В зираме се в огледалото и не можем да се познаем – често срещана ситуация с възрастта. Уж всичко е било наред, спали сме пълноценно цяла нощ, но на сутринта виждаме издайнически кръгове под очите, суха кожа и признаци на умора. Междувременно може да преувеличаваме и околните да не виждат недостатъците ни по начина, по който го правим ние.
Има един човек на този свят, когото никога няма да видите през очите на други хора – самите вие.
Изглежда, че познаваме собствения си външен вид доста добре: гледаме се в огледалото всеки ден, виждаме се на снимки и понякога дори забелязваме отражението си във витрината на магазин или прозореца на кола. Но нито един от тези методи не разкрива истински как другите ни възприемат.
Работата е там, че мозъкът ни не работи като камера на смартфон. Той не просто заснема изображения; той постоянно ги интерпретира, сравнява ги с минали преживявания и подчертава това, което смята за важно. Ето защо един ден може да се погледнете в огледалото и да си помислите: „Днес изглеждам толкова страхотно“, а буквално на следващия изведнъж да забележите огромен брой недостатъци, въпреки че обективно почти нищо не се е променило.
Подбор
Когато погледнете лицето си, мозъкът ви го сравнява с това, което е виждал преди. Този вътрешен шкаф за документи включва снимки на вас самите, както и лицата на приятели, актриси, блогъри, модели и хора в социалните медии.
Такива сравнения рядко са честни. В крайна сметка в реалния живот обикновено виждаме хората в движение: те говорят, смеят се, променят израженията на лицето и жестикулират. Публикациите в социалните медии често съдържат най-добрите снимки, с добро осветление и ласкателен ъгъл, така че последователите обикновено виждат кадър, който са избрали от десетки.
Лесно е да свикнете с перфектна картина и е също толкова лесно да се погледнете при нормално осветление и да решите, че нещо не е наред. Това е една от ключовите характеристики на мозъка: той бързо се адаптира към специфичен визуален образ и започва да сравнява всичко останало с него.
Впечатление
Когато гледаме друг човек, обикновено го възприемаме като цяло: забелязваме изражението на лицето му, погледа му, усмивката му, гласа му, движенията му, начина му на говорене. Именно от тези детайли се формира цялостното впечатление.
Със самите вас е различно. Веднага щом започнете да търсите недостатъци, вниманието ви веднага се насочва към определени части от лицето ви. И изведнъж забелязвате, че пората на носа ви, гънката близо до устните ви, формата на веждите ви или тъмните кръгове под очите ви изведнъж стават много забележими и дразнещи. Въпреки че другият човек вероятно не би ви гледал с такова внимание.
Това се потвърждава от изследвания на лицевото възприятие и памет: експерименти показват, че когато хората са помолени да си спомнят наскоро видян непознат, те обикновено го описват с общи думи: лице, прическа, очи, усмивка. Незначителни черти на кожата или леки асиметрии се припомнят много по-рядко.
Това е парадоксът: това, което на вас ви се струва като очевиден недостатък, може просто да не съществува като отчетлив детайл за другите.
Катастрофа
„Изглеждам нормално в огледалото, но на снимката е катастрофа.“ Звучи ли ви познато?
Това може да се дължи на факта, че сме свикнали с отражението си от детството. В огледалото лицето ни изглежда обърнато наопаки и именно тази версия на нас самите мозъкът възприема като позната.
Снимката показва лицето по различен начин. Дори лека асиметрия, която преди не сте забелязвали, може внезапно да привлече вниманието ви.
За други хора е обратното: те са свикнали да ви виждат не в огледален образ, а както всъщност изглеждате в реалния живот. Така че снимка, която ви се струва странна, може да е напълно нормална за тях.
С други думи една лоша снимка не означава непременно, че изглеждате така за всички. Тя е просто една от милиардите статични версии на вас.
Има и друго - обсебването от един недостатък е странност на мозъка. Ако дълго време сте вярвали, че например носът ви е твърде голям или усмивката ви е неласкателна, мозъкът ви започва да забелязва това по-бързо.
Представете си, че решавате да си купите червена кола. И някак си магически изведнъж започвате да виждате червени коли на всяко кръстовище. Всъщност не е имало повече от тях, просто сте започнали да ги забелязвате по-често.
Същото е и с външния вид. Ако постоянно проверявате една и съща уж „проблемна“ зона, мозъкът получава сигнал, че тя е важна. Така че я забелязвате отново и отново и колкото повече внимание ѝ обръщате, толкова по-важна става тя. И този така наречен недостатък става още по-забележим.
Перспектива
В същото време за другите външният ви вид остава същият; те просто ви виждат от съвсем различна перспектива.
Невъзможно е да видите себе си напълно през очите на някой друг, но можете да се опитате да се погледнете по начина, по който обикновено гледаме другите.
Не увеличавайте нито една пора или гънка близо до устните, а оценете целия си външен вид. Спомнете си как възприемате приятелка, след като сте я срещнали. Вероятно не се прибирате вкъщи с мисълта колко симетрични са били веждите ѝ. Най-вероятно си спомняте как се е смяла, какво е казала, какво е носила, какво настроение е имала и колко добре и комфортно сте се чувствали с нея. Другите ни възприемат по почти същия начин. Те не виждат съвкупност от отделни черти, а по-скоро човека като цяло. Така че следващия път, когато почувствате желание да се взирате в огледалото, търсейки несъвършенства, опитайте се да не се спирате на отделни детайли. Оценете външния си вид като цяло и се опитайте да опишете човека, когото виждате пред себе си, без да го съдите. Каква е формата на главата му? Колко широки са веждите му? Какви са устните му? Понякога това е достатъчно, за да спрете да се фокусирате единствено върху това, което не харесвате.
Постоянство
огледало
Много хора изпитват недоволство от външния си вид от време на време. Но ако мислите за това започнат да заемат по-голямата част от деня, карайки ги постоянно да се оглеждат в огледалото, да избягват снимки или да отказват срещи, си струва да им обърнете внимание.
В някои случаи силната фиксация върху външния вид може да произтича не от реален козметичен проблем, а от тревожно разстройство или телесна дисморфия. При това състояние човек възприема определен недостатък във външния си вид като значително по-изразен, отколкото е в действителност, и може постоянно да се връща към тази мисъл.
Ако притесненията за външния ви вид значително пречат на живота ви и съветът на приятелите ви „просто приемете и обичайте себе си“ е станал дразнещ, най-добре е да обсъдите ситуацията с професионалист.
Защо другите хора ви виждат по съвсем различен начин? Огледалото показва вашето отражение, докато снимката улавя само един момент и само човекът до вас вижда пълната картина. Те чуват гласа ви, забелязват усмивката ви, изражението на лицето ви, жестовете ви, реакцията ви на шега, начина, по който се променяте по време на разговор. Всичко това също влияе върху впечатлението, което правите.
Следователно лоша снимка или неособено ласкателно отражение в огледалото не могат да ви кажат всичко за външния ви вид. И ако днес отново забележите нещо в огледалото, което не ви харесва, не бързайте да правите трагедия от това. Може би просто сте свикнали твърде много със себе си. Други хора вероятно ви виждат по много по-прост начин: като човек, който се усмихва, говори, смее се и с когото се чувстват добре - и това също е част от външния ви вид, просто не се вижда в огледалото.
Кристи Красимирова
