- Г-н Панов, миналата седмица порой удави Велико Търново и съседните населени места. Има ли вече някаква яснота относно размера на нанесените щети – в цифрово и материално изражение.
- Меко казано е да говорим за порой. За много кратко време – между 40 минути и час, над Велико Търново и още няколко населени места в общината се изляха между 80 и 125 литра на квадратен метър. Повтарям – за 40 до 60 минути. Това е количеството дъжд, което по принцип по това време на годината пада за месец и половина. При това целият този порой, минал около 20,30-21,30 ч. вечерта на 22 май, се повтори малко след полунощ отново.
Тази огромна вода превърна в реки улиците на Велико Търново, село Присово, село Пчелище, град Дебелец, село Церова кория, Килифарево и селата край Прохода на републиката. Малките селски дерета, в които има не повече от 2-3 педи вода, поеха вълна с големина до 3-4 метра. Цялата огромна водна стихия се изнесе в посока Дряново и Габрово, за да стори същото, което причини и при нас – във Велико Търново и общината. Сами видяхте отнесените мостове в Дряново, излязлата от коритото си Янтра в Габрово.
Цялата тази вода – от реки, дерета, ниви, гори, хълмове – всичко се стече в река Белица и Дряновска река, които след това се вляха в Янтра. В резултат крайречните ниски населени места и квартали, включително в Дебелец и във Велико Търново, бяха наводнени.
Всички видяхте какво се случи – Янтра стигна 7,60 метра – 7 пъти над обичайното си ниво.
Най-важното е, че нямаме ранени хора. Материалните щети ще бъдат възстановени. Но животите на хората от всички населени места бяха опазени!
Още от следващата сутрин след наводнението вече бяхме сформирали 10 комисии от община Велико Търново, които започнаха да посещават всяко домакинство и да изчисляват щетите. Към нашите екипи се включиха и служители на дирекциите „Социално подпомагане“ към Министерството на труда и социалната политика.
В рамките на седмица се очаква да имаме пълна картина на нанесените щети. Все още не мога да кажа каква е стойността, но ще дам пример с последното подобно наводнение – през юни 2014 година. Тогава всички щети – инфраструктура, пострадало имущество на хората, речни корита, свлачища, бяха за около 38 млн. лева.
- Има ли сериозно засегнати промишлени или жилищни сгради?
- Около 110 са засегнатите домакинства. Най-много сгради са във Велико Търново и Дебелец, има също наводнени къщи и дворове в Присово и Пчелище, в с. Церова кория, в с. Леденик. В Дебелец е засегната и местната промишлена зона, наводнени са няколко предприятия и цехове.
Във Велико Търново Янтра заля улиците „Григорий Цамблак“ в кв. „Света гора“, „Иван Асен Втори“ и „Ксилифорска“ в кв. „Асенов“. Оттам евакуирахме граждани, които настанихме в Кризисния център в града, специално създаден по европейска програма именно за подобни случаи, с всички условия за хората. Залята беше също улица „Крайбрежна“, под вода беше част от Южния пътен възел. Няколко автомобила също бяха отнесени от огромната вода.
- Ще бъдат ли компенсирани пострадалите от наводнението?
- Както казах, часове след наводнението вече бях сформирал десет общински комисии, които бяха на терен – къща по къща, във всяко едно населено място. Лично дойде комисар Николай Николов – съветник в МВР и един от най-опитните хора в държавата по темата реакции при бедствия и аварии. На място бе и заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска, която обеща пълно съдействие от държавата, изпратени бяха служители от дирекциите към министерството, които се включиха към нашите екипи. Каквото е необходимо, за да се възстанови нормалният живот на хората бързо, ние като местна власт го правим.
Относно помощите – три са видовете социални помощи, които всяко домакинство може да получи. Първата е от 1171 евро, ако пострадалото жилище е основно и има регистрация по настоящ адрес. Държавата отпуска още 1550 евро допълваща помощ, ако жилището е единствено. Още 1300 евро могат да бъдат получени за увредена техника и обзавеждане.
Именно за бързото оформяне на документите смесените екипи от общинската и МТСП обходиха всяко домакинство в рамките на 24 до 48 часа след бедствието.
- Досега е имало и други случаи на подобни природни бедствия във Велико Търново. Какви са първите и най-важните мерки, които трябва да се вземат при един такъв случай?
- Местната власт и конкретно община Велико Търново сме доказали, че сме подготвени за реакция при подобни ситуации. И аз, и всички от екипа ми в кризисния щаб сме на терен още от първите минути на бедствието – както при наводненията, така и при пожарите миналото лято. Конкретно за наводнението – реките Янтра и Белица сме ги „опасали“ с датчици, които в реално време показват нивата – на всеки 15 минути имаме данни. Това позволява да направим и прогноза в реално време. Казано с други думи – когато дойде голяма вода, дали от Балкана, дали от Габрово, имаме достатъчно време да предупредим хората, за да няма бедстващи или още по-страшното – жертви и ранени.
- Кои институции се отзоваха – НВУ – с курсанти и техника. Други?
- Още в първите часове ми се обади премиерът Румен Радев и гарантира пълно съдействие. Веднага се обадиха министрите Александър Пулев, Наталия Ефремова, Николай Найденов.
С всички институции работим в отлична координация. Специално искам да благодаря на „Пожарна безопасност и защита на населението“, на „Гражданска защита“, на Областната дирекция на МВР, на Националния военен университет „Васил Левски“ за помощта с курсанти. Съседни общини също помогнаха, от Свищов дойдоха и доброволци, и водоноски.
Благодаря и на фирмите, които се отзоваха веднага с екипи и техника – и за разчистване, и за спешното укрепване, и за възстановяване на пътища и улици, и за почистване. В рамките на 24 часа след като водата се оттегли, наводнените улици бяха почистени, от 27 май започна дезинфекцията на всички наводнени площи, сгради, дворове, мазета, общи части и прочие. Работи се по възстановяването на инфраструктурата и в засегнатите села.
- Имаше ли доброволци?
- Да – изключително съм благодарен на всички над 80 доброволци, които откликнаха на призива ми и всеки ден с лопатите помагаха за почистването на улиците, на засегнатите домакинства. Дойдоха хора и от други градове, ценна помощ оказаха и курсанти от Националния военен университет. Точно тези доброволци, тези добри хора с големи сърца, са пример за всички онези, които през цялото време пишеха коментари и – да го кажем на жаргон – „хейтиха“ и даваха акъл в социалните мрежи. Още веднъж – поклон и искрена благодарност пред всички доброволци!
- Имаше ли проблеми с непочистени речни корита или с изхвърлени в реките отпадъци, които да ги задръстват?
- Темата с речните корита и почистването им е като ахилесова пета. В Дебелец и във Велико Търново, а и в много населени места се сблъскваме с основния проблем – общините могат да чистят в урбанизираната територия, но не извън нея. А именно оттам идват проблемите – тапи, изкуствени бентове, наноси. Всеки път виждаме как водата влачи един куп отпадъци, което показва и другата страна на проблема – безхаберието на някои граждани, особено в малките населени места. Най-лесно е, когато има строителни отпадъци, стари гуми и прочие, да се намери някое затънтено място до река или дере и да се струпват там. Общините не сме пъдари и няма как да знаем всяко едно незаконно сметище. Всичко е въпрос и до гражданско съзнание.
- Има ли нужда от изграждането на по-високи предпазни стени по крайбрежието на Янтра в двата рискови квартала – „Асенов“ и „Света гора“ и ул. „Крайбрежна“?
- Както се видя и в Габрово, и в Дряново, когато тръгне огромната вода, дори предпазните стени не помагат. Конкретно за квартал „Асенов“, разливът там се получи не заради липсата на предпазни стени, а заради големите трупи от дървета и боклуци, които реката влачеше. Те се струпаха на Владишкия мост и отклониха част от течението на реката към квартала. Тук отново стигаме до въпроса за чистенето на реките в градовете и извън тях.
Конкретно за най-ниската част на улица „Крайбрежна“, одобрени сме по европейски проект за цялостното изграждане на недовършения още от 70-те години на миналия век участък на тази улица. Всички въпроси с рисковете от заливане ще бъдат решени.
- Наред с наводнението поройните дъждове активизират и свлачища. Едно такова е в подножието на хълма Трапезица по пътя за Арбанаси. Кога предстои то да бъде изчистено и пътят отворен за движение?
- Свлачището от хълма Трапезица стана още на 20 февруари. Три дни, след като на власт дойде служебното правителство. Няколко пъти съм поставял въпроса пред служебната власт. Хълмът Трапезица е изключителна държавна собственост. Пътят под него – макар и част от града, е републикански и е в правомощията на Агенция „Пътна инфраструктура“. Аз отлично знам какво трябва да се направи и съм го предложил още в деня след свлачището – подпорна стена и дренаж. Въпросът отново стига до възлагането – община Велико Търново не е собственик и дори като кмет нямам законово право да възлагам това укрепване. Иначе щяхме да сме решили този проблем в рамките на не повече от седмица.
- Помага ли държавата достатъчно в борбата с бедствията и авариите и има ли мерки, които допълнително могат да бъдат взети?
- Когато властта е служебна, отговорностите се размиват, институциите работят мудно. Свлачището от Трапезица и липсата на реакция от служебния кабинет близо три месеца е категоричен пример за това. В момента имаме добра комуникация с държавата – и в лицето на премиера, и на министрите, помага и се отзовава.
- Вие сте един от дългогодишните и успешни общински кметове в България. Каква е тайната на успеха за бързото отреагиране и справяне при подобни екстремни ситуации?
- Не знам дали успехът има тайна. Лично за мен годините, в които съм бил в армията, са ми помогнали за взимането на решения на момента и за организацията на всяка една мярка, която трябва да се предприеме. Най-важно е да сме на терен - на креслото или в кабинета проблеми не се решават.
Също - на момента да се събере екипът от хора с точните компетенции, което го имаме, ясно да разпределим кой какво прави, да има пълна координация с институциите на местно ниво - полиция, пожарна, гражданска защита, доброволци. И, разбира се, веднага хората в рисковите райони да бъдат информирани незабавно.
- Кои са вашите най-успешни реализирани инициативи през 4-те мандата като кмет?
- Трудно е да се отговори кратко на подобен въпрос. Когато поех Велико Търново като кмет, гласът на Старата столица на ниво държава не се чуваше. Улиците се кърпеха със студена смес, по кварталите имаше много недовършена инфраструктура. Новите водопроводи бяха доста малко. Инвестициите бяха ограничени. Днес имаме над 60 километра сменена ВиК мрежа и проекти до 2028 година за останалите. В кварталите са изградени километри нови улици. Построихме три нови моста – това не се бе случвало от 50 години. Старият град не е запустял, а по-жив от всякога. Обновихме почти всички училища и детски градини.
Ако трябва изрично да кажа с какво се гордея - строим нови детски градини! Не заради сградите, а заради това, че имаме нужда от тях. Защото има деца, има млади хора и семейства, които предпочитат Велико Търново! Старата столица е сред десетте водещи града в България по икономически растеж. Целогодишна дестинация сме за културен туризъм и посрещаме 1 милион туристи от цял свят. Всичко останало – пътища, улици, междублокови пространства в града и в общината – ще го направим, планирано е във времето, проектите са в ход.
- А има ли неща, които въпреки усилията си досега по различни причини все още не сте успели да реализирате?
- Старото военно училище и превръщането му в нов градски център е един от големите проекти, които все още чакат да се случат. Всичко е въпрос на много пари и на обществен консенсус. И към днешна дата имаме 60 готови концепции за цялостното градоустройство. Подземни паркинги и улици, пешеходно ларго, много озеленяване, експозиционен център – който е с готов технически проект, нова библиотека, военен музей са само част от обектите, за които сме намерили консенсус с архитектите и обществеността.
Политическата криза през последните години и инфлацията доста усложниха и отложиха във времето старта на този мегапроект. Вярвам, че публично-частното партньорство и не продаване на общинската земя, а учредяване на право на строеж срещу компенсаторна собственост за общината е най-удачният модел. Иначе дори бюджет на Столичната община не би стигнал, ако трябва всичко да го правим сами.
- Като кмет, който ежедневно работи с различните държавни институции, как гледате на започналата смяна по техните върхове от новото правителство?
- Това, предполагам, е нормален процес при всяка смяна на властта. За нас – кметовете, важно е институциите да работят. Важно е да има експертиза, да се взимат адекватни решения и да се работи в диалог и добра координация.
- Вие неведнъж сте апелирали политиците да не се делят, а да се обединяват и да работят заедно за доброто на България. Какви са уроците, които съвременните български политици все още не са научили?
- Да, и отново бих апелирал това. Най-важният урок, който смятам, че съвременните политици все още не са научили, е този за приемствеността. Нека се признае доброто, което е направено досега. Нека не се спират проекти само защото ги е започнал някой друг. Полезните неща да бъдат надграждани. Последствията в крайна сметка са единствено за хората. Важно е да има приемственост. Важно е да се градят мостове, а не да се горят. Вече сме се нагледали достатъчно на обратното.
Това е той:
Роден е на 4 октомври 1967 г.
Завършил е специалност „Публична администрация“ във ВТУ и „Машинно инженерство“ във ВВОВУ „В. Левски“
Кмет на Велико Търново от 2011 г.
Член на Изпълнителния комитет на БФC
Иван Първанов
