- Ерсин, как се роди идеята точно вие със Стенли, Свилен Ноев и Иван Велков да се съберете в един проект под надслов „Фронтмен“?
- От години си представям група, в която се събираме музиканти от алтернативната сцена в общ проект. Това не е нещо невиждано в музикалния свят. Примерите глобално са много, а и в България имаме няколко подобни проекта тип "супергрупа". Разликата в нашия случай е, че ще създаваме и нова авторска музика. Аз винаги съм бил фен на Стенли още от времето на „Тангра“, на група P.I.F. и група „Остава“. Когато прохождах като музикант в Каварна с моята група JEREMY?, винаги сме искали да приличаме на тези артисти. Съдбата беше благосклонна към мен и през годините с тези групи станахме приятели, а ето че днес вече сме и в общ музикален проект. Благодарен съм за тази възможност и съм дълбоко респектиран от таланта, уменията и опита на Стенли, Иван и Свилен.
- Кой направи първата крачка и отправи поканата към останалите?
- От 2018 г. насам не пропускам възможност, когато се видя с момчетата, да им напомням за тази идея. Мина доста време, докато най-накрая се съгласиха да опитаме, и ето че първата ни песен се роди за около един час. Толкова се забавлявам с тези момчета, че нямам търпение да се захванем със следващата песен.
- Защо избрахте името "Фронтмен" и обмисляли ли сте други варианти за име?
- Изборът на име беше най-трудната част. Искахме хем да звучи готино, хем да отговаря на това, което сме. Имаше няколко работни заглавия преди това, но накрая решихме, че „Фронтмен“ разказва много добре какво представлява нашата група, а именно - четирима музиканти, които всички са фронтмени на групите, от които идват.
- Какво е усещането да си част от група, в която буквално всеки е лидер в своята основна банда?
- Мислех си, че ще е трудно начинание - борба между хора с колосално его, що се отнася до правенето на музика. Оказа се, че всички са настроени позитивно и искат да видят как ще се развие групата. Може би споровете предстоят, но не ме е страх от това. За мен това е огромна школовка и възможност да науча нещо ново.
- Стенли определя проекта като „семейно събиране“. Ти как би го описал?
- Да! Точно така е. Вижте, ние всички в групата сме много близки приятели. И преди да направим групата, бяхме като семейство. От тези семейства, в които всички се смеят и са усмихнати. Като утопия сме, затова и преди години си помислих, че е добра идея да се съберем в група.
- Как премина работата по първия ви сингъл „Непобедим“? Кой написа музиката и текста?
- В началото всичко беше много леко и бързо. Написахме песента за по-малко от час. По продукцията работихме малко по-дълго, но това беше очаквано, предвид факта, че всеки в групата има високи изисквания към творчеството, което реализираме. Може би около месец продължи целият процес по правене на аранжимент, записи, миксиране и мастеринг. До последно коментирахме дори най-дребните детайли и мисля, че усилието си заслужаваше.
- Трудно ли беше да се напаснат четири различни вокални тембъра в една песен?
- Да! Това вече беше трудно. Затова решихме Стенли и Свилен да пеят основно в куплетите и припевите, а аз да изпея бриджа на песента. По този начин най-отчетливо се разпознават тембрите на Свилен и Стенли, защото в тази песен гласовете им се оказаха с доста сходно звучене. Мисля обаче, че се получи много добре. Несъмнено се усеща кой кога пее.
- Видеото към „Непобедим“ вече е факт. Разкажи ни интересна история от снимачната площадка.
- Ох... Ще разкажа нещо, което все още никой не знае. Това всъщност е вторият видеоклип на тази песен. Снимахме първия видеоклип, който всъщност беше чудесен, но когато гледахме крайния резултат, обсъдихме и решихме, че може би това представяне не е най-доброто въпреки високото качество на изпълнението. Затова седнахме с екипа и обсъдихме възможностите да заснемем нова версия и се получи точно това, което можете да гледате сега. Интересно ще ми е някой ден да покажем и първата версия, за да видим каква ще е реакцията на публиката. Разбира се, около самите снимки имаше всякакви екстремни обстоятелства - винаги се снима, когато е много студено, много ветровито, много късно или много рано сутринта. Този снимачен процес не прави изключение от това "правило". Беше изключително забавно и сме страшно благодарни на Васил Стефанов и Стефка Николова за продукцията, която нямаше как да реализираме без тях.
- Как намирате баланса между меланхолията на P.I.F. и „Остава“, и енергията на JEREMY? в общото ви звучене?
- Мисля, че точно това се чува в песента ни „Непобедим“ и винаги съм си представял, че е възможно, осъществимо и като цяло - чудесна идея. И Свилен, и Иван имаха огромен принос към песента, а виновникът за този магичен припев е Стенли. Всеки от музикантите в групата има толкова много опит, че рядко има неразрешими ситуации. Работи се лесно с професионалисти.
- Колко нови авторски песни да очакваме от „Фронтмен“ в близко бъдеще? И на какъв етап всъщност са те?
- Разбира се, веднага щом излезе първата ни песен, заговорихме за албум. Силно се надявам да имаме силите да го реализираме до края на тази година и началото на следващата. Ако работата върви така гладко както с първия сингъл, не виждам пречка и ми изглежда реалистично като срок.
- Как се справяте с егото в група от четирима утвърдени артисти? Има ли демокрация при вземането на решения?
- Ами това беше едно от предложенията за име на бандата - „ЕГО 4“, хахаха, сериозно. Истината е, че взехме решение да имаме демократичен подход и никой да не се налага като мнение и позиция. Малко е сложно да вземаме решения с гласуване, защото форматът ни е четен брой и може би трябва да вземем още един член на бандата, за да вземаме по-лесно важни решения. Но истината е, че досега ни беше трудно само с избора на име за групата.
- Какво научи ти лично от работата с легенда като Стенли през последните месеци?
- Стенли е мой ментор от повече от 10 години. Винаги съм се допитвал за съвети към него и за работата ни с JEREMY?, и в моя солов проект също. Стенли има изключителен нюх за песните - не съм виждал това умение в никой друг, с когото съм работил досега. Докоснат от Бог артист е, пълен с енергия и ентусиазъм, на сцена повече от 45 години. Само можем да си мечтаем да имаме възможността да извървим поне половината от пътя, който той е изминал.
- Какво подготвяте за концерта в „Маймунарника“ на 23 юни? Как ще изглежда сетлистът?
- Нямам търпение, наистина. Мисля, че ще бъде магична вечер. Решихме, че публиката заслужава само най-доброто и ако в личните си проекти проявяваме някакъв егоизъм да изпълняваме само това, което подхранва творческото ни его, то за тази група решихме да дадем цялата си любов на публиката. Сетлистът е изграден основно от хитовете на Стенли, P.I.F., „Остава“ и JEREMY?. Хората ще могат да чуят песни като: "Приказка", "Колело", "Шоколад", "Океан", "Обсебен", "Жулиета", "Нашият град", "Пътят към храма"... около 20 песни, всяка от които през годините е била сингъл, а по-голямата част от тях са се превърнали в хитове през последните 40 години. Това ще е своеобразно пътешествие през последните десетилетия на алтернативния български рокендрол.
- Имате ли амбиции да представите проекта и извън границите на България?
- Да! Всъщност вече се работи по тази идея и можем спокойно да я наречем план. В началото на следващата година ще направим първо европейско турне, а дай Боже есента на 2027 г. да стигнем отвъд Атлантика и да направим турне в САЩ и Канада. Стискайте палци.
- Как съвместяваш ангажиментите си с JEREMY? и новата супергрупа, и какво ново има около вас всъщност?
- Ще съм честен - не е лесно, но както казват: "Ако беше лесно, някой друг щеше да го прави". При нас има малко промени в състава. Имаме нов барабанист и нов басист, които са страхотни музиканти и ни зареждат с енергията, която имат. Съвсем скоро излиза последният сингъл от предстоящия трети албум на бандата, след което предстоят малко изненади за нашите почитатели, но е рано да споделям новини.
- Трудно ли се прави музика в България?
- А лесно ли се отглеждат домати? Няма лесно, когато искаш да има резултати, при цели, които винаги са малко над възможностите ти. Може би за алтернативната сцена е малко по-трудно, но това не е само в България. Никога няма да спра да мечтая за широко обединение на музикалната сцена в България, която да започне да функционира като музикална компания. Защото още не се е намерил човек, който да ме убеди, че не съм прав за това, което казвам. Ако има някакъв проблем със сцената, той е, че липсва бизнес подход.
- Какво пожелаваш на читателите на „Телеграф“?
- Здраве и смелост!
Това е той:
- Роден е на 12 февруари 1982 г. във Варна
- Отраснал в Каварна, където заедно със своя приятел Ташо Колев през 2010 г. създават инди-рок бандата Jeremy?
- Завършва специалност „Изобразително изкуство“ в Софийския университет „Климент Охридски“
- Първите му срещи с музиката са с класиката, по-късно идва и рокендролът
- Jeremy? бяха съпорт банда на легендарните Queen на три концерта от европейското им турне през 2016 година
Екатерина Томова
