ВЪПРОС: Моля за консултация поради нееднозначност на тълкуванията. Пенсионирах се като военнослужещ и получих обезщетение по ЗОВС - 20 заплати. После започнах работа по трудов договор. Когато се пенсионирам по общия ред, ще получа ли 6 заплати обезщетение?

Попаднах на юридическа консултация от 2012 година, според която имам право и на второто обезщетение, защото основанията за получаване са различни. Едното е като един вид компенсация за несгодите по време на службата, другото - като благодарност от втория работодател за коректността и дългосрочната работа. Това ми право се оспорва от нашите юрисконсулти. Моля за информация как стои този въпрос.

ОТГОВОР: Всеки работник има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това право е обвързано с възникването и упражняването на правото на пенсиониране.

След като в предходен момент вече сте придобили и упражнили правото си на пенсия като военнослужещ и сте получили обезщетение в размер на 20 брутни заплати по ЗОВСРБ, нямате право на друго идентично по своя характер обезщетение по КТ. Според закона и трайната съдебна практика обезщетението при пенсиониране има благодарствена (гратификационна) функция и се изплаща само веднъж, без значение на какво точно основание. Когато сте се пенсионирали и сте получили еднократното обезщетение по Закона за отбраната и въоръжените сили, вие вече сте реализирали това свое еднократно право. Правото на обезщетение е обвързано с правото на пенсия, а едно лице не може да се пенсионира два пъти. При последващото ви постъпване на работа по трудов договор вие сте встъпили в него вече като пенсионер. Когато този нов договор бъде прекратен, за вас не възниква ново право на пенсия, а само право да поискате преизчисляване на вече отпуснатата ви пенсия с новия стаж, поради което работодателят не ви дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, дори и да имате над 10 години стаж работа при него. В тази посока е и константната съдебна практика, която безпротиворечиво приема, че обезщетението по ЗОВСРБ и това по КТ имат еднаква правна природа и не могат да се дублират, поради което исковете за второ обезщетение след ранно пенсиониране са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Единственото изключение, при което бихте имали право на обезщетението в размер на шест заплати от настоящия работодател по Кодекса на труда, е, ако към момента на напускането на армията не сте имали придобито право на пенсия по чл. 69 от КСО (като например при освобождаване поради съкращение) и ако придобивате право на пенсия за първи път едва сега.
В описания от вас случай при прекратяване на сегашния ви трудов договор ще имате право единствено на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, както и на съответните обезщетения по КТ, предвидени в случаи на едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя (например при съкращаване на щата или неспазено предизвестие), но не и на обезщетение за пенсиониране.

Кредиторът има право да оспори отказ от наследство

ВЪПРОС: Имам неуредени финансови отношения с човек, на когото вярвах и му дадох пари. След като го чаках две години да ми ги върне, разбрах, че съм измамен. Преди около година почина баща му, а той се е отказал от всичко, което е наследил, и вече директно ми заяви, че нищо няма на негово име и нищо не мога да взема, дори и да го осъдя. Вярно ли е това?

ОТГОВОР: Безспорно е, че когато длъжникът не притежава никакво имущество и парични средства, е невъзможно да се съберат от него задълженията, но отказът от наследство може да бъде унищожен по иск на кредитора, предявен на основание чл. 56, ал.1 от Закона за наследството. Този иск може да бъде предявен, когато длъжникът не заплаща задълженията си и не притежава имущество, от което да се удовлетвори кредиторът, какъвто е и настоящият случай. Имате право да предявите иска пред съда в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години от датата, на която е направен отказът от наследство. Ако отказът бъде унищожен по съдебен ред, длъжникът наследява имуществото, от което се е отказал, а кредиторът вече има възможност да удовлетвори вземането си от това наследено имущество.

При уважаване на такъв иск вие като кредитор бихте могли да насочите изпълнение срещу имуществото, наследено от длъжника, тъй като по отношение на вас ще е налице т.нар. относителна недействителност. Но спрямо всичко останало отказът от наследство ще бъде действителен. 

Наемателят не дължи пари за смяна на дограма във входа

ВЪПРОС: Живеем в апартамент под наем с безсрочен договор. Започна подмяна на дограмата на всички междуетажни площадки във входа, за което от всеки апартамент се дължат по 200 евро. Кой трябва да плати тези пари - наемателите или собственикът?

ОТГОВОР: Според Закона за управление на етажната собственост разходите за поддръжка на общите части, включително и смяна на дограмата на входа, са задължение на собственика, а не на наемателите. Законът прави ясно разграничение между текущите разходи за ползване на входа и капиталовите разходи за ремонт и подобрения на сградата.

Смяната на дограма представлява основен ремонт и подобрение, тъй като повишава стойността и енергийната ефективност на самата сграда. Съгласно чл. 48 от ЗУЕС разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти според техните идеални части. Задължение на наемателя е да поеме за своя сметка само дребните поправки, свързани с обикновеното ползване на имота (например смяна на брави, смесителни батерии, боядисване на стени). Всички други поправки и ремонти по сградата са за сметка на наемодателя собственик.

Изключение е възможно и допустимо само ако в договора за наем е предвидена изрична клауза, според която наемателят поема разходите за основни ремонти на общите части на сградата.