А мериканската диета „Скарсдейл” предизвиква сензация по цял свят. Но тази сензация не е нищо в сравнение с историята на самия доктор - Хърман Тарноуър.
Какво е накарало скромна училищна директорка, любовница на знаменития диетолог, впоследствие да се превърне в негова убийца? Това дело е сред най-сензационните в историята на съвременна Америка, а изходът от съдебния процес и досега предизвиква недоволство и съжаление.
Отхвърлената любовница на прочутия доктор диетолог толкова се е объркала в своята страст и ревност, че нито един писател не би могъл да съчини подобна история. В тази ужасна драма се смесва всичко – секс, интриги, очарование, причудливи забавления и даже убийство. Какъв бяс се е вселил в благопристойната 50-годишна дама и я е накарал в порив на ревност да убие човека, когото милиони хора с наднормено тегло са обявили за свой спасител? Канила ли се е да убие не него, а себе си, пред очите му, както е убеждавала съдебните заседатели? По време на съдебния процес се приема, че това убийство е преднамерено. Но, стреляйки в Тарноуър, Джийн Харис обрича и своето бъдеще.
Хърман Тарноуър се ражда на 18 март 1910 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство на богат шапкар. По времето, когато много хора в Бруклин мизерстват, семейство Тарноуър не се нуждаят от нищо. Даже в годините на кризата младият Хърман, заедно с братята и сестрите си, е напълно обезпечен с всичко необходимо.
Хърман Тарноуър
Върлината
Надраснал по интелект възрастта си, той чете със страст класическа литература и научни трактати, докато връстниците му се забавляват. На 17 години е висок 180 см, приятелите му го наричат Върлината. Обучението в колежа в Сиракуза за Хърман е детска забава, по всички предмети получава отлични оценки. После талантливият юноша постъпва в медицински факултет и през 1933 г. го завършва, като получава бакалавърска степен по медицина. В разгара на най-дълбоката икономическа криза някои колеги на бащата на Тарноуър са принудени да обявят фалит. Но младият Хърман знае, че лекари винаги ще са необходими. Той се устройва на работа в клиниката „Белвю“.
Когато не изписва хапове на пациентите си, Хърман се дообразова. Медицината го е привлякла заради възможността да работи в изследователски лаборатории. През 1936 г. получава голяма премия, която похарчва до стотинка за двугодишна практика в Англия и Холандия. Особено го интересува кардиологията, тъй като в последно време са се появили редица статии, в които се посочва пряка зависимост на състоянието на организма от храненето.
След това се връща в Америка, но вече не в Ню Йорк, а в неголямото градче Скарсдейл, където се заселва в престижен квартал.
Ставайки кардиолог, той открива нов подход към изучаването на сърдечните болести. Неговите доходи постоянно растат, скоро става богат и респектиращ човек. По време на Втората световна война е изпратен в армейска болница. След атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки е включен в състава на група медици, работещи в изпепелените градове. Но след войната Тарноуър се завръща отново в Скарсдейл.
Този тих и много цветен град привлича различни хора от всички краища на САЩ. Те искат да забравят за кошмара на войната и мечтаят да отгледат децата си в мир и спокойствие. Скарсдейл събира и много „бели якички”, които са пожелали да се отърват от суетата на големите градове, а и да започнат да лекуват разхлопаните си сърца. През 1975 г. Тарноуър формулира идея, която впоследствие е реализирана в неговата диета, позволяваща на дебеланковците да се отърват от излишните килограми, без да се лишават от любимите лакомства.
Роден лидер
Подсъдимата Джийн Харис, с рождено име Джийн Струвен, е израснала във време на икономическа депресия, но родителите ѝ са успели да я предпазят от лишения. Баща ѝ бил военен, детството и юношеството си прекарва в Кливланд, където завършва най-доброто девическо училище в щата. В годините на войната Джийн учи в университета, който завършва през 1945 г. със степен за магистър по икономика. Нейна приятелка си спомня: „Тя беше мила, очарователна и роден лидер”.
През май 1946 г. Джийн се омъжва за Джеймс Харис от семейство на мичигански банкери. През 1950 г. ражда първия си син, а след четири години – втория. Децата растат, мъжът ѝ преуспява, но тя не е щастлива и постоянно изпитва някакъв душевен дискомфорт. През 1958 г. се решава да отиде на пътешествие в Москва, но се връща оттам още по-нещастна и депресирана. За капак на всичко през октомври 1964 г. се развежда с мъжа си. Въпреки това Джийн продължава да учи, получава степен за магистър по педагогика и успява да стане директор на женско училище във Филаделфия. Там и се запознава с Тарноуър, който започва да я кани на театри, ресторанти, а накрая – и в леглото си. Това продължава до 1972 г., докато Джийн не пристига в Кънектикът, където започва да работи като директор на елитно женско училище.
Сянка
Странно е, че двама толкова самовглъбени хора като Хърман и Джийн са намерили нещо общо помежду си. Но над идиличните им отношения тегне сянка – Тарноуър е заклет ерген. Клетата Джийн напразно се надява, че ще успее да го превъзпита. Тя страстно желае да стане негова съпруга, а той, също толкова страстно – да си запази статуквото на ерген. Отношенията им започват да се влошават, когато той тръгва да ухажва своята асистентка Лин Трайфорс. Никой не се съмнява, че това е допринесло за решението на Джийн да го убие.
На 10 март 1980 г. тя се отправя към дома на Тарноуър в Скарсдейл. Въоръжена е с пистолет. Пристига към 22 ч. В спалнята на Тарноуър забелязва женски пеньоар. Дърпа спусъка. Не бяга, не се крие. Просто излиза от къщата и стои дълго време под дъжда с букет маргаритки в ръка.
След един час е забелязана в тази поза от полицейски патрул. Дежурният офицер я пита какво се е случило. Тя заявява, че докторът е убит. От кого? От нея.
Когато я арестуват, Хърман Тарноуър още е жив. В предсмъртна агония се опитва да произнесе нещо. Не успява. По-късно при аутопсията ще установят, че е получил четири изстрела в главата. Докато преминават с носилката край закопчаната с белезници Джийн, тя крещи истерично: „С кого беше днес? С кого спа?”.
Хърман Тарноуър почива по пътя към клиниката. Скромната, неизвестна до този момент жена получава обвинение в убийство. Процесът е скандален и шумен. Така светът научава докъде може да доведе изпепеляващата страст на една оскърбена и унижена жена. Джийн не се признава за виновна. Тя твърди, че е пристигнала с една единствена цел в дома на своя любим – да се самоубие пред очите му. Той се опитал да ѝ попречи. И така попаднал на пътя на куршумите.
Хърман Тарноуър
Унижения
В показанията си пред съда тя разказва за годините на унижения и за това как е поддържала дома на Тарноуър, независимо че е знаела, че води младата си асистентка там, когато я няма. На настояванията ѝ да се оженят той отговарял: „Повече не се нуждая от твоята любов”. Докато той се забавлява с Лин, Джийн самотно прелиства книгата „Диетата Скарсдейл”, която му е донесла толкова слава. Пред заседателите ще признае: „Когато неговият цинизъм и безсрамие по отношение на жените се пренесоха върху мен, ми стана ужасно болно. Опитах се да се боря за своето достойнство. Какво трябваше да направя? Да мълча и да търпя?”.
Скоро в булевардната преса започват да се появяват заглавия от рода: „Джийн: убийца или трагическа жертва?” Изяснява се, че Тарноуър се е разпоредил неговата домашна помощничка да обзаведе два шкафа – един за съблазнителните нощнички и жартиери на Лин, а другия – за вещите на Джийн. По време на процеса изплува сензационно писмо, което е написано от нея в деня на убийството. В него се казва: „Пиша в състояние на шок – отначало заради телефонното обаждане, в което ми съобщи, че предпочиташ компанията на тази развратница, а след това и обаждането на декана на твоя факултет, заради което не можах да спя три дни. Мислите ми се сбъдват, но съм длъжна да ти кажа, че не мога да заглуша тази непоносима болка... Получих копие от твоето завещание, в което на три места собственоръчно си заменил моето име с това на Лин. Ти ѝ оставяш четвърт милион долара, а на всяко от децата ѝ – по 25 000 долара. Аз и моите деца се лишаваме от всичко. Очаквах го. Лин добре си разигра картите. Това не е твое, а нейно решение. Тя се научи как да те манипулира. Това е крахът на моите надежди в продължение на 14 години. Но в крайна сметка това не е вече толкова важно. Всичко, което искам, е да бъда с теб, а ако е невъзможно, то поне да те виждам понякога. Нищо не ми остава в живота. Навярно трябва да заделя 5000 долара и да се обърна за помощ към пластичните хирурзи, за да ми върнат младостта и изгубената красота. Може би тогава няма да се чувствам като изхвърлена, непотребна вещ”.
Завещание
Историята със завещанието се тълкува като допълнителен мотив за убийство. Медицинското заключение свидетелства, че Джийн Харис в последно време се е поддържала с помощта на стимуланти, като е увеличавала непрекъснато дозите. По-голямата част от свидетелите твърдят, че нейният любовник е бил безсърдечен циник и си е получил заслуженото. Убийството е класифицирано като престъпление от ревност. Но съдебните заседатели не са единодушни. Адвокатите убеждават Джийн да се признае за виновна в извършването на непредумишлено убийство, като я уверяват, че ще бъде оправдана. Но на 28 февруари 1981 г. съдът я признава за виновна и я осъжда на 15 години затвор. Мнозина смятат това за съдебна грешка.
Постфактум
Хърман Тарноуър
В затвора Джийн Харис прекарва три инфаркта. Близките ѝ пускат молба след молба да бъде помилвана с оглед на нейното състояние. Джийн пише книга за трагичната история на своя живот и преживяванията си в затвора. Нейните мемоари предизвикват мощна вълна от протести с настояване делото за едно от най-загадъчните убийства в Америка да бъде преразгледано. През 2005 г. на екраните се появява филмът „Госпожа Харис” с участието на Анет Бенинг и Бен Кингсли в ролята на Хърман Тарноуър.
Кристи Петрова
