Емилия Коюмджиева е сред първите жени палеонтолози в България, като над 30 години допринася за развитието на науката и за обогатяването на музея по палеонтология към Софийския университет.
Родена е на 10 октомври 1929 г. в София в семейството на издателя и преводач Иван Симеонов Коюмджиев и преводачката Тотка Ненова. Емилия завършва средното си образование в Първа девическа гимназия през 1948 година.
Интелектуалната семейна среда я насочва към естествените науки и от 1948-а до 1953 г. тя следва специалност „Геология“ в Софийския университет. Проф. Васил Цанков оценява нейното старание и избира ерудираната млада дама за свой дипломант, а по-късно и аспирант. През 1959 г. Емилия Коюмджиева успешно защитава дисертация на тема „Стратиграфия на миоцена от басейна на р. Огоста“.
Фокус
Тя съсредоточава своите научни интереси към изучаването на неогена (геоложки период, започнал преди 23 млн. години и завършил преди 2,6 млн. години) в България и по света. През 1960 година публикува монография от поредицата „Фосилите на България – том VII. Тортон (Виено-панонски тип)“, а през 1969 година „Фосилите на България – том VIII. Сармат, Молюски“. Емилия Коюмджиева публикува над 100 научни статии, плод на нейните задълбочени изследвания.
Палеонтологията е биологическа наука за изкопаемите вкаменелости на животни и растения от минали геоложки епохи. Изяснява условията, причините и закономерностите на еволюцията им и изучава биологичните проблеми. Названието палеонтология идва от гръцки и означава наука за древните организми (palaios – древно, ontos – същество и logos – учение). За първи път това название е използвано през 1825 г. от френския учен Бленювил, но добива широко разпространение от Григорий Иванович Фишер фон Валдхейм, който започва да чете лекции по палеонтология през 1834 г.
Въз основа на фосилите може да се определи дали дадена част от геоложки слой е бил морски или континентален. Възможно е и да се установи геоложката възраст на проучваните слоеве и да се правят сравнения между еднаквите по възраст пластове независимо от разстоянието между тях.
Публикации
Първите публикации върху изкопаеми птици от България се появяват в началото на 80-те години на миналия век и са дело на чуждестранни изследователи. Като направление палеоорнитологията се обособява чрез изследванията на проф. Златозар Боев, който проучва фосилни и субфосилни птици от повече от 110 находища в страната.
В периода от 1958 до 1959 г. Емилия Коюмджиева работи като технически изпълнител в „Енергопроект“, а след това като проектант III степен. При създаването на Научноизследователския геологически институт към Комитета по геология и минерални ресурси през 1960 г. тя е избрана за научен сътрудник, а след сливането му с Геологическия институт при БАН преминава към последния, за което пише Европейската комисия в България за кампания, посветена на жените и момичетата в науката у нас. От 1974 г. е ст.н.с. II ст., а от 1982 г. е ръководител секция „Палеонтология“. През 1988 г. Емилия
Коюмджиева защитава дисертация за научната степен „доктор на науките“ на тема „Миоценски молюски от СЗ България (таксономия, палеоекология и екостратиграфия)“. През периода 1974-1982 г. работи 3 години като геолог в геоложката група на БАН в помощ на Кубинската академия на науките по проект за изготвяне на геоложка карта на страната.
Професионалните й умения не остават незабелязани и дамата учен членува в редица организации – Българската национална комисия по стратиграфия, Българския национален комитет по Международната геоложка корелационна програма към ЮНЕСКО и Ръководството на Регионалния комитет по стратиграфия на средиземноморския неоген. Освен че участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет, взема участие и с част от своята колекция в експозицията „Палеонтология“ на Националния природонаучен музей в София.
Емилия Коюмджиева издъхва само на 59-годишна възраст, на 8 юни 1989 г., след продължително боледуване.
Признание
След кончината й Българското геологическо дружество пише: „От дете тя проявява склонности към изучаване на чужди езици и с лекота овладява руски, френски, немски и английски език, което й позволява от малка да чете и превежда чужда художествена литература, което я съпътства до края на живота й. Повече от 30 години от своята творческа дейност Емилия Коюмджиева посвещава на проблемите на палеонтологията, стратиграфията и палеогеографията на неогена в България, върху които има публикувани 2 монографии и над 100 статии и съобщения.”
Със своите солидни знания и голяма ерудиция Емилия Коюмджиева е желан участник на многобройни национални и международни научни конгреси, конференции и симпозиуми по проблемите на неогенската система.
През последните 2-3 години от живота си освен с напрегната научна дейност Е. Коюмджиева е ангажирана и с работата по съставянето на Геоложка карта на НР България в М 1:100 000 като консултант и съставител на картни листове, също и като член на оперативната редакционна колегия по картата.
Още от поредицата:
Магеланката Анка Ламбрева два пъти обикаля света
Христина Хранова – куриер на Левски! Тя е първата дипломирана акушерка!
Констанца Ляпчева – бездетната майка на хиляди сираци
Бистра Винарова въвежда експресионизма в родните галерии
Залив в Антарктика носи името на Юлия Гурковска
Румен Жерев
