- Г-жо Такева, какъв е проблемът от гледна точка на учителското съсловие при съставянето на бюджета за 2026 година и има ли напрежение и в какво се корени то?
- Разбира се, че всяка година, когато се прави годишният бюджет, винаги има напрежение. Защото всеки отрасъл иска да има колкото се може повече средства. Така и ние в образованието се стремим процентът от брутния вътрешен продукт да не бъде по-нисък от 4% само за средното образование, но много трудно постигаме това. Защото обикновено процентът е общ за средното и за висшето образование. Има нещо друго, което мен не ми се иска да го пропускам, а това е, че ние имаме национални програми, които са 24. Синдикатът на българските учители (СБУ) ги извоюва по време на една от стачките и започнахме с две национални програми. Сега са 24 национални програми, които целево се финансират от републиканския бюджет. Средствата не са малко и ако бъдем почтени към себе си и към образователната система, към частта от брутния вътрешен продукт, която се отпуска за образованието, трябва да прибавим и тези целеви средства, по които работи образователната система. Всяко училище в България работи най-малко по 4-5 от тези програми.
- От какво зависи по колко програми ще работят?
- Зависи от колектива, зависи от директора, зависи от географското разположение на училищата, зависи от това как и по какъв начин се развива всяко конкретно училище от гледна точка на виждането на административното ръководство и педагогическата колегия. Аз съм минала през цялата образователна система - бях и учител, и директор, и инспектор, и т.н. Знам, че всичко зависи от личната мотивация на ръководния състав и на директора. Как и по какъв начин ще мотивира учителите и останалия персонал, за да може да се развива образователната институция. Хубаво е това, че в България имаме едно добро средно образование, едно конкурентоспособно средно образование спрямо нашия регион и спрямо Европа. Аз смятам, че нашите отличници се приемат в най-престижните университети в света. Виждаме, че е така, защото всеки ден средствата за масова информация публикуват за успешни българи.
- А какъв е проблемът с това, че неусвоените пари от директорите бяха върнати в хазната? Как може да го обясним, разбираемо и за хората в системата, и за тези извън нея?
- Хората в системата много добре го разбират. Засега нямаме замразени средства в общинските училища, които са някъде около 86% от общо училищата в страната. Имаме такива замразени средства в държавните училища. Но аз съм дълбоко убедена, че тук директорите и колективите много добре се справиха. Имаха едно технологично време, в което успяха да се справят добре. Но имаме и уверението на правителството, че българските училища, особено държавните, при направена заявка, ако трябва да се извърши някаква дейност в училището, ще се отпуснат средства. Хубаво е и това, че няма проблеми с работните заплати. Между другото ние изпреварващо като социални партньори успяхме да създадем една по-благоприятна и приемлива политика за работните заплати. Само да няма някакви сериозни сътресения, защото това може да изиграе много лоша шега върху качеството на образованието и върху мотивацията на учителите.
- В тази връзка СБУ има ли цел, желание и конкретни параметри, свързани със заплатите на учителите, които да поставите и да започнете да обсъждате на отрасловия съвет при министъра?
- Ще поставим въпросите за бюджета в 2026 година. Ще поставим въпрос и за бюджет 2027 година. Ще поставим въпрос и за увеличаване на работните заплати, защото ние имаме една законова разпоредба, че работната заплата в средното образование на учителите трябва да бъде 125% от средната брутна работна заплата. Години наред повтаряме това, че трябва да се изпълни. Сега в условията на социално-икономическа и финансова криза, в която изпадна България, това ще бъде трудно. Никой не си прави илюзии за нещо друго. Но ние трябва като синдикати да поставяме този въпрос и това да бъде една непрекъснато светеща лампичка и на правителството. Основният приоритет е развитието на човешкия ресурс. Човешкият ресурс първо минава през образованието - от детската градина до 12-и клас. И след това по желание всеки избира дали ще отиде на пазара на труда или ще влезе в университет. Но вие знаете, че най-големият капитал на една държава това са образованите хора и аз смятам, че тук българското правителство не трябва да икономисва средства, защото и без това ние имаме голям проблем от гледна точка на промяна на структурата на населението в България. И ние имаме много предизвикателства пред образователната система. Как и по какъв начин да мотивираме някои слоеве на обществото да имат афинитет към образованието, да ги задържим в образованието, да ги мотивираме да получат по-високо образование, защото тези хора утре, вдругиден ще произвеждат брутния вътрешен продукт и ще дадат облика на държавата ни. И трябва да бъдат ограмотени, и трябва да бъдат хора с добро образование.
- Кое е опасното, когато се коментира обвързването на възнагражденията на учителите с резултатите на учениците?
- Това не може да стане. Това са само едни добри намерения. Това в никакъв случай не може да стане, докато не се разработят критерии и показатели за това. Защото човек има пет пръста на ръката си и те са различни по дължина. Така са различни и децата ни в класната стая, да не говоря за различия по много други принципи. Докато не се разработят обективни критерии и показатели, няма как да стане. Искам да кажа, че светът не е разработил такива. Ние не можем да вземем даже някакъв пример или чужда формула и да я приложим. Така че в момента нека да се говори, нека учените от института по образование да разработят, да търсят формула, но като гледам... Аз скоро имах среща с колегите от института по образованието, мисля, че това е един много труден въпрос.
- От гледната точка на човек с много опит като вас, доколко е опасно юни да говорим за бюджет, вместо за важни конкретни реформи в образованието?
- От 90-а година до днешна дата на две години и половина се правят някакви трансформации в образованието. Аз и вие виждаме, че всяка една трансформация оттогава досега, 14-ата, е дала нещо положително в образованието. Като започнем от приобщаващото образование и сега стигнем до дигитализацията. Безспорно това всичко минава и през учителя и при подготовката му във висшите училища, и под формата на квалификация. Така че на две години и половина българският учител прави чудеса в образованието под най-различни предизвикателства. Не само от гледна точка на развитието на образователните системи в Европа, света и конкретно в България, но и от гледна точка на промяната на младото поколение, което има други цели, други личностни и професионални амбиции. Така че българският учител е герой в днешното време, защото е изключително трудно да поддържа едно много високо ниво на образование, което всеки ден се променя. На адекватност на структурните промени. Въпреки всичко българската образователна система е една от най-добрите системи в Европа, а да не кажа и най-добрата на Балканите. Свидетели сме на това, че ние, българите, все нещо не приемаме, все нещо сме недоволни... Но аз смятам, че това недоволство пък ни кара да вървим и да движим процесите нагоре. И сега това, което предстои, аз съм дълбоко убедена, че ще се намери формула и за него.
- Какво имате предвид?
- Това е да създадем такава училищна среда, която да обучава децата на две скорости. Аз съм привърженик на това, защото в класната стая децата не са еднакви. Винаги има едно дете, което ще избие тавана с мотивацията си за учене и винаги ще има деца, които просто ще вървят, колкото да покрият минимума. И затова пред българския учител и пред българската образователна система стои много голямо предизвикателство. Как и по какъв начин трябва да се работи на две скорости в системата, за да не приравняваме тези деца, които ще избият тавана, с Иванчо, който стои по средата, или с Драганчо, който не иска да помръдне и даже рядко го виждаме в час. Аз съм дълбоко убедена, че в това отношение най-добра е американската образователна система, познавам я много добре. Там учителите работят на две скорости, за да не приравняват всички деца по манталитета на човека, който не знае. Плюс това дълбоко съм убедена, че ние направихме една фатална грешка в българската образователна система с много неща. Аз мятам, че децата със специални образователни потребности трябва да бъдат интегрирани в масовото училище, така както ги интегрирахме, но те трябва да бъдат в отделна паралелка в масовото училище.
- Защо?
- Защото ние нямаме ресурсни учители. Ние ги интегрирахме по три деца в клас. Учителите обръщат внимание, защото там няма ресурсни учители и другите деца остават малко пренебрегнати. Това е голямата болка на българския учител. Той може да направи чудеса, но няма възможност, защото административните решения на много екипи в МОН бяха много грешни. И затова смятам, че този въпрос трябва да го преразгледаме. Да, интегрирането на всички деца в масовото училище е важно. Но нека е, както направиха в Германия, да има различни подходи в различните паралелки.
- Какво е вашето отношение към темата с непрекъснатите искания за промени в учебните програми?
- Това не става с магическа пръчка. Говорим от 5 години и нищо не е станало. Трябва да се знае институтът, докога трябва да направи учебни програми за начален, прогимназиален и гимназиален етап. Как, по какъв начин трябва да се пробват, да се види дали ще работят, дали няма да работят. Защо няма да работят? За да може да се въведе изцяло в системата.
- Какво предстои това лято на българските учители и задава ли се стачка?
- Лятото учителска стачка не се прави. Човек не знае какво го чака и нека не се заричаме. Сега е време за ваканция за децата и отпуски за колегите. Да се надяваме, че директорите и МОН ще създадат една добра организация да се подготви началото на новото учебна година. Защото за нас учебната година завършва на 14 септември и почва на 15 септември. Преди да излезе в отпуска, всеки си подготвя класната стая. Но хубаво е това, че всяка година над 600 учители минават през най-малко пет дни квалификационни курсове за обогатяване на методите на преподаване, за въвеждане на иновации в образованието, за квалификация от гледна точка на комуникацията между учител и родител. Там имаме малко проблеми, защото понякога... Знаете, че моето гарче е най-хубаво и най-умно. Има някои неща, които в комуникацията би трябвало да осъвременим със съвременните родители, защото и съвременните ученици, и съвременните родители, и съвременните учители, и съвременното общество като че ли нямаме търпението, нямаме уважението, няма ги авторитетите. А според мен най-големият авторитет в обществото, така както е в Япония, би трябвало да е учителят. Учителите са ни много добре подготвени. Нека всеки да види какви са учителите на Балканите. Единствено в Европа българският учител има най-високото образование и е най-висококвалифицирано. В Европа и балканските страни за детски учител се учи две години, за начален - 3, прогимназиалните различно - по 3 години и месеци... Единствено в България кадрите и за детската градина, и за всички класове до 12-и клас всички учители са с висше образование. Ние имаме най-добре подготвените учители. Имаме 9 университета, които подготвят учители. Българският учител печели всички международни прояви и състезания. Хората ни уважават в чужбина. Ние тук... Може би пък тази взискателност, която има българинът, както казах преди малко, ни кара от нищото да направим нещо. И аз смятам, че ако се върне престижът на българския учител и уважението на обществото към него, той може да направи чудеса. Той и сега ги прави.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 30 септември 1947 г.
- Магистър по икономика и педагогика
- От 1994 г. е председател на Синдиката на българските учители (СБУ)
- Член на Изпълнителния комитет на КНСБ
- Член на Националния съвет за закрила на детето към ДАЗД
- През 2016 г. е удостоена с орден „Стара планина I степен“
Людмил Христов
