- Проф. Чуков, има ли победител от цялата ситуация в Близкия изток?
- Сагата практически не е приключила. А и аз се съмнявам, че с днешните изходни данни можем да претендираме, че се очертава ясен хоризонт, с който да предвидим във времето какво би се случило. Но нека да кажем следното: между САЩ и Иран има много дълга история. От 1979 година, а това са 47 години, те нямат дипломатически отношения. Нещо повече. Фактът, че Иран не желае да има преки преговори подсказва, че имат и фундаментални различия.
Религията изиграва много важна роля. Това е нещо, което ние в Европа не можем да разберем. Защо? Защото при нас религията много отдавна е изтласкана извън политиката. Бащите на Френската революция просто са премахнали църковния институт като фактор, който може да влияе форсмажорно в определянето на политиката.
- Какви са разликите?
- Иран е теократична държава, в която, докато не се смени режимът на аятоласите, просто религията ще бъде супер доминираща. В същото време в САЩ няма закон за вероизповеданията, тоест няма регулация между отделните църковни институции и държавата. Имаме различни схващания за права на човека, за свобода на словото.
В момента е заварено положение. Ето например този договор, който ние разбрахме какво съдържа. Това всъщност е предложението на иранците от 14 точки, които в момента седят на масата и се тестват съответните формули. Как точно да бъде формулирано, така че реално да бъде скрепена някаква официална формула за прекратяване на войната. Става дума за меморандум. Знаете, меморандумът е заявление на намерение. Нищо повече. Нямаме ангажимент, конкретни обвързаности. Между тези две суперсили не може да има мир, а само замразяване на военните действия.
- Тоест началните планове на САЩ за Иран не се изпълниха?
- Американската администрация установи, че не може да свали режима на аятоласите с класическите досега сценарии, които видяхме.
В Сирия от една от бунтовническите провинции, а именно Идлиб, се разгърна в мощно опозиционно движение, което свали режима на Башар Асад. Така Абу Ахмед ал Джолани се превърна в Ахмед ал Шаара - законосъобразен преходен президент. В Иран това не се осъществи, въпреки че имаше такава формула, зададена чрез иранските кюрди. Вторият вариант, венецуелският, също така се провали.
- Какво имате предвид?
- Съвсем наскоро научихме коя била личността, готвена да изиграе ролята на вътрешен човек. Става въпрос за вече бившия ирански президент Махмуд Ахмадинежад. Той беше и най-сериозният опонент на убития аятоллах Али Хаменей. Както и да е, тези два сценарии се провалиха. Просто не се получи и подходът се смени.
- Какво прави Доналд Тръмп?
- Той използва натиска и агресията, когато нападна иранците, спрямо държавите в Персийския залив, за да им окаже натиск да влязат в Аврамическите споразумения. Вместо двустранна дипломация и преговори сега имаме многостранни. С един куршум – два заека. Бивш министър-председател на Катар каза, че едното не е свързано с другото. Но Катар е специална държава. Тя е пилотираща страна, като поща, ако щете. Там бяха поканени талибаните, Хамас. В катарски банки в момента са иранските авоари, замразените някъде около 12 милиарда долара. Там се събира централното командване на САЩ.
Стана ясно, че през Обединените арабски емирства минава основният канал за нарушаването на американските санкции спрямо Иран.
- Нека се обърнем към Китай. Според вас има ли някакъв вид синергия между Техеран и Пекин, имайки предвид посещението на Тръмп там?
- Много от експертите казаха, че преговаряйки с Иран, Съединените щати преговарят с Китай. Нека да припомням, да дам няколко статистически данни. 18-20% от китайският нефт или нефтени ресурси идват от Иран. И обратното. Около 70% от нефтопродуктите в Иран отиват в Китай. Естествено, Китай се опитва да разнообразява и Иран да не осъществява монопол на целия пазар. Нещо повече, китайците според мен са стратегически партньори на управляващите в Техеран за разлика от Русия, която е тактически съюзник.
- Защо?
- Защото първите имат споразумение от 2020 година с давност 20 години на стойност 450 милиарда долара. Тоест, ако падне режимът на аятоласите, си представете каква ще бъде загубата на Китай.
За разлика например от Русия, която в областта на сигурността, дипломацията има много добра координация. В същото време те се изявяват конкуренти на пазара на енергоресурси. Както за нефта, така и за газа. Тоест бих казал - имате официално усмивки, но зад гърба има нещо, което не е наред. Имам предвид много дълги години руснаците не им даваха обещаните самолети Су-35, нито С-300, да не говорим за С-400. Иран затова реално няма ПВО. В същото време на международните симпозиуми, на дипломатическите форуми, в ООН, Русия винаги защитава и ще защитава Иран.
- Какво е мястото на нашата държава в цялата тази ситуация? Видяхме разговора на премиера Радев с президента Тръмп. Как той поиска сваляне на визовия режим за българите в замяна на престоя на американските самолети цистерни на нашето летище.
- Вижте, България е част от източния фланг на НАТО. България има своето място в тази архитектура на сигурност. Естествено, ние не можем да се сравняваме със съсед като Гърция. В началото на войната някъде около 60% от американските ВВС бяха на гръцка територия. Вече са в Крит, а и в континентална Гърция. Но ние сме много сериозно крило на пакта. И е така още от 2010 година, когато настъпи разлика в отношенията между Израел и Турция. Ние, гърците и румънците са оказахме ключовата тренировъчна база за американската авиация. Така че всичко, което е свързано с Иран - нападението, ежедневните бомбардировки, още от началото на конфликта – всички военни действия са свързани с логистиката. А тя е свързана с нас. Държавите от източния фланг на НАТО сме степенувани по важност. Първо гърците имат авангардно място, ние сме след тях, най-слаба е позицията на румънците - ащото географията така ни е подредила. Що се отнася до тези телефонни разговори между двамата лидери - Тръмп и Радев, доколкото се разбра, инициативата е била на американския президент.
- Защо мислите така?
- Защото в края на май изтича разрешението за пребиваването на американските самолети в България. Очевидно САЩ желаят те да останат тук.
- Защо точно в София?
- Доколкото се разбра от външни специалисти, очевидно това е най-прекият коридор за самолетите цистерни към Иран. Това е според мен основната причина. Естествено, премиерът Радев е поставил в разговора темата за падането на визовия режим. Опитвайки се да бъде Ердоган, да бъде човек, който използва положението. Затова е поискал решение по една много чувствителна тема за българите.
Това вече бих казал е във вътрешнополитически план, но нека да кажем следното: достигането до властта на Радев по такъв безапелационен начин беше според мен стимулирано, желано от всички европейски партньори. В това число и Великобритания и САЩ. Така че двамата лидери имат много какво да си кажат, да изясняват по взаимоотношенията между двете държави и двете правителства.
- И накрая - според вас ще има ли сделка за Иран или тази криза ще продължи?
- Допреди няколко дни имаше много сериозен оптимизъм. Защото в САЩ практически допускат на 90 процента предложенията на Иран в преговорите. Дори там се оказа, че едно от тях е запазване на суверенитета на Иран върху Ормузкия проток. Нещо, което се сещате няма как да стане. Нееднократно беше подчертавано, че това е неприемливо за Щатите. Нека тук добавим, че към останалите посредници официално трябва да се добави Китай.
- Защо?
- Защото както Китай, така и Русия са против настояването на Иран да налага тол такси на преминаващите танкери в Персийския залив. Де факто да упражнява някакъв суверенитет на тези международно признати води. Така че ето тук виждаме пилотирането на американската дипломация. Тя вкарва Китай като основен преговарящ, паралелно с Пакистан, ползвайки се с доверието на Техеран. Ще видим дали ще се случат все пак тези първи стъпки на изглаждане на някакво споразумение, пък било то и най-неангажиращото, наречено меморандум за разбирателство.
Кирил Нинов
