Д вайсет улици в столичния квартал „Левски В“ ще носят имената на жени с принос към науката, културата, спорта и обществения живот. Решението за това беше взето от Столичния общински съвет на негово заседание на 14 май 2026 г. В „Златно време“ стартирахме поредица от материали, в които ви представяме тези 20 бележити българки.
Малцина в наши дни са запознати с интересния живот на една от малкото знатни дами в Царство България от началото на XX век – Констанца Ляпчева. Нейното име ще носи улица „563“ в столичния квартал „Левски В“.
Живот, отдаден на благотворителност и грижа към десетки хиляди деца сираци, предимно от семейства на бежанци, с които майката родина е залята в онези размирни години.
Визия
Констанца Ляпчева е родена в София на 22 март 1887 г, в заможното семейство на д-р Петрович. Завършва гимназия и родителите й я изпращат в Швейцария, където младата дама получава солидно образование, обноски и култура. Усвоява и няколко европейски езика. Тя е изискана, практична, притежава аналитичен ум, с чудесно чувство за хумор, наблюдателна, с твърда воля, не губи времето си в празнодумие. Деликатна е в общуването с хората.
Констанца Ляпчева
През 1911 г. 24-годишната Констанца се венчава за 45-годишния министър на финансите Андрей Ляпчев, станал по-късно 3 пъти премиер и депутат в 8 парламента. След венчавката в руската църква във Виена и пищна сватба младоженците заминават на дълго сватбено пътешествие във Венеция, Рим, Париж и Берлин. Завръщат се в София, където младоженецът е обвинен от политическите си противници в разточителство на народна пара. Предвидливият министър обаче е запазил всички документи за разходите и ги оборва.
Самарянка
Идват войните и Констанца Ляпчева заминава доброволка самарянка на фронта – в лазаретите превързва ранените войници. За тези заслуги е наградена с Големия кръст на Българското дружество Червен кръст.
Тя не успява да дари с рожба съпруга си, който е с 21 години по-възрастен от нея, затова знатната дама отдава живота си на благотворителност. Основава Съюза за закрила на децата, в който през годините влизат над 3000 организации със 150 000 участници. Откриват се 1870 дневни домове, 4380 трапезарии, 121 летовища и пр. Отварят врати пансион и почивна станция за младежи работници, детски ясли за работническите деца. През 1927 г. е избрана за подпредседател на съюза, а по-късно става председател.
Андрей и Констанца Ляпчеви
По време на земетресението през 1928 г. Констанца завежда службата за общото подпомагане на децата в земетръсната област. За това получава награда от цар Борис III - Дамски орден за гражданска заслуга I степен.
По нейна инициатива през 1927 г. за първи път се чества 1 юни като Ден на детето. Констанца Ляпчева членува в почти всички други благотворителни организации на София, в много от тях е в управителния орган. Член е и на няколко международни организации, включително към Обществото на народите.
През 1930 г. на заседание в Обществото на народите българката поставя ребром проблемите за трафика на жени, злоупотребата на родителите със здравето и силите на децата им и побоя в семейството.
Благодарение на Констанца Ляпчева отглеждането и възпитанието на децата стават обект на правото и получават законодателна защита, а майчинството е признато като изключително важна социална функция.
През 1934 г. тя събира комитета „Майка и дете“ в София, който урежда първите дневни ясли за деца на работници. Нейно дело е единственото сиропиталище в страната за селски девици сираци в с. Долна Баня, Ихтиманско, което има за цел да подготвя момичета за добри майки и стопанки. Тази дейност я изпраща няколко пъти като представителка на България в международни и балкански конгреси за закрила на децата.
Принципи
„Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното – да бъде лекувано, недоразвитите деца да бъдат насърчавани, заблудените да бъдат вразумени, сираците и изоставените да бъдат подпомогнати и прибрани“ - този принцип, залегнал в Женевската декларация за правата на детето от 1924 г., е основен принцип на Констанца в нейната благотворителна дейност.
Констанца Ляпчева
Кръшкане
Голямата разлика във възрастта между съпрузите и факта, че тя не може да му роди дете усложнява личните отношения между двамата. Което тласка Констанца към любовни авантюри.
Седем години след сватбата им тя забягва в Европа с мъж на име Краварев. Когато свършват парите, блудната съпруга се завръща, сякаш нищо не се е случило. А вестниците се забавляват да осмиват политика, който не може да озапти собствената си жена. Пред журналистите, които не му спестяват неприятни въпроси, Ляпчев философски цитира „Книга на Еклесиаст“: „Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови.“
Констанца се забърква и в друг любовен скандал. Кръшка с някой си Тинко Симов, който се оказва изпечен бандит крадец?! Тя приема няколко пъти любовника си у дома им на ул „Кракра“ в нощите, в които Андрей Ляпчев отсъства по важни държавни дела. При едно от похожденията жиголото Тинко отмъква скъп златен пръстен с брилянти.
Този чутовен скандал става известен, когато полицията залавя банда крадци, обирали сейфове от домовете на известни фабриканти. Един от тях - Чекани от гара Левски, се жалва в полицията, че е олекнал със златни наполеони, пендари, бижута и 2 млн. лева в брой. Крадците са заловени след няколко дни. При разпитите един от тях - Тинко Симов, си признава, че и преди е тарашил домове на богаташи, като е научавал в леглото от съпругите им къде държат имането си.
Сред любовниците на Тинко Симов се оказва и Констанца Ляпчева. След процеса тя така и не си получава обратно откраднатия пръстен с брилянтите, защото жиголото вече го бил подарил на оперетната певица Тинка Краева.
Признание
Години по-късно Андрей Ляпчев споделя пред приятелите си, че за него би било по-добре, ако не се е женил: „Ако имаха деца, животът им щеше да се стече другояче“, твърдят близки до семейството.
На 28 ноември 1942 г. вестниците съобщават: „Почина в Пловдив видната столична гражданка, общественичка и голяма деятелка в областта на общественото подпомагане и закрила на децата Констанца Ляпчева.“
Завещание
В своето завещание роденият на 30 ноември 1866 г. в Ресен, Македония, Андрей Ляпчев, който умира на 6 ноември 1933 г., изрично записва съпругата му да получи всичко, а след нейната смърт цялото му имущество да стане „обща собственост на Българската академия на науките и Българското икономическо дружество“.
През 1942 г. Констанца завещава на Съюза за закрила на децата в България (СЗДБ) парцел в размер на 24 дка, намиращ се в столичния квартал Княжево, и ценни книжа. На мястото са построени фабрични постройки, които се дават под наем на д-во „Фарма”. Волята на дарителката е доходите от парцела, сградите и ценните книжа да се използват за издръжката на съюза.
В дома им на ул „Кракра“ понастоящем се помещава Институтът по изследване на изкуствата към БАН. Единствената скъпа вещ в къщата е роялът, на който понякога Констанца свирила за удоволствие.
Констанца Ляпчева
*Авторът изказва благодарност на Института за изследване на изкуствата към БАН за любезното съдействие, както и на Държавна агенция „Архиви“ за предоставената снимка на семейство Ляпчеви.
Магеланката Анка Ламбрева 2 пъти обикаля света!
Бележити българки: Ана Хранова - пионер в зоологията!
Христина Хранова – куриер на Левски! Тя е първата дипломирана акушерка!
Залив в Антарктика носи името на Юлия Гурковска!
Румен Жерев
