- След години, посветени на историята на изкуството, защо точно сега Шекспир се оказа в центъра едновременно на ваша книга и на изложбата на дъщеря ви?
Лиза Боева: Всъщност има съвсем конкретен повод. През 2026 г. се навършват 450 години от рождението на Роджър Манърс, V граф Рътланд – човека, когото разглеждам като реалния автор зад името Шекспир. Затова точно сега излиза и книгата. С Ицко повече от десетилетие се занимаваме с тази тема – направихме преди години художествено-документалния филм „Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал“. И ако филмът бе художествена измислица, базирана върху реални исторически събития, свързани с барда, то книгата е изцяло академично изследване. Преди 4-5 години се появи първа версия на изданието, но сега книгата е почти изцяло пренаписана. Включила съм десетки цветни илюстрации, разположени на места, където могат да помогнат на читателя да проследи аргументацията (карти – както съвременни, така и от епохата, произведения на изкуството, различни визуални материали, свързани с конкретни факти, методи на работа или изображения, които анализирам в текста). За мен беше важно тези илюстрации да бъдат цветни и с добро качество, защото често именно детайлът в едно изображение е част от самото изследване. Книгата е в голям формат А4 и надхвърля 370 страници. Подобно издание е сериозно предизвикателство и от издателска гледна точка, но проектът получи финансова подкрепа, след като участва в конкурс на Министерство на културата. Знаех, че трябва да завърша някога тази книга: през годините Уилям Шекспир/Роджър Манърс се превърна във вечен спътник, нещо все дописвах, накъдрях, впусках се в нови изследвания. 450-годишният юбилей на графа тази година ме накара да поставя точка – не на моите проучвания по темата, но поне на книгата.
А относно рисунките на Матилда по Шекспировите пиеси: у дома се говори много за неговите персонажи, колизии, сцени. Ицко преди време написа книжката „Пет пиеси, разказани от актьор“ (четири от тях бяха по Шекспир), а и Матилда сама си чете. Ако преди време рисуваше сцени, които действително присъстват в произведенията, сега главно си измисля детайли. Например занимава я много някаква муха, която се появява на сцената, когато актьорите любители представят в двореца своята трагична пиеса: в „Сън в лятна нощ“ такова нещо няма, ала тя построява сцената около този детайл.
- Ако Шекспир можеше да види тази изложба, коя рисунка според вас би го накарала да се усмихне?
Ицко Финци: Има една рисунка по „Ромео и Жулиета“ – балът у Капулети. Там всички танцуващи двойки са с маски. Ромео е с маска на Уилям Шекспир. А Жулиета, която танцува с омразния й граф Парис, е с маска на крокодил. Много се смях на това.
- Матилда, а ти имаш ли любим Шекспиров герой? Някой, който много обичаш да рисуваш?
Матилда: Пък. Той е дух, който прави пакости и смешки. Живее не само в гората на Оберон, но и в датското кралство на Хамлет, и във Верона на Ромео и Жулиета, и на острова на Просперо. Може да се намесва навсякъде – така ми е интересно да си представям.
- След като толкова години сте живели с тези пиеси, има ли момент, в който сте усетили, че Шекспир вече е станал част от семейния ви живот, а не само от работата ви?
Ицко Финци: Може да се каже така, да. У дома има фрази, цитати на Шекспирови герои, които звучат във всекидневното ни общуване. Дори не ги забелязвам вече. Когато Лиза открие някаква нова за нея посока в изследването, разговорите се завъртат около това – тя много разпалено разказва, представя своите аргументи, какво и как е научила, открила, премислила. А и пътуванията ни през последните три или четири години с Матилда все са свързани и с Шекспировите места.
- Как една научна книга и детска изложба да се срещнат на едно и също събитие?
Лиза Боева: Необичайно е. Но изборът на място за представянето на книгата предопредели всичко. Става дума за Галерия 88 „Камен Попов“ – това е изумително пространство, няма друго подобно не само в цяла София, но и в цялата страна. Историята е такава: преди време нашият приятел – инженерът Божидар Янев – ни покани там на представяне на своя фотоизложба. Бе издал и книга – „Конструктивният поглед“, изградена около негови фотографии на мостове, конструкции и градски пространства от различни части на света, като зад всяко изображение стои история – за хора, градове, инженерни решения, неочаквани ситуации и десетилетия работа в Ню Йорк. Това не е техническо четиво за специалисти, а по-скоро поглед към света през очите на човек, който едновременно мисли като инженер и гледа като фотограф. Божидар е дългогодишен приятел с Юлита Попова и Жос Селис – собствениците на Галерия 88 и основатели на фондацията „Камен Попов“. Те отвориха за нас вратите си като най-чакани гости.
Ицко Финци: Преди две години там събрахме дългогодишните приятели на нашата образователна платформа „Филизи 33“ – с някои хора задочно се познавахме отдавна и сега имахме възможност да се видим на живо. Преди година пък, точно по това време, Юлита и Жос направиха в галерията изложба на Матилда. Те бяха харесали илюстрациите, които Лиза помести в книжката „Пет пиеси, разказани от актьор“ и я поканиха да представи още рисунки. Така се роди „4-5-6-7“ – първата самостоятелна изложба на Матилда, тогава 8-годишна. И сега, когато вече Лиза имаше отпечатана нова книга в ръцете си, първото място, за което помислихме, бе Галерия 88.
Лиза Боева: Матилда през последните месеци бе създала множество рисунки по Шекспирови пиеси, показахме и тях на Юлита и Жос. Те взеха решение да бъде представена не само книгата, но и да има малка нова изложба – този път тематична, само свързана с Шекспир. Така се случи двойното събитие: благодарение на тях.
- Ако човек никога не е посещавал Галерия 88, как бихте му я описали?
Матилда: Юлита и Жос имат голямо рунтаво куче, което е много силно и много игриво. Много обичам да съм с него. Винаги, когато отиваме там, се надявам да се видим. Галерията е различна, зависи какви картини има по стените. Понякога е като дворец, понякога като стая в дом.
Лиза Боева: Освен изкуството, което внимателно подбират, Юлита и Жос умеят да създават общност, да свързват хора. Там се случват срещи, разговори. Не са само картините и скулптурите, а целият свят, в който се потапя човек в това пространство. Галерията е така изградена, така организирана, че хем да може да си сред хора, хем да се отделиш и спокойно да съзерцаваш дадено произведение.
- Имаше ли рисунка, за която вие и Матилда не бяхте съгласни дали да бъде показана?
Ицко Финци: Матилда решава какво да покаже, не ние с Лиза. А сетне Юлита и Жос взимат решение кое е подходящо за изложба, как да го разположат.
- Когато посетителите влязат в галерията, кое искате да разгледат първо – книгата или рисунките на Матилда?
Лиза Боева: Представянето на книгата ще бъде еднократно – само на 4 юни, започваме в 18 часа. Сетне в галерията за кратко ще остане само изложбата, разбира се. Аз ще кажа няколко думи за изданието, а сетне ще оставим публиката да разглежда рисунките. Ако някой има въпрос, аз ще отговарям, но надали ще занимавам всички присъстващи: знам, че много хора ще дойдат само за изложбата. От друга страна – сериозен разговор за академичен текст може да се получи едва след като читателите са се запознали с материята, какво и как представям, развивам, доказвам. Отправната точка ще бъде само темата – връзката между Уилям Шекспир и Роджър Манърс.
- 450-годишнината на Роджър Манърс даде повод за появата на книгата. Как си представяте по-нататъшната й съдба?
Лиза Боева: Трудно ми е да кажа. Подобен тип изследвания могат да се окажат сензационни, а могат да потънат сред академичните прашни рафтове. Направила съм превод на английски, ала редакцията тук би била изключително сложна. Предвиждаме през есента представяне в Англия, когато е самият юбилей – 450 години от рождението на граф Рътланд се навършват в началото на октомври. А също така ще излъчим филма – макар и художествена измислица, той насочва към това академично издание.
- След всички години, прекарани с тази тема, има ли нещо около Шекспир, което продължава да ви изненадва?
Лиза Боева: Силно ме учудва фактът, че не мога да се отделя от темата за авторството. Пътуванията ми, проучванията ми, срещите и разговорите с хора от академичните среди – все към тази тема клонят. Това лято предстои отново да сме във Венеция – както преди две години, сега отново отивам там във връзка с Тициан. Ала съзнателно или не, много от нашето пребиваване там отново ще е свързано с Шекспир. Ние живеем там в Канареджо, точно зад дома на търговеца Шейлок (героя от „Венецианския търговец“ – б.а.) - (в книгата обяснявам кой конкретно дом има предвид авторът и защо): прозорците на моята спалня през реката гледат тази старинна къща. И за мен проучването на този дом не спира – познавам различни части от сградата (на партера има еврейски център – разположена е нещо като столова, нагоре са сегментирани жилища, някога тук е имало банков офис и т.н.). Отивам в градския архив във връзка с поръчители на картини на Тициан, ала винаги, оказва се, поръчвам да ми покажат някоя друга карта на Канареджо – за да си представя хода на Шейлок и останалите персонажи. Тази упоритост на темата, заседнала от десетилетия в главата ми, наистина ме удивлява.
- Изложбата изглежда като леко и празнично събитие. Имаше ли напрегнати моменти зад кулисите по време на подготовката?
Лиза Боева: Ние съхраняваме рисунките на Матилда в нашето село, Варненска област. Там имаме и една голяма дъска, намерена на брега на морето в Гърция – специално я мъкнем, защото ще стане част от изложбата в Галерия 88. И трябваше всичко това да се докара в София. С тази задача се зае дядото на Матилда, моят баща. И по пътя той претърпява катастрофа, много тежка: ала вместо веднага да отиде в болница, на следващия ден с приятел отива до дома ни, натоварват каквото е нужно и чак тогава пътува към София. Веднага бе настанен за операция, толкова тежко е било състоянието му – сега е с пирони в гърба, едва се движи. Само преди ден го изписаха от болницата. За да не развали празника, за да може да се случи изложбата, за да е всичко така, както сме го мислили и мечтали, той е рискувал буквално с всяка направена крачка.
Ицко Финци: Нищо не знаехме през цялото време, чак като го докараха в София. Пламен е наистина много верен човек, много всеотдаен. Без него тази изложба нямаше да се случи. Нито втората. Всъщност именно той винаги се е грижил за материалите за рисуване на Матилда: огромни количества хартия, на която тя волно да си твори.
- Кажете за втората - на 1 юни се открива още една изложба на Матилда. Как се случи това необичайно съвпадение – две изложби почти едновременно?
Ицко Финци: Случайно съвпадение. След като бяхме уговорили с Юлита и Жос представянето на книгата и те решиха, че ще е добра идея да се представят и рисунки на Матилда по Шекспирови пиеси, с нас се свърза г-жа Мария Ландова. Тя бе видяла в моя Фейсбук рисунки на Матилда. По нейна инициатива в столичния общински дом на културата „Средец“ ще се открие първата за страната детска галерия. Символично е – на първи юни. Тя попита има ли Матилда нови, непоказани рисунки: така се роди идеята да бъдат там представени онези, които тя е рисувала през последната година.
Лиза Боева: Има нещо крайно необичайно – г-жа Ландова е всъщност моята първа учителка по рисуване. Тя преподаваше в нашето училище (Национален комплекс по култура, сега е и Лицей с изучаване на италиански език и култура) и аз, разбира се, отлично я помня. Бе много мила и същевременно взискателна към нас: хем ти дава свобода да твориш, хем те кара да се трудиш. От много години тя организира летни работилници по изкуство за деца (рисуване, илюстрации, анимации) – „Артеанци“. Ако Матилда прояви интерес, непременно ще я запиша – моята учителка ще се превърне и в нейна. Това ми се струва прекрасно съвпадение. Мисля си, че най-важното на работата на г-жа Ландова с нас, децата, бе в съчетанието между волност и сериозност. Това е рядка дарба за учител – хем да насочваш, хем да мотивираш, хем да дадеш простор, хем всичко да превърнеш в игра.
Лео Богдановски
