Тя е първата жена в света, прелетяла през 1929 г. над Ламанша със самолет. В световната енциклопедия срещу името й е написано - първата българска Магеланка. Днес нейното име с достойнство ще краси улица „567“ в столичния квартал „Левски В“.
Анка Ламбрева
Сиромашия
В живота си тя е видяла 2 и 200! Родена е в Карлово през 1895 г. в големия, но беден Пиперков род. В семейството били 5 деца и живеели в голяма мизерия. Анка завършва 3-ти прогимназиален клас и решава да продължи образованието си в Пловдив. Знае отлично, че баща й няма възможност да я издържа в Пловдивската гимназия и затова взема нещата в свои ръце – продължава обучението си, като живее в пансион и работи като слугиня.
„На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“, зарича се тя и успява. Една нощ в пансиона избухва пожар – старовремският полилей с фитил и газ пада, течността се разпилява и огънят превзема стаята. Другите момичета се разпищяват и хукват да дирят помощ. Анка остава сама сред пламъците. Когато пристига мъжка помощ, огънят вече е угасен, а тя спокойно чете. С куража въпреки недоимъка завършва гимназия с отличие.
Година и половина учи медицина и работи като служителка в застрахователна компания в София, за да се издържа, но точно тогава умират един след друг нейните родители и тя се принуждава да напусне столицата, за да издържа по-малките си братя и сестри в Карлово, където става учителка. От своя приятелка в Пловдив научава, че богат американец набира желаещи да учат в Американския медицински университет в Цариград. Тя не се колебае и през 1922 г. заминава със стипендия там, за да осъществи мечтата си да стане лекар. През 1925 г. колежът е закрит от правителството на Мустафа Кемал Ататюрк и тогава Анка завършва училище за милосърдни сестри и работи в болница край Босфора. Благодарение на всеотдайната ѝ работа биват спасени няколко човешки живота, включително и този на бебе.
Анка Ламбрева
Късмет
При нощно дежурство Анка спасява живота на много богат пациент – англичанина мистър Тейкон, който скоро е изписан напълно здрав. Напускайки болницата, признателният британец я кани да му гостува в град Дюнедин, Нова Зеландия, където живее. Скоро й изпраща еднопосочен билет за парахода от Цариград до далечната и екзотична тихоокеанска страна.
Параход
През 1928 г., преизпълнена с надежди и мечти да види един нов свят, Анка Ламбрева се качва на парахода за далечната екзотична страна. Пътува три месеца, през което време слиза за по няколко дни в Египет, Индия, Цейлон и Австралия.
Вече в Нова Зеландия, тя подхваща връзка с Раймънд, с когото изкарват един прекрасен месец на остров Таити. Усвоила вече английски, френски и испански езици, българката изнася сказки в колежи, университети и женски дружества. В Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и други големи градове на острова за първи път научават за България, за нейната славна история и етнография. Във всички големи новозеландски вестници се появяват нейни статии под надслов „Непознатата България“. Тя ги изпраща на българското външно министерство, откъдето, преведени на френски език, ги препращат до легациите ни по света.
Анка Ламбрева
Бродерия
В Нова Зеландия Анка открива безплатен курс по българска бродерия в женско дружество, в което членуват само знатни образовани дами. Така на другия край на света се появяват българските шевици.
Носталгията към родното място я връща отново в България. Отново насреща е мистър Тейкън, който я разбира и подпомага финансово.
Пътуването по обратния път се превръща за Анка в истинска приказка. Спира последователно на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия.
Авантюристка по дух, през 1929 г. тя е първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша - от Лондон до Париж. Оттам се качва на влак до Германия, после с параход по Дунава и през зимата на 1930 г. акостира във Видин, откъдето пристига в родното Карлово.
Младата и красива авантюристка не се застоява у дома си и скоро потегля на второто си околосветско пътешествие. За три години българката обикаля 42 държави и навсякъде с любов говори за своята родина. Нейните сказки за страната на розите се радват на голямо внимание.
Дан Колов
В Париж тя се среша с легендарния Дан Колов. По това време той е световен шампион по кеч в свръхтежка категория, на върха на славата е. На една от неговите галавечери, след победа над френския шампион, на тепиха излиза очарователна българска девойка, облечена в народна носия. Анка му поднася букет от рози и му пожелава още по-големи успехи. Зажаднял за българска реч и омаян от магнетичната й хубост, атлетичният българин я кани на вечеря в изискан френски ресторант.
Това е първата и единствена среща на Анка Ламбрева с прославения българин. Двамата се разделят като добри приятели и всеки тръгва по своя път.
Анка Ламбрева
Иран
В средата на 30-те години Анка Ламбрева се озовава в още британската колония Иран. Тя се движи в средите на заможните англичани, където се носи легендарната й слава на самотна околосветска пътешественичка. Вестниците я наричат българската Магеланка.
Анка вече знае седем езика, язди кон и камила, кара мотоциклет - нещо необичайно за жена. Макар и четиридесетгодишна, ръката й искат шейхове и петролни магнати. Но опърничавата българка отблъсква предложенията им.
Материално обезпечена е, но продължава да работи като болногледачка, директор на болница, учителка и директор на училище.
Започва Втората световна война и самият външен министър на Иран я кандърдисва да се откаже от българското си поданство и да осъди България. Обещава й, че след това ще се радва на почести и слава в неговата богата страна. Анка Ламбрева отказва с думите: „Аз съм българка и не мога да съдя родината си!”.
Концлагер
След този отказ е заточена в концлагера „Мио-Мие” в Ливан. Там Анка се отдава на писане - сътворява стихове, посветени на България, както и поемата на френски „Зад бодливата тел”. Успява да убеди коменданта на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която тя лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си съпруг, младия и богат иранец Ходадат Абесте, докаран ранен в лагера.
Подарък
През 1943 г. съюзническите войски разгромяват немците и навлизат в Ливан. Лагерниците са освободени и Анка заедно със съпруга си заминава за Иран, където той е наследник на имение от 12 села. Като сватбен подарък Анка получава 3 от тях. Тя ги благоустроява - премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи за живеещите в тях. Прокарва напоителни канали към зеленчуковите градини, построява кокошарници и краварници. Анка основава и езиков учебен център, както и културен клуб, в който се прожектират филми от България, отваря и училище. С лични средства, лекарства и дрехи подпомага бедни и болни хора.
Но страстта й към пътешествията отново я обзема и тя продължава да пътува с мъжа си и осиновения им син Килмарс. През 1957 г. и през 1964 г. пътуват до Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни.
Анка Ламбрева
Завръщане
През 1970 г. съпругът на Анка умира и вече 75-годишна тя се завръща окончателно в България. Отдава се на благотворителност, прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в родния си град Карлово.
Нейните великолепни пътеписи и есета излизат в книгите й „Карлово и карловци - от 1877 г. до днес”, „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета”. Издадени са и фотоалбуми с нейни фотографии от красиви и екзотични страни.
Анка Ламбрева умира в родното си Карлово на 18 февруари 1976 г. Последната й воля е да бъде погребана до своите родители.
Анка Ламбрева
Румен Жерев
