ВЪПРОС: Синът ми е последна година студент, редовно обучение, и работи по трудов договор на пълно работно време. През юли т.г. завърши семестриално, а държавният му изпит е насрочен за месец октомври. От 1 август до 30 ноември е в неплатен отпуск. Дължи ли данъци и осигуровки и какви за времето, в което ползва неплатен отпуск, и ако се дължат, той ли трябва да ги плати или фирмата, в която работи?
ОТГОВОР: По време на неплатен отпуск се дължат само здравноосигурителни вноски. Съгласно чл. 40, ал. 1, буква „б“ от Закона за здравното осигуряване за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Тъй като синът ви е студент в редовна форма на обучение, за него е налице "друго основание" и през периода на неплатен отпуск ще дължи частично здравни осигуровки, като за част от периода те ще се покриват от държавния бюджет заради студентския му статут, а за останалата част ще трябва да ги заплати сам. Други осигуровки (за пенсия, болнични и безработица) не се дължат, тъй като в периода, в който се ползва неплатен отпуск, такива не се начисляват. Поради липсата на трудово възнаграждение през времето на неплатения отпуск не се дължи и данък по ЗДДФЛ.
В конкретния случай осигурителните задължения се разделят на два периода - от 1 август до края на първата редовна държавна изпитна сесия (октомври 2026 г.), и втори - след полагането на държавния изпит до 30 ноември. Студентите, които се обучават в редовна форма и нямат навършени 26 години, се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Този статут и правото на държавно осигуряване се запазват до края на първата редовна държавна изпитна сесия (във вашия случай – до полагането на държавен изпит през октомври). Тъй като държавата осигурява сина ви като редовен студент, той не дължи лични здравни вноски за месеците август, септември и октомври, но ще дължи такива за м. ноември. След датата от първата редовна сесия за държавни изпити през октомври студентите официално губят статута си на студенти, съответно и осигуряването от бюджета. Предвид, че неплатеният отпуск продължава и след това, за месец ноември ще дължите здравна вноска.
Размерът на здравноосигурителната вноска при неплатен отпуск през 2026 година е 24,81€ на месец, изчислена върху осигурителен доход от 310,10€ (половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица) при запазена ставка от 8%. Вноската е за сметка на лицето, ако неплатеният отпуск се ползва по негова молба. Работодателят е задължен да плати същата само ако неплатеният отпуск се ползва поради производствена необходимост и престой или за отглеждане на дете по чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда. В случай че студентът е навършил 26-годишна възраст, той дължи здравни вноски за целия период на неплатения отпуск, независимо че все още се води редовен студент. Здравноосигурителните вноски се декларират и внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
При дарен апартамент на внук: Принудително настаняване в старчески дом
ВЪПРОС: Майка ми е направила дарение на апартамента си на внука си, който е мой племенник, преди повече от 20 години. Дарението не е срещу гледане и доскоро тя живееше в същия този апартамент. През всички тези години той не я е потърсил. Аз живея в чужбина и преди дни разбрах, че племенникът ми, заедно с майка си, са я настанили принудително в старчески дом против желанието ѝ. Станал е голям скандал пред съседите, когато са я извеждали насилствено. Майка ми иска да развали дарението и да се върне в дома си. Казаха ми, че има опасност жилището ѝ да бъде продадено и трябва да се заведе дело. Какви документи трябва да подготвим. Ще можем ли сами да заведем делото, защото се притеснявам дали ще имам възможност да покрия всички разходи.
ОТГОВОР: Основанията за отмяна на дарение са изчерпателно изброени в чл. 227 от ЗЗД - когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление; когато набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и когато отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. В случая основание за отмяна на дарението би било налице, ако майка ви се нуждае от издръжка, но дареният не ѝ я дава. За целта първо е необходимо да се изпрати писмено уведомление от името на майка ви до дареното лице с искане да ѝ дава издръжка. В случай на отказ за плащането на такава, може да се предяви иск за разваляне на дарението. Препоръчително е уведомлението с искането за издръжка да се изпрати чрез нотариална покана. Документите, които са ви необходими, са нотариален акт за имота, данъчна оценка, кадастрална схема и писмото, с което е поискана издръжка, удостоверение от НОИ за размера на пенсията на дарителката, разходни документи, установяващи нейните обичайни разходи за битови нужди, медикаменти и др.
Не препоръчвам да водите делото без адвокат, тъй като казусите от този род се отличават с фактическа и правна сложност и изискват правни знания и опит.
....................
Без заповед за обиск: Може да предявите иск за незаконно претърсване
ВЪПРОС: Полицаи обискираха дома ни, в който живеем заедно с деца и възрастен родител и таванското ни помещение. Нищо не ни обясниха, само казаха да отворим, защото имат заповед за обиск, но заповед не ни показаха. Всички бяхме в стрес и не попитахме за документ. Нищо не взеха, което означава, че не са намерили каквото и да са търсили. След като не са намерили нищо незаконно, обискът не е ли незаконен?
ОТГОВОР: За законосъобразността на претърсването законът изисква да е издадено съдебно разрешение преди извършване на самото претърсване. Съдебното разрешение се издава само по конкретно дело и за конкретно помещение. Без предварително разрешение на съда законът допуска само едно изключение - претърсване в случай на неотложност. Тази възможност е регламентирана в Закона за МВР и следва да се използва само в краен случай, когато няма никаква друга възможност за събиране и запазване на доказателства. Единствено в тази хипотеза е допустимо претърсването да бъде извършено без разрешение от съда, но протоколът от действието задължително трябва да бъде одобрен от съда.
Ако не е налице неотложност и е извършено претърсване без съдебно разрешение, вероятно се касае за незаконно извършено претърсване. В този случай имате право да предявите иск по ЗОДОВ и да претендирате обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от неправомерни действия. Изходът от този спор е непредвидим, тъй като няма как да знаете, нито да прецените предварително дали са били налице условията за неотложност.
адвокат Елена Димитрова-Вълканова
