Длъжници сме към паметта на една малко позната българка, творяла в началото на XX век – художничката Бистра Винарова, по-късно Радева.
От ранна възраст тя заживява във Виена и Германия, където се потапя в средата на изявени творци. Бистра Винарова въвежда в софийските галерии авангардния експресионизъм.
Бистра Винарова
Началото
Родена е на 6 ноември 1890 г. в София. Майка й Елиза е дъщеря на д-р Георги Вълкович (1833-1892), виден хирург, политик и дипломат. Дядо й по майчина линия е известният копривщенски чорбаджия и църковен дарител Вълко Куртович Чалъков. Баща й генерал Върбан Винаров е възпитаник на Роберт колеж и адютант на първия български княз Александър І Батенберг. По време на Освободителната руско-турска война той е преводач на американския кореспондент Макгахан.
Още девойка Бистра учи живопис при снахата на Иван Вазов, известната художничка Елисавета Консулова-Вазова, възпитаничка на Мюнхенската академия. През 1906 г. семейството се мести във Виена.
След смъртта на баща си през 1908 г. Бистра Винарова заминава за Германия, където следва живопис при проф. Ф. Дорш в Дрезден от 1911 до 1916 г. и при проф. Ханс Хофман до 1918 г. в Мюнхен. После учи в Берлин и Виена. Приемат я в кръга на експресионистите Ото Дикс, Оскар Кокошка, Феликс Мюлер и др.
Бистра Винарова
Муза
Бистра Винарова наследява красотата на майка си Елиза, която украсява приеми и светски събирания и блести с пъргав ум и начетеност. Княз Фердинанд, докато още ергенувал, кани Елиза няколко пъти в двореца, но тя категорично отказва.
Младата експресионистка не само доказва таланта си в изкуството, но със своята хубост и чар поразява известни европейски творци. Превръща се в тяхна муза в живота и творчеството им!
Казандзакис
Гръцкият класик - писател, поет, драматург и философ Никос Казандзакис, се запознава с 21-годишната талантлива българка Бистра Винарова във Виена, където тя подрежда своята първа графична изложба. Тя го привлича не само с оригиналните си творби, но и с рядката си красота и интелигентност. На другия ден гъркът отново е в залата, на третия ден – пак, а на четвъртия ден се престрашава и я кани на вечеря. Бъдещият автор на „Алексис Зорбас“ не я оставя на мира и накрая й предлага да се омъжи за него.
От писмата на Казандзакис до художничката, които синът й Траян Радев грижливо съхранява до смъртта си, разбираме, че той е безумно влюбен в нея, но тя отклонява бъдещите му „творчески планове“ към нея.
Бистра Винарова
Чук
Бистра е само на 23, когато по нея хлътва жененият и доста по-възрастен от нея германски скулптор проф. Георг Колбе. Връзката им е белязана с безумна страст и нежност. Биографите на Колбе пишат как веднъж професорът кани своята муза в ателието си, за да й покаже творбата на своя живот – внушителната скулптура „Адам“. Бистра повдига вежди и му казва, че на едната ръка от лакътя надолу липсва тръпката. Колбе моментално грабва работния си чук и долната част на ръката пада. Бистра закрива очи, но професорът я успокоява, че имал същото усещане за статуята. Днес тази скулптура е едно от най-известните произведения на Колбе.
Романтика
Бистра Винарова
Друг известен интелектуалец и поет – Райнер Мария Рилке, също е поразен от чара на Бистра Винарова. Той я забелязва при откриването на изложба във Виена, но се страхува да я заговори. На следващата я среща в галерия Рилке, престрашава се и я заговаря: „Щом се срещаме, значи, съдбата ни свързва.“
По това време той е секретар на великия френски скулптор Огюст Роден. Рилке посвещава на своята муза нежни стихове. Любовта му обаче остава платоническа – разбираме го от многото писма, запазени в нейния архив.
Бистра Винарова общува с художници като Роден, Пикасо, Матис. Влиза в кръга на експресионисти като Ото Дикс, Оскар Кокошка, Феликс Мюлер и др., но поддържа контакт и с български художници. Именно тя прокарва идеите на експресионизма в изобразителното изкуство у нас.
Венчавка
След като отклонява мераците на знатните си ухажори, накрая Бистра Винарова намира пристан при големия публицист, историк и дипломат Симеон Радев – автора на знаменитата книга „Строители на съвременна България“. Запознават се още през 1910-а, когато той се озовава в дома на Елиза Винарова, за да разговаря с нея за покойния й съпруг и за някои близки до тяхното семейство исторически личности. Именно тогава се запознава и с Бистра, която му прави много силно впечатление със своята красота и интелект.
След 13 години двамата се виждат отново, само че във Виена, където Бистра следва живопис, а Радев работи в архивите на бившата Австро-унгарска империя. Той е на 44 години, владее пет езика, включително арабски и турски, и е утвърден дипломат – бил е пълномощен министър в Букурещ, Берн и Хага. През 1922-ра двамата се сгодяват във Виена, а на следващата година се венчават в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, където той е изпратен на дипломатическа работа.
Бистра Винарова-Радева следва своя съпруг в дипломатическия му път по света – от 1925 до 1933 г. Симеон Радев е наш посланик във Вашингтон, през 1935-1938 г. – в Лондон, през 1938-1940 г. – в Брюксел. Бистра Винарова, която също владее няколко чужди езика, е перлата на дипломатическите среди зад Океана. Тя е съвършената аристократична дама, блестяща със своята външност и светски обноски. Приятен и умен събеседник, Винарова е обаятелна с тънкото си чувство за хумор - никога не парадира с произхода и таланта си.
Телепатия
Връзката на семейство Радеви по онова време е толкова силна, че двамата могат да общуват помежду си само по телепатия. Така Бистра предупреждава телепатично своя съпруг да не ходи в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. и той избягва смъртта. При атентата в църквата загиват над 100 души - елитът на нацията, а други 500 са ранени.
Когато през януари 1944 г. над София хвърлят бомби англо-американските бомбардировачи, те са във вилата си в Бояна. Един ден Радев решава да слезе до София по работа. След часове във въздуха се разнася мощен тътен - градът отново е бомбардиран. Тогава Бистра се усамотява в един ъгъл на къщата, започва нервно да пуши и след около половин час казва на сина им: „Трайче, чух го! Баща ти е жив!“. След няколко часа двамата, седнали на двора, виждат Симеон Радев да се прибира. Преди да стигне до тях, той извиква на жена си: „Чу ли ме, защото аз те чух!“.
След преврата
След преврата на 9 септември 1944 г. на Бистра Винарова, като съпруга на „буржоазния историк“ Симеон Радев, й е забранено да участва във всякакви изложби. А самият Радев е уволнен от външно министерство и пенсиониран. Народната власт настанява в дома им двама младоженци, а синът Траян дели стаята си със студент по медицина.
Симеон Радев умира на 15 февруари 1968 г., няколко дни след като книгата му „Ранни спомени“ е подписана за печат. Бистра Винарова-Радева склопва очи на 15 април 1977 г. на 86-годишна възраст, без да е направила самостоятелна изложба в България.
Едва през лятото на 2013 г. в Националния музей на българското изобразително изкуство, ДА „Архиви“ под патронажа на Министерството на културата организира първата и единствена ретроспективна изложба на Бистра Винарова.
Магеланката Анка Ламбрева 2 пъти обикаля света!
Христина Хранова – куриер на Левски! Тя е първата дипломирана акушерка!
Залив в Антарктика носи името на Юлия Гурковска!
Румен Жерев
