност в политическия процес. В момента имаме НС, в което левите избиратели не са представени. Все още не е ясно доколко ДБ ще представлява както десните политика, така и левите хора. Факт е, че имаме по-скоро центристки и десни субекти в НС.
- Какво е бъдещето пред БСП?
- Вариантите са два. Или да се опитат да се възстановят, за да са адекватни на измененията на обществото през 21-ви век, или да останат една малка капсулирана партия, както стана при разпадането на СДС. Ако ПБ остане в центъра и център-дясно, се отваря много широко поле вляво за поява или на нов субект, или за някакъв тип възстановяване на БСП.
Скептична съм, че БСП ще може да набере онази сила, която е нужна, за да се върне на позицията на силната лява партия. Лявата идея никога не е била идея на маргинализираните групи. Тя винаги е била представлявана в политическата практика като сила точно защото е изразявала интересите на активното трудещо се население.
- Битката между ГЕРБ и ПП-ДБ за второто място бе доста оспорвана. Какво не им достигна на ГЕРБ? По-оздравително ли е сега за тях да са в опозиция?
- Трябва да обърнем внимание на тезата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който каза, че партията му има нужда от хора, които да се занимават с нея. Помните, че той определи двама от кметовете на ГЕРБ – на Бургас и Стара Загора, да отговарят за тази дейност. ГЕРБ влезе във властта веднага след формирането си, както сега и ПБ. Първото излизане от управлението на ГЕРБ и сътресението, което преживя да е в опозиция, не бе използвано да се влее нова енергия в тази партия. Явно самите те си дават сметка за това, но бе късно за тези избори. Имаше много хора, които са с ГЕРБ заради властта. Може би ще има пречистване в ГЕРБ. Ако си дадат сметка, че имат само 1 година да изправят на крака партията си и да спрат процеса на разрушение до следващите местни избори. Именно там е важно какъв резултат ще получи ГЕРБ, за да кажем какво точно ще се случи с тази партия в следващите години. При ПП-ДБ нещата също не са розови, защото се състезават за второто или третото място. Интересно е какъв ще е резултатът им в София или Варна. Те също имат за какво да се замислят. Рискът при тях е ще търсят ли партньорство с Радев, особено във връзка с квалифицираните мнозинства за попълването на ВСС, за други редица институции с изтекли мандати, за съдебната реформа. Ще бъде интересно да се проследи как ще бъде развиван диалогът и дебатът в новото НС относно стратегическите стъпки, които ще трябва да прави България.
Когато правиш стратегически ходове за една държава, е необходимо максимално убеждаване на обществото, че тези решения са правилни, а не червени линии.
- ПБ има мандати за самостоятелно мнозинство, не им е нужен „златен пръст“. Трябва ли Радев да търси по-широко управление, да протегне ръка към ПП-ДБ, за да гарантира по-голяма стабилност?
- Не. Коректността към избирателите на ПБ, особено при този резултат, е да си направи собствено управление. Не можеш да имаш такъв резултат и да търсиш стратегически мнозинства. ПБ имат резултата, за да вземат стратегически решения. Това, което казвам, е, че дори когато имаш пълната власт, взимайки стратегически решения за България за следващите 10-15 г., е ключово важно да привлечеш енергията на обществото. Когато имат властта, те имат и отговорността да убедят всички останали – и избирателите, и партиите в НС, че това са правилните решения. Когато казваш, че ще смениш начина на управление на една държава, това означава да взимаш информирани решения, а не ад хок или със задна дата. Второ – да формираш национални стратегии в ключови области. Например демографската политика, която засяга много сфери от живота ни. Това е като с всяка друга реформа. Затова ние десетилетия не можем да довършим някои реформи. Всеки път започваме отначало. Защо? Защото нямаме консенсус за това какъв резултат искаме да постигнем.
- ПБ си постави три цели - стабилно управление, попълване на ВСС и смяна на главния прокурор. Изпълними ли са те?
- Стабилното управление зависи изцяло от тях - ако са диалогични, ако решават проблемите бързо, качествено и ефективно, ако тези решения се превръщат в резултат, който хората смятат, че е приемлив и очакван. По принцип концентрираната власт е достатъчно стабилен фактор.
Вече няма да питаме с кого и какво ще правят, а само как ще го постигнат. Колкото по-ясно са очертани стъпките, толкова по-голяма стабилност ще си гарантират. От тях зависи стабилността. Опозицията няма достатъчно сили по никакъв начин да гарантира процеси на нестабилност, поне засега. Относно съдебната реформа ВСС и смяната на главния прокурор със сигурност ще могат да постигнат мнозинство за това. Съдебната реформа неслучайно е наречена съдебна, а не прокурорска. Прокуратурата може да осигури възмездието, но чувството за справедливост се осигурява от решението на съда. Важно е какви законодателни промени ще се направят, за да не е безплодна борбата с корупцията. Всичко това изисква много усилия, сериозен анализ и решения, които не се изразяват само със смяна на конкретна личност.
- Гледат ли вече партиите към президентския вот и може ли след него да има нови размествания сред политическите играчи?
- Президентски вот, който е мажоритарен, е ключово важен както за партиите, които останаха в опозиция, така и за управляващите. Той идва буквално след половин година, която е достатъчна, за да се очертае оценката на управлението и в същото време да се види дали усилията на опозицията да възвърне част от доверието си са се получили. Президентските избори дават много шансове. Ключово е какви ще са кандидатите, дали са започнали процеси на оздравяване в опозицията и проблеми при управляващите. Реалното разпределение на властовата мощ на партиите ще го видим на местните избори.
- Какви са рисковете сега пред ПБ?
- Винаги рисковете в такава ситуация са от самата власт. Много бързо човек е склонен да си мисли, че може да направи всичко. Това обаче не става лесно, изисква търпение, смирение, да не се захласва човек от възможностите, които се отварят пред него, да не загуби чувството за действителността. Ако ПБ изпълнят заявките си от нощта на изборите, че трябва да се работи бързо и да се решават проблеми, това ще понижи рисковете от опияняването от властта.
- Това означава ли, че ще изкарат пълен 4-годишен мандат?
- Много е рано да се каже. Голяма част от избирателите на ПБ очакват новото правителство да се справи незабавно с цените, да ги намали, да се повишат доходите, да се преодолее бедността. Това е нещо, което не мога да си представя как ще го постигнат.
Това е тя:
-
Доцент по политически комуникации и доктор по социология
-
Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
-
Специализира политически комуникации във Франция и Белгия



















