- Г-н Безлов, какви послания разчетохте в спирането на военната помощ за Украйна и в какво реално ще се изразява това решение?
- Хората, които следят темата и се опитват да са сравнително неутрални, смятат, че това е ход, който е по-скоро насочен към електората на „Прогресивна България“, защото имаше много анонси в предизборната кампания, че помощта към Украйна ще спре и че България отделя твърде много ресурси. Това е популярна теза на проруски настроените политици и хора в България, защото, ако погледнем на практика реалната военна помощ, която страната ни е оказала от своя бюджет, не става дума за повече от 21-22 млн. евро. На практика това, което се случи и което го коментираме като военна помощ, всъщност представлява горе-долу следното: на практика ние продадохме, а не дарихме, голяма част от старото си военно оборудване. Между другото тези стари муниции, след като им изтече срокът, би трябвало да се унищожат, което е скъпо. Това, което се случи по време на правителството на Кирил Петков и двете служебни правителства на Гълъб Донев бе, че ние изпратихме тези стари муниции в Украйна и купихме нови. Миналата година имаше един много голям транш от Дания (около 243 млн. евро като директна финансова компенсация за предоставената от българските складове военна помощ за Украйна – бел. ред.). Освен тези муниции имаше включително танкове, бронирани машини за пехотата, които по-скоро бяха изнесени за резервни части, защото това въоръжение отдавна е излязло от употреба. Имаше и бронетранспортьори (110 бронетранспортьора БТР-60ПБ – бел. ред.), закупени през 80-те години на миналия век и стояли на склад, които също бяха изнесени, за да се използват за части. Тези резерви, според западни експерти, са платени над цените, които реално струват.
- Какво се случи, след като изпразнихме складовете?
- Това е едната страна на казуса – българските резерви на военна продукция, оръжие и муниции. Другият аспект, който трябва да се разгледа, когато коментираме т. нар. помощ за Украйна, е с оглед на изказването на министъра на отбраната Димитър Стоянов, че спираме предоставянето на въоръжение, но не спираме продажбите на оръжие за Украйна.
- Тоест вече няма да подаряваме, а ще продаваме?
- Това, което реално се случва е, че ние продължаваме да изнасяме военна продукция и заводите ни работят изключително интензивно със страни, които си плащат – Германия, Нидерландия, Франция, Дания, Великобритания, Норвегия и др. страни от Западна Европа. От началото на войната в Украйна през 2022 г. до края на 2025 г. общата стойност на изнесената българска военна продукция възлиза на около 18 милиарда лева (или над 9 милиарда евро). Част от този износ, (между 25-30% според експертни оценки) не е за Украйна, а за традиционни пазари на България в Третия свят. Трябва да се каже, че в началото на войната България се оказа много ценен източник на военна продукция за Украйна, защото имаме много развито производство на муниции. Причината бе, че в Украйна имаше предимно въоръжение от съветски стандарт, особено в първите две години на войната. Трябва да си припомним, че големите продажби на българска военна продукция започнаха преди това към 2014-2015 г., когато Западна Европа и САЩ опитаха да осигурят на воюващите страни срещу Ислямска държава оръжия и муниции и България се оказа много важен партньор и доставчик в това отношение. Тъй като Русия подкрепяше Асад, България в някаква степен се оказа противник в това противопоставяне. Това противопоставяне се смята, че седи в опита за убийство чрез отравяне на оръжейния производител Емилиян Гебрев, неговия син Христо Гебрев и производствения директор на компанията „ЕМКО“ Валентин Тахчиев през април и май 2015 г. в София. Именно по това време българската военна индустрия започва рязко да увеличава износа си, като през 2017 г. постига рекорд от милиард и двеста милиона евро. След това има спад на износа и всъщност Украйна отново ни връща на „гребена на вълната“.
- Добре си спомняме, че в периода 2022-2023 г. Корнелия Нинова, която по това време беше министър на икономиката и индустрията и лидер на БСП, редовно заявяваше, че не сме продали „нито патрон“ на Украйна. Хващаме ли я в лъжа?
- Корнелия Нинова формално не лъже, защото България наистина не изнасяше директно за Украйна, а през страните, които плащаха – дали през САЩ, дали пред Полша, Чехия, дали през Германия, Великобритания, Румъния включително. Износът не беше директен, но по това време президентът Радев я критикуваше, че България изнася военна продукция и понеже беше въпрос на електорална подкрепа, Корнелия Нинова като председател на експортната комисия за контрол на специалната продукция престана да свиква въпросната комисия и така имаше около два месеца проблеми с износа. Едно от първите неща, което направи новото служебно правителство на Гълъб Донев бе да се съобрази с интереса на българския оръжеен бизнес и да свика тази комисия и съответно да възобнови износа. Така на практика България обнови и резервите си с европейски средства. Що се отнася до сегашната ситуация, износът на военна продукция няма да бъде преустановен. Това си е политика на частния бизнес, които са собствениците на най-големите български оръжейни компании. Но като цяло ситуацията с българската оръжейна продукция в Украйна според много експерти е вече различна.
- Какво имате предвид?
- Ако в началото на войната преобладаваше износът на продукция за старото въоръжение, особено на муниции и снаряди, това, което Украйна направи с технологията за използване на малки дронове рязко промени ситуацията. Тази технология на практика реши огромния си проблем с дефицит на артилерийски снаряди и на практика превърна детските играчки дронове в най-страшното оръжие, което в момента има на фронта между Украйна и Русия. Включително Русия започна да копира опита на Украйна с малките дронове и да прави свои открития, например дроновете с оптични влакна.
- Какво се опитваме да продаваме в такъв случай сега на Украйна при такава „отпаднала необходимост“?
- Очевидно продължаваме да изнасяме военна продукция, въпреки лекия спад спрямо на 2025 г. спрямо 2024 г. (2,5 млрд. евро срещу 2,8 млрд. евро), което показва, че мунициите продължават да са голяма ценност, но това, което ми прави впечатление е начина, по който български муниции се използват с украински дронове. Например бойната глава на РПГ-7, който е особено популярна продукция и на „Арсенал“ и на ВМЗ „Сопот“, се използва при малките украински дроновете. България е сред водещите световни производители и доставчици на изстрели за РПГ-7, като от 2022 г. насам родните заводи произвеждат огромни количества от тези боеприпаси за нуждите на фронта в Украйна. Самият гранатомет РПГ-7 (ръчен противотанков гранатомет – бел. ред.) е легендарно съветско оръжие за близък бой, въведено на въоръжение през 1961 г., но тъй като е изключително евтино и надеждно, се използва масово и до днес. Новото е, че бойните глави се прикрепят към евтин малък дрон и се използват за удари по противника и от двете страни. Това, което беше интересно през последния месец е, че точно този тази специфична българска модификация на РПГ-7 се оказа, че я използват и Хизбула срещу Израел. Така че нашата военна продукция очевидно продължава да се пласира добре. Има и интересни примери в Ливан.
- С други думи, ние сме активни участници във войните по света през цялото време?
- Това много трудно може да се проследи. Възможно е тези бойни глави да са изнасяни и през трети страни, реално никой не може да проследи как те стигат до фронта, независимо дали ще е към Ирак, дали към Египет или към някоя азиатска, латиноамериканска или африканска страна, тази продукция обикновено се продава на легитимен купувач, а какво той прави с нея, колкото и да се опитвате да я контролирате, много трудно ще успеете да го направите.
- Днес министърът на отбраната Димитър Стоянов каза, че компенсациите в размер на 203 млн. евро, които сме получили от ЕС, не отиват изцяло за модернизация на Българската армия, тъй като половината от тях са използвани за компенсиране на дефицита в държавния бюджет. Така ли е на практика?
- Това е някак си несериозно! Какво значи отишла за дефицита на държавния бюджет? България през бюджета си е направила рекордни разходи за нови оръжейни системи. Европейската комисия приема, че разходите за въоръжение не се изчисляват като превишаване на бюджетния дефицит до 1.5% от БВП. Ситуацията е следната – ти харчиш от бюджета за въоръжение на армията и нови системи, но това, че не си похарчил 200 милиона директно за армията, не означава, че не си похарчил много повече за нея.
- За последните четири години износът на българските военни заводи достига 6 млрд. евро. В същото време общата цена за всички 16 изтребителя F-16 Block 70 възлиза на около 2,55 милиарда щатски долара, което по курса на договаряне е приблизително 4,7-5 милиарда лева, или 2,40 и 2,56 милиарда евро. Добре, заменяме остарелите съветски МиГ-29 с нови американски, но къде, грубо казано, ни е далаверата?
- Истината беше, че МиГ-29 бяха едни доста остарели самолети и с години вървеше дискусията, че ни трябват нови самолети. Имаше спорове какво точно да се купи – дали F-16 на старо, дали нови, дали шведските „Грипен“. В крайна сметка България избра по политически причини според мен да си купи F-16, за да си гарантира някаква подкрепа от страна на САЩ. Това се случи при третото правителство на Борисов, но при служебните правителства на Радев се поръчаха следващите осем F-16. Има много коментари за качеството на F-16, за това дали е по-доброто решение от „Грипен“, но в крайна сметка България, подобно на повечето страни в Източна Европа, с изключение на Чехия и Унгария, са направили този избор и беше нормално щом сме направили първата поръчка за тях, втората да е същата. Войната в Украйна по-скоро постави друга тема, която по-рационалните западноевропейски страни, а и в САЩ гледам, че се повдига – дали традиционните оръжейните системи, които традиционно се купуваха, са най-доброто решение, след като се видя, че те са изключително уязвими от новата вълна технологии и особено дроновете. Очевидно в момента тече революция на дроновете (летящи, наземни, водни) по отношение на тези технологии и инвестирайки в традиционните системи, не плащаме ли за нещо, което е скъпо и вече неефективно.
- Може ли в такъв случай да се стигне до вариант ние да трябва да купуваме дронове от Украйна?
- Украйна със сигурност придоби много опит и разви много технологии, всички страни около Украйна, като се започне от Германия, Полша и балтийските страни и се стигне до Румъния, всички се опитват да използват украински решения, особено при дроновете, а ние отстъпваме в търсене на тези технологии, които виждаме буквално как остаряват в рамките на няколко седмици и биват заменяни с нови. Виждаме как страните, които искрено се страхуват да не изостанат във военна технология, изключително ефективно успяват да се възползват от украинския фронтови опит. Дори САЩ, които първоначално при новата администрацията на Тръмп прекратиха военната си помощ към Украйна, в момента всички тестват прототипи от големите 5 (Боинг, Локхийд Мартин, Дженерал Дайнамик, Northrop Grumman Нортън Градман Raytheon Technologies) до новата вълна като Anduril Industries и Palantir. Дори виждаме хуманоидните дронове, с които се експериментира в Украйна от компания, в която сина на Тръмп има инвестиции.
- Друга много коментирана тема в последните дни - какво се случва с американските самолети на софийското летище – излитат, връщат се, реално има ли промяна?
- Мога да кажа какъв е риска, защото Тръмп е човекът в силна позиция, а ние не сме Испания все пак. Първото, което ми хрумва като неприятна реакция е да не ни спрат дерогацията за Лукойл- Нефтохим. Съответно да ни поставят в ситуацията на Вучич. В края на 2025 г. заради липса на дерогация от OFAC сръбската рафинерия спря за около два месеца и Сърбия понесе стотици милиони евро щети. Така и не стана ясно с какво Вучич прекали.
- В момента вървят ключови персонални и структурни промени в редица служби като Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), служба „Военно разузнаване“, Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) и др. Къде има скрити подводни камъни, къде може да се очакват сътресения?
- С изключение на ДАНС другите служби имат доста скромно влияние върху нашата вътрешна политика. Като цяло те са с малки бюджети и доста ограничени ресурси, така че какво ще се смени там, няма много голямо значение. Но и самата ДАНС не е това, което беше. Включително и агентурата им е с по-ограничени възможности, специалните разузнавателни средства, които използват, са доста по-изостанали от развитието на технологиите, на които трябва да противодействат.
- Благодарение на една нелепа трагедия се чу за „Калашниците“. Колко подобни групи има в обществото? Докога МВР ще се явява постфактум в ролята на регистратор за такива бандитски формирования?
- Практика от години е след някакъв инцидент да се обяснява колко страшен е даден субект. Дали ще е Брендо, дали ще е Доктора, дали ще е Алексей Петров – за това се заговаря по конкретен повод. Информацията за „Калашниците“ е доста фрагментирана, за да се прецени колко значими са в криминалния свят в столицата и околностите на София. Това, което прави впечатление от общите масови снимки на тези хора, е, че не са особено загрижени да стоят скрити. Очевидно и самият начин, по който стана инцидентът, е бил въпрос на време, съдейки по техните прояви.
- Последно, имаше ли елемент на изненада в подадената от Георги Кандев оставка? Защо сега, защо така?
- Мен лично ме изненада това, тъй като нямаше индикации, че ще се случи. Анализатори и коментатори припомнят,че броят на постовете и интервютата, които даваше, силно намаляха след изборите, но това беше нормално. Преди изборите ти се опитваш да повлияеш на купения вот, като показваш различни акции, залавяния и т.н. Нормално е през медиите да се опитваш да повлияеш на тези явления, а след изборите да се върнеш към традиционните дейности, които не би трябвало да са толкова показни. Имаше известно колебание в спечелилата политическа сила дали Кандев да бъде запазен като главен секретар и очевидно в кръга, където се взимат решенията, бе преценено да остане на поста. Може много да се говори защо се стигна до сегашната ситуация, но има две основни хипотези – едната е, че бившият главен секретар се предполага, че ще влезе в политиката на предстоящите президентски избори евентуално като кандидат за вице. И другата, поне ако се съди по неговия пост, е, че той не иска да е фасада. С това се приема, че са били ограничавани някакви негови действия и усилия. Проблемът е, че ако няма допълнителна информация от самия него, ние можем само да интерпретираме и гадаем.
- Политическа мода ли е да се свалят униформи, за да се демонстрира някаква силна ръка и ще проработи ли това в случая „Кандев“?
- Много неща не знаем в момента. Единственият случай на напускане от поста на главен секретар беше с Бойко Борисов, който подаде оставка и се включи в борбата за кмет на София, което беше началото на създаването на неговата политическа формация. Ако си припомним, неговото напускане на МВР бе свързано с действия на тогавашния министър Румен Петков, който се опита да го ограничава. Всички проучвания на общественото мнение показваха, че Борисов е най-популярната политическа фигура и това, което Румен Петков се опита да му ограничи изявите. Даже се подготвяше специален закон за намаляване на правомощията на главния секретар в МВР. Така че при Борисов ги имаше и двете хипотези, свързани с Кандев – и ограничаване на пълномощията му като Главен секретар, и политическа кариера. Но все пак ситуацията е доста различна.
Това е той:
- Роден е през 1960 г. в София
- Магистър по философия и немска филология от Софийския университет
- Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг
- Работи от много години по въпросите на престъпността в България
- Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
- Автор на редица доклади и социологически изследвания
Кристи Петрова
