Т ова е въпрос, който вероятно никога не сте си задавали, но ние все пак ще му отговорим. Хари Потър, известният герой от едноименната сага, по-скоро би подкрепил Жан-Люк Меланшон или Марин льо Пен?
За съжаление, Дж. К. Роулинг не си е направила труда да остави избирателната бюлетина на младия магьосник в някой вълшебен казан. Не е известно и дали той действително е регистриран да гласува в Годрикс Холоу или при семейство Дърсли. Ако пренебрегнем тези няколко подробности - все пак става дума за магическа вселена, можем да си го позволим - и приемем, че след като е победил Волдемор и се е установил във Франция, недалеч от Тулуза, Хари е получил френско гражданство, за кого ли би гласувал на президентските избори през 2027 г.?
Огледало на собствените ни убеждения
Въпросът ви кара да се усмихнете? За учените той е напълно сериозен. Зад проектирането на политически идеи върху любимите ни измислени герои стоят редица психологически механизми. Те се изучават по-специално от изследователи от университетите в Саутхемптън и Виена.
В статията си, озаглавена „Герои и злодеи: мотивирана проекция на политически идентичности“ (2022 г.), учените се опитват да установят концепция, която точно отговаря на днешния ни въпрос. Изследователите са анкетирали 3200 души - 1600 във Великобритания и 1600 в САЩ - за собствените им политически идентичности, както и за тези, които приписват на герои от популярни франчайзи. Сред тях са били Спайдърмен, Гандалф и Хари Потър, противопоставени на злодеи като Круела, Джофри Баратеон и... Онзи-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава, тоест Волдемор.
Резултатът показал, че всички участници в проучването са по-склонни да възприемат героите като част от собствения си политически лагер, а злодеите - като представители на противоположния лагер. Колкото по-силна е политическата идентичност, особено сред хората с леви убеждения, толкова по-изразен е този ефект.
Но това не е всичко. Проучването показало, че проекцията не се свежда просто до представата, че „добрите са като мен“, а и, което е по-важно, до определянето на това кой не е като мен. Участниците били значително по-последователни, когато трябвало да свържат злодеите с политическия лагер, противоположен на собствените им убеждения.
Марин льо Пен или Жан-Люк Меланшон?
Според това изследване най-добрият отговор зависи от човека, който държи книгата. Двама души с различни убеждения действително могат да гледат на един и същ герой и да му приписват различни политически предпочитания, тоест собствените си.
С други думи, за човек с леви убеждения Хари Потър лесно може да гласува за Меланшон. За човек от крайната десница същият Хари Потър, напротив, може да гласува за Марин льо Пен. В книгите никога не е уточнявана политическата позиция на главния герой - това не е целта на историята - и именно тази политическа празнина всеки читател запълва според собствените си предпочитания.
Особено като се има предвид, че персонажът е достатъчно сложен, за да може всеки да проектира върху него част от собствените си ценности. Хари отдава особено значение на семейството и традициите на магьосниците? Няма съмнение, че е десен - малко непредсказуем, разбира се, но човек може да го види на френския Канон, гордо показващ най-новата си метла „Нимбус 2027“, купена с наследството от баща му, към което Меланшон вероятно би хвърлил поглед, докато неуморно се възмущава от нарастващата несигурност в Диагон-али.
Освен това Дж. К. Роулинг многократно е правила трансфобски изказвания и действия. Ако това не е достатъчно, за да го определим като десен, не знам какво би било. Хари отказва да се подчини на все по-авторитарна институция и отхвърля дискриминацията между магьосниците според произхода им? Няма съмнение, че е левичар - човек може да го види на Фестивала „Юманите“, облечен с тениска „Свободен Сириус“, държащ плакат „Мегабасейн: мандрагорите са в опасност“, докато стои зад благотворителен щанд на „Приятелите на Доби“ за преследвани домашни елфи.
Накратко, всеки избира елементите, които подкрепят собственото му тълкуване. Отвъд политическите убеждения на Хари изследването показва колко бързо и убедително участниците свързват противоположния политически лагер с измислен злодей. Според учените това символизира представата за политическото зло в нашите общества и настоящата политическа поляризация.
Нашите демокрации все повече се разделят на две категории: тези, които споделят ценностите ни, и тези, които ги застрашават. Политическият дебат постепенно престава да бъде сблъсък на идеи и се превръща в противопоставяне между добро и зло. А злодеят винаги е другата страна.
„Изборите ни, Хари, показват какви сме в действителност, много повече от способностите ни“
Всичко това е добре, но макар Хари Потър да не е създаден като говорител на съвременна предизборна програма, самите книги са дълбоко политически. Достатъчно е да си припомним донякъде меритократичния цитат на Дъмбълдор в „Стаята на тайните“. Науката обаче трябва да внимава.
Сагата за Хари Потър преди всичко представлява критика на британското общество, и по-специално на обществото от епохата на Тачър, а следователно и на дясното управление. Според лингвиста и философ Жан-Клод Милнер, интервюиран преди няколко години от „Либерасион“, антагонистът Волдемор олицетворява тиранията, която превръща знанието и магията в инструменти за господство. За да бъде спряно преследването на власт и печалба, единствено културата и свободата могат да надделеят.
Истинското равенство обаче произтича от знанието и заслугите: Хърмаяни, родена от родители мъгъли, може да надмине Малфой, въпреки че той произхожда от магьосническо семейство. А Хари? Благородното му сърце, което понякога може да бъде доста дразнещо, показва, че това, което действително отличава хората, не е произходът им, а способността им да бъдат щедри и да споделят част от богатството си, като отхвърлят господството в полза на равенството.
Това е достатъчно за „Либерасион“ да озаглави своя анализ тогава: „Защо Хари Потър е левичар“. За много почитатели на Потър, фенове на тази магическа вселена, сагата също така съдържа нотка на нацисти с магически пръчки и Министерство на магията, напомнящо за Гестапо, което подтиква Хари към съпротива.
Пропагандата и тоталитаризмът постепенно се вкореняват в институциите, а идеите за запазване на чистата раса, отхвърлянето на различията и атаките срещу свободата на печата се разпространяват в сянка, преди да завладеят магьосническия свят. Това съзвучава с политическите въпроси в този предизборен период. И със сигурност не е добър знак за Хари, ако трябва да гласува за Марин льо Пен.
Да, Хари има известна дясна жилка - с типичната си британска униформа и склонността да защитава традиционните институции, включително „Хогуортс“, и хората, които ги ръководят, като Дъмбълдор, макар той очевидно да е нещо като отсъстваща бащинска фигура или дори токсичен бивш баща. Но младият магьосник и приятелите му постоянно подкрепят преследваните малцинства - от домашните елфи до други същества като върколаците - и категорично отхвърлят идеята за превъзходство на „чистокръвните“.
Тези идеи се сблъскват с наследството на „Национален сбор“, чиито расистки идеологически корени произлизат от тези на „Националния фронт“, чийто основател вярваше в „неравенството между расите“.
Няма как да не споменем и публикация в X от 2023 г., публикувана от президентската партия „Ренесанс“, която по-късно беше изтрита. Партията беше предприела проект за пренасяне на френските политически фигури в света на Хари Потър, разбира се, със свой собствен прочит.
Така Еманюел Макрон беше превърнат в Албус Дъмбълдор, а Елизабет Борн - в Хърмаяни Грейнджър. Сред по-непривлекателните персонажи откриваме Марин льо Пен като лорд Волдемор, Чоти като Драко Малфой, Сандрин Русо като Мандрагора, а Меланшон като Плакса Миртъл.
Което само показва, че всичко наистина зависи от това кой държи книгата.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
