К лиматичните промени са първостепенно предизвикателство пред човечеството, а екстремните явления, които те все по-често провокират, са глобален проблем. Той обаче засяга и милиарди индивидуални съдби, а България и българите не оставаме встрани, както от природните катаклизми, така и международните опити за ограничаване на изменението на климата.
В настоящата статия не просто анализираме действащата на различно институционално ниво нормативна система, която касае проблема, но се фокусираме и върху реалните стъпки, които се предприемат в нашата страна, за да се ограничат опасностите. Анализът е направен с помощта на Pinpoint на Google. Предвид пълната ни интеграция в семейството на Европейския съюз (ЕС), осъществена и абсолютно формално с присъединяването на страната ни към еврозоната в началото на 2026 година, не бива да говорим за разминаване с усилията на нашите партньори. Факт е обаче, че поради различни причини, свързани и с някои дълбоки национални специфики, се наблюдава известно изоставане и забавяне на необходимите решителни действия в тази посока.
Това се потвърждава и от доклада за напредъка на България в процеса за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който бе представен в началото на февруари 2026 г. при посещение в София на генералния секретар на организацията Матиас Корман. Според него България вече изпълнява стандарта за намаляване на въглеродните емисии, но е нужен по-голям напредък до 2050 г. – намаляване на употребата на въглища, използването на възобновяеми източници на енергия, подновяване на автомобилния парк, инвестиции в обществения транспорт, подобряване на електропреносната мрежа и др.
От март 2014 година в България действа Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Той урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика в тази посока, както и прилагането на механизмите за изпълнение на задълженията на страната по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото към нея, както и Парижкото споразумение. С изменение от 2025 година ЗОИК следи и за прилагането на Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ). Нормативният акт урежда и администрирането на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове (НРТКЕПГ); мерките за намаляване емисиите на парниковите газове от използваните течни горива и енергия за транспорта и изпълнението на задълженията, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове. Последните изменения засягат отчитането на емисиите и поглъщанията и изпълнението на задълженията в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, произтичащи от Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета.
Законът има за цел чрез предприемането на национални мерки и въвеждането на европейски и международни механизми да гарантира намаляване на емисиите на парникови газове като основен елемент в политиката по ограничаване изменението на климата и да осигури дългосрочното планиране на мерките за адаптация към климатичните промени. Общата дългосрочна цел, определена от ЗОИК, е за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение и Регламент 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г.
Ключово значение има това, че в закона е записано, че конкретните мерки и действия за постигане на дългосрочната национална цел се планират и изпълняват, като се отчита необходимостта от осигуряване на справедлив социално-икономически преход, подобряване на конкурентоспособността на националната икономика, насърчаване и запазване на заетостта, както и насърчаване на енергийното развитие и енергийната сигурност на страната чрез ефективно използване на енергията и енергийните ресурси. Предвид особеностите на родната икономика и енергетика, това е определящо за известното забавяне, което според различни експерти отсега застрашава изпълнението на крайната цел и което е регистрирано и в доклада на ОИСР за напредъка през 2025 г.
Помощ
В момента практически няма човешка дейност, която да не зависи от времето и климата, а изследванията от последните десетилетия, базирани на унифицирани инструментални наблюдения, ясно показват ускоряващи се промени в климата, които вече се усещат и на глобално, и на локално ниво. Въпреки научната яснота, в обществото продължава да има разминаване в разбирането дали и как трябва да се реагира. Поради сложността на климатичната система на Земята – една от основните животоподдържащи системи на нашата планета, ефектите от промените в климата са различни в отделните части на света и върху различните човешки дейности. Универсални решения няма, но бездействието носи твърде висок риск.
Още през 2016 година България потърси помощ от Световната банка за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на стратегическото планиране за адаптиране към изменението на климата, включително осигуряване на принос за изготвянето на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата, включително и План за действие - за Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Целите за разработването на този проект са свързани с оценката на възможностите за справяне с климатичните рискове в цялата икономика и формулирането на стратегия и план, които да обхващат периода до 2030 г. Освен това фокусът пада върху подобряването на междусекторната координация.
Миналата 2025 г. започна с очаквания за постигане на повече резултати от климатичните политики, но през нея регистрирахме все по-интензивни горещи вълни, наводнения и нарастващ климатичен риск. Продължи тревожното разминаване между темповете, с които се увеличават климатичните промени и резултатите от прилагането на политиките за справяне с отрицателните им ефекти. Това още по-осезаемо подчертава нуждата от изпреварващи действия, водещи до по-добра подготвеност и по-малко щети поради увеличаващите се климатични рискове.
Редица институции, учени и експерти бяха категорични, че за България 2026 трябваше да бъде година на стратегическа промяна. Изтъкна се необходимостта от по-голяма прозрачност при вземането на решения и нова законодателна рамка за климатичните политики.
Обобщение
На основата на кратко обобщение на климатичните политики през 2025 г. - международни, европейски и национални – бяха очертани ключови действия, които България трябва да предприеме, за да се адаптира, да бъде по-добре подготвена и да намали рисковете от ускоряващите се климатични промени.
Климатичната политика се изгражда преди всичко на международно ниво чрез правно обвързващи споразумения, за които по-горе стана дума и към които страната ни се придържа. Но тъй като в процеса на изработване и прилагане на тези споразумения участват близо 200 държави с различни интереси, преговорите напредват бавно, а реалните резултати често изостават спрямо темповете на климатичните промени. Това се видя и на последната климатична конференция през ноември 2025 - COP30 в Бразилия, където отново стана ясно, че глобалните усилия не успяват в достатъчна степен да компенсират нарастващите рискове.
През последното десетилетие ЕС развива климатичните си политики като обща рамка за изпълнение на Парижкото споразумение. Основата на тези политики е Европейският закон за климата, който е правно обвързващ ангажимент ЕС да постигне климатична неутралност до 2050 г. Всяка държава-членка трябва да допринася със своята национална политика за постигане целите на европейската. Но процесът на вземане на решения в ЕС също е бавен и сложен, като ключовите решения се договарят в т.нар. триалог между Европейската комисия (ЕК), Европейския парламент (ЕП) и Съвета на ЕС (Съвета). Различните икономически и политически интереси на 27-те държави-членки правят съгласието трудно, а прилагането на приетите решения доста неравномерно в отделните страни и региони вътре в самите тях. Тук добър пример е и забавянето на актуалната обществена консултация за новата Рамка на ЕС за устойчивост спрямо изменението на климата, планирана за приемане в края на 2026 г. Междувременно Европейската оценка на климатичния риск от 2024 г. категорично предупреждава, че „са необходими спешни действия сега, за да избегнем решения, които няма да работят в бъдещия климат, да избегнем катастрофални рискове.“ Проблемно изглежда перспективата ЕС да не може да действа навреме, ако ключовите инструменти влизат в сила години, след като рискът е идентифициран.
Все пак е нужно да отчетем, че през февруари ЕП даде окончателното си одобрение за амбициозна цел за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС до 2040 г. Този ход представлява ключов етап по пътя към целта на блока да стане въглеродно неутрален до средата на века. Евродепутатите гласуваха с 413 гласа „за“ срещу 226 „против“ в подкрепа на 90-процентно намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г. Целта сега изисква окончателно одобрение от държавите членки на ЕС.
Липса
Въпреки че България е ратифицирала всички международни споразумения за климата и участва във вземането на решения за европейските политики, в страната все още липсва специфична национална визия как да се адаптира към климатичните промени. Данните от наблюдения и научните изследвания показват ясно нарастващи рискове, но подходът у нас остава реактивен и фрагментиран. Работи се на парче под въздействието на външни фактори. На фона на наличните стратегии, планове и доклади липсва практическо изпълнение и измерим напредък.
Конкретен пример в потвърждение на горната оценка е свързан с широко разпространеното твърдение, че високите цени на електроенергията у нас се дължат на задължението да се плаща за квоти за емисии на парникови газове (ПГ). В действителност задължение да купуват квоти имат само големите източници на такива емисии - основно въглищни ТЕЦ и големи горивни инсталации в различни индустрии. В същото време България като цяло остава под националния лимит на емисии ПГ – те са с около 60% по-ниски спрямо 1988 г. Това дори ѝ позволява да продава свободни национални квоти, като приходите от тях са значителни.
Данните от обяснителните записки към годишните финансови отчети на фонд „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС) показват, че в периода 2021–2024 г. приходите от продажба на квоти за емисии варират между 1.6 и 2.3 милиарда лева годишно. В повечето години тези приходи формират над 60% от всички постъпления на фонда.
За четири години приходите от продажба на квоти надхвърлят 7.6 млрд. лв. Това е огромен публичен ресурс с потенциал да бъдат финансирани най-спешните мерки за адаптация към климатичните промени, включително превенция на щети, устойчиви решения в енергетиката и други уязвими сектори.
Стъпки
Стъпка напред са някои законодателни промени. През 2025 г. България отбеляза важен напредък с приемането на промени в Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). В новата редакция за първи път е заложена дългосрочна национална цел: постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение и Европейския закон за климата. Това е ключов сигнал. Съществуват обаче оценки, според които законът оставя два съществени елемента извън обхвата си. Единият е липсата на междинна цел за 2040 г. - намаляване на нетните емисии с поне 90%, която би осигурила предвидимост и плавна траектория към 2050 г. Другият е отпадането на предложението за създаване на Национален научен съвет по климата към Министерския съвет (МС), с разширени функции за независима научна експертиза при подготовка, изпълнение и оценка на климатичните политики. Вижда се, че тези два елемента определено биха укрепили научната основа на политиките и биха направили процеса далеч по-прозрачен и устойчив в средно- и дългосрочен план.
Ключово е в контекста на темата да отбележим и някои частни инициативи, които търсят подкрепа от държавата. Технологията за изкуствено увеличаване на валежите (ИУВ), която пилотно се използва и в България вече близо две години, може да стане част от национална програма за борба със сушата, но все още това не е факт. От екипа, който провежда експериментите, потърсени за коментар по темата с безводието в страната и възможните решения, включително за големи градове като Плевен през миналото лято, потвърдиха, че към момента сами финансират проучванията си. При един от последните случаи, при който методът е приложен у нас в началото на август 2025 г., дъждът, който се е излял над вододайната зона на язовир „Тича“ в Североизточна България е бил с 15% повече. При средно за този период от годината около 12 литра на квадратен метър, чрез въвеждането на аерозолни микроскопични частици, които подпомагат и растежа на дъждовните капки са постигнати около 18 литра на квадратен метър. По този начин валеж може да се предизвика от облаци, от които не вали поради недостиг на кондензационни ядра в естествени условия.
„Подобни изкуствени въздействия върху атмосферните процеси имат дълга история и са доказан способ за борба с определени неблагоприятни хидрометеорологични явления“, коментира един от водещите експерти, които участват в проекта - Стефан Бабов, който допълни, че на настоящия етап въвеждането в производството на съвременни технологии в областта на активното въздействие върху облаците улеснява изпълнението на работи по изкуствено увеличаване на валежите (ИУВ) в експериментален или дългосрочен план в много страни. Работите, свързани с ИУВ чрез активни въздействия, са значително по-евтини от получаването на вода по други методи, например обезсоляване, като трябва да се отбележи и че атмосферните валежи са единственият възобновяем източник на прясна вода в природата.
Основните технически средства за доставяне на специални вещества (реагенти) до облаците, които стимулират процесите на валежи, са самолети със специално оборудване и наземни генератори от различни видове. През последните години се развива и използването на безпилотни летателни апарати (дронове).
Необходимата инфраструктура за успешното изпълнение на проекти за ИУВ е налична в България и това е един от основните доводи за стартирането на такава програма като част от стратегията за борба с безводието. У нас разполагаме със сравнително гъста мрежа от наземни измервателни метеорологични станции, които служат за оценка на резултатите от работата. Радарната и сателитна информация за характеристиките на облаците позволява оптимален избор за план на полета на самолета, степента на пригодност за въздействието на определени облаци, мястото и количеството на въведения в тях реагент, оценка на ефекта от въздействието и др.
„Според Световната метереологична организация днес в повече от 40 страни изпълняват проекти по ИУВ въз основа на държавни програми. Още около 30 проекта са с частно финансиране“, отбеляза още Стефан Бабов, който е старши отговорник на оперативния отдел качество и контрол на операциите по проекта за изваляване, който прилага българска компания.
Резултати
Международната експертна общност в областта на активното въздействие (АВ) върху атмосферните процеси твърди, че резултатите от работата по ИУВ от облаците през есенно-зимния период са доста надеждни. Това означава, че при правилна организация на работата в България може да се очаква реално увеличение на количеството на валежите с 10-30%.
Тези технологии е редно да се разглеждат, като един от множество инструменти в една национална програма за управление на водите, която в България отдавна очаква своята актуализация и модернизация.
Положителните резултати от работата по възможността за управление на валежните процеси в облаците напоследък се използват и за други цели. В някои страни (САЩ, Русия, Китай и др.), тези технологии се използват за осигуряване на „чисто небе“ над мегаполиси, други обекти, по време на големи масови събития, поради необходимостта от осигуряване на безопасност от нежелани метеорологични явления. Авиационни технологии за изкуствено предизвикване на валежи се използват и за противодействие на мащабни природни бедствия като пожари. Увеличаване на влагозапасеността на почвите спомага за намаление на риска от горски пожари през горещите летни месеци.
На годишния конгрес на Световната асоциация за въздействие на времето (WMA) в Рино, щата Невада, който се проведе от 27 април до 1 май 2026 година учени, стопани и различни компании обмениха опит по отношение на резултатите от редица опити за въздействие на атмосферата. Водещо място сред обсъжданите теми заемаше внедряването на изкуствения интелект и модерните сателитни и радарни технологии, с които да се свърже научно резултатът на всяка оперативна програма и да се оцени ефекта от работата.
„Новите радари действително позволяват много добра оценка на облаците най-общо казано. Говорим за тези, които потенциално, които биха могли да бъдат обработвани за допълнително стимулиране на валежите. В САЩ определено викат AI на помощ и за увеличаване на валежите, но далеч не само американците напредват в това отношение“, коментира Стефан Бабов, който бе единственият българин на форума и представяше родния екип, който работни в тази посока.
Според него на доста места по света вече е ясно каква е основната стратегия по отношение увеличаването на валежите и дори имат конкретен оперативен план.
„Хората разполагат с опит. Един от институтите, който представи доклад, функционира от 60-те години на миналия век. Една от лабораториите, които изследват снега най-общо казано, също разполагат с данни от 1890-та година. Това позволява много добър анализ на динамиката на промените с всички изкуствени въздействия, които биха могли да се провеждат. Едно от новите интересни неща, които бяха представени бяха системи с йонизация на въздуха и на водни капки в облаците, които помагат при мръсния въздух и смога и когато има индустриални замърсявания. Фактически тази технология е доста често прилагана на големи спортни мероприятия, като откриване на Олимпийски игри, световни първенства, паради... Така че тяхното приложение е известно отдавна, сега хората работят в това тези средства да станат все по-достъпни и все по-лесно внедрими в повечето индустриални и земеделски структури, които имат интерес от тази работа“, каза още Бабов в интервю за вестник „Телеграф“. Той разказа още, че и на конгреса на WMA е бил представени доклади с много добри резултати с над 30% успеваемост на моменти. Има организации, които гарантират 10% увеличение на валежите, което също никак не е малко особено за някои конкретни райони.
Безводие
Оценките на специалистите са, че България е имала добре планирано разположение на водни резервоари, с които да се обезпечи дългото ползване на водните ресурси. За съжаление, липсата на поддръжка в годините и увеличаването на потреблението поставят капацитета на тези ресурси на ръба. Съответно е редно да се помисли за други варианти, освен подобряване на загубите по водопроводи и по инсталации, където ги има. Освен допълнителните пречиствателни станции и други подобни мерки, които трябва да се вземат. Възстановяването на една такава инфраструктура отнема доста време и е доста скъпо и изисква добро планиране.
В резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия – и на други места. Това каза през 2025 г. доц. Емил Гачев по време на събитие на тема "Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?", което се проведе в София и бе организирано от платформата "Климатека" по повод Световния ден на водата - 22 март.
По думите на доц. Гачев една трета от населението на света изпитва недостиг на вода, водният ресурс остава дефицитен и този проблем ще се задълбочава поради нарастващото население. Той уточни, че водният ресурс намалява поради лошото стопанисване на водите и замърсяването. По думите на д-р Валентин Симеонов промяната в циркулацията на океана и по-специално забавянето или спирането на Гълфстрийм ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България. Ученият подчерта, че България е богата на водни ресурси, но това е в известна степен заблуждаващо.
Според данни за периода 1990-2018 г. пресноводният ресурс на страната ни е около 100 млрд. куб. м годишно. "Това е малко измамно, защото три четвърти са транзитните води на река Дунав. Вътрешният отток на територията на страната е около 25 процента от цялото количество", посочи доц. Гачев, допълвайки, че се наблюдава неравномерност на оттока – той варира от 10 до 30 млрд. куб. м годишно в зависимост от валежите.
Площта на вътрешните водни басейни в страната ни е около 200 000 ха. По думите на д-р Симеонов речният отток в България е намалял поне с 34 процента в последните 30 години. Италия и Испания са още по-зле.
Доц. Гачев обясни, че България е в положение на валежна сянка – това определя сравнително малкото валежи у нас спрямо други страни от Европа и дори Балканите. Едни от най-сухите райони в страната са в североизточната ѝ част. Според него България може да се приеме за износител на водни ресурси, тъй като повечето ни вътрешни реки са малки, а единствените ни по-големи реки, които са в южната част на страната, напускат нейната територия и отиват в Гърция и Турция.
Както обясни д-р Симеонов, едно от нещата, определящи наличието на вода са резервоарите, но важно е да се подчертае значението на горите – ако нямаме гори, няма вода. „Те увеличават количеството на водни пари, привличат дъжда, преразпределят дъждовния поток, улавят водата от мъгли и облаци“, посочи той, допълвайки, че отчетливо е намаляването им в световен мащаб (според някои прогнози, Амазония може да изчезне до 50 години), но основното притеснение у нас са все по-честите горски пожари, за които ние не сме подготвени.
„Това, което трябва да направим в България, е да опазим горите. Трябва да направим разлика между различните видове гори – естествените гори са ценни, изкуствените не са устойчиви и водят до засушаване“, заяви д-р Симеонов.
Основното количество води в миналото у нас са били използвани в промишлеността и поливното земеделие, но след кризата в тези два сектора, ползването на водния ресурс е намаляло от над 14 до 5-6 млрд. куб. м.
Към момента най-голяма част от водопотреблението у нас отива за промишлеността, доста по-малки части за селско и горско стопанство и за питейно-битови нужди. Според посочените от доц. Гачев данни, около 100 л на ден е водопотреблението на човек в домакинствата у нас.
На средногодишна база силен воден стрес нямаме никъде на територията на нашата страна. Въпреки това воден недостиг може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси.
„Всичко това може да доведе до недостиг на питейна вода, намаляване на производителността в селското стопанство, недостиг във всички индустриални нужди, включително и туристическата индустрия, повишен риск от епидемии, намалено количество на вода за охлаждане в енергетиката. Това са стресови условия за цялото общество и цялата държава“, обобщи доц. Гачев.
Той допълни, че определянето на загубите на вода обикновено е трудно, но 55-60 процента от водата у нас се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70 процента. В Германия тези загуби са оценени на 3 до 5 процента. Сред решенията на проблема могат да бъдат подмяна на остаряла и амортизирана инфраструктура, добър мениджмънт на течовете, разумен контрол на подаваното налягане. Тъй като над 85 процента от водата отиват за промишлени нужди, там е необходимо въвеждане на производства със затворени цикли на водоползването, повторно използване на отпадната вода.
Една трета от водоползването в Европа се пада на селското стопанство. Затова там е необходимо въвеждане на по-сухоустойчиви култури, насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода, образование на земеделските производители за икономични практики на водопотребление, изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение (в Гърция тези мрежи са довели до 95 процента по-висока ефективност при използването на вода), да се ползва дъждовната вода.
За ефективно използване на водата в бита много може да помогне изграждането на пречиствателни съоръжения, позволяващи повторно използване.
Методи
От средата на 20-ти век много страни обръщат голямо внимание на проекти за споменатото изкуствено увеличаване на количеството на валежите, използващи технологии за активно въздействие върху облаците. Това се дължи на нарастващия недостиг на прясна вода (средно 5 - 20%), до голяма степен поради глобалното затопляне. В момента поради тази причина повече от 2 милиарда души по света нямат достъп до безопасна питейна вода. Според различни оценки в България тази цифра достига приблизително 300 хиляди души. Селскостопанското производство страда катастрофално от сушите и това е голям проблем за страните, включително България, където този сектор има значително икономическо значение.
Според прогнозите на Световната метеорологична организация, през следващите пет години глобалните температури ще останат на или близо до рекордно високи нива, което ще увеличи климатичните рискове и ще има негативни последици за повечето страни като цяло. Тази прогноза важи и за страните от Балканския регион. Така, в България, според Хидрометеорологичната служба, през последните 20-30 години е наблюдавано намаление на количеството на естествените валежи с 9-12% в някои райони на страната. През последните 10 години средногодишното количество валежи е намаляло с приблизително 120 мм.
Затоплянето на климата се изразява в засилване на сушите, особено в районите на Североизточна и Източна България и басейна на река Тунджа. Настоящата ситуация създава предпоставки за своевременни мерки за намаляване на рисковете, свързани със засилените засушавания в България.
На настоящия етап въвеждането на съвременни технологии в областта на активното въздействие върху облаците в производството улеснява осъществяването на работа в много страни по ИУВ на постоянна или дългосрочна основа. Работата, свързана с ИУВ чрез активно въздействие (АВ), е значително по-евтина от получаването на вода по други методи, например обезсоляване. Трябва да се отбележи, че атмосферните валежи са единственият възобновяем източник на прясна вода в природата.
Основните технически средства за доставяне на специални вещества (реагенти) до облаците, които стимулират процесите на валежи, са специално оборудвани самолети и наземни генератори от различни видове.
Необходим компонент за успешното реализиране на проекти за ИУВ е тяхната радарна поддръжка. Радарната и сателитна информация за характеристиките на облаците позволява оптимален избор на полетни планове на самолетите, степента на пригодност за въздействие на определени облаци, местоположението и количеството на въвеждането на реагенти в тях, оценка на ефекта от въздействието и др. Днес повече от 40 държави изпълняват работа по ИУВ въз основа на държавни програми. Около 30 проекта се финансират на търговска основа. Най-известните проекти с положителни резултати от работата по ИУВ в различни периоди включват работа в: Австралия, Аржентина, Бразилия, Китай - 11 проекта, Израел - 3 проекта, Франция, Алжир, Великобритания, Япония, Йордания, Корея, Малайзия, Южна Африка, Русия, Сирия, Иран, Тайланд - 3 проекта, САЩ - 19 проекта, Индия, Канада, Мексико, Португалия, Куба и др. В някои страни научноизследователската и производствена работа по ИУВ е проведена в голям мащаб със значителни финансови инвестиции. В Австралия подобна работа е извършена на площ от 1,2 милиона хектара, Мароко - 1,6 милиона хектара, Френско-алжирският проект - 3,7 милиона хектара, Южна Африка - 6,0 милиона хектара, Великобритания - 7,1 милиона хектара, Сирия - 15,0 милиона хектара, САЩ - 15,7 милиона хектара, Китай - 98,7 милиона хектара. Продължителността на подобни проекти е била например около 8 години в Сирия, 13 години в Мексико, около 30 години в Корея, повече от 40 години в Китай и около 50 сезона в САЩ, с проведени 1392 специални експеримента.
Иноватор
Иноватор в ИУВ в последните 20 години е Националният център по метеорология (NCM) на Обединените арабски емирства. Тяхната програма за изследвания в областта на валежите UAE Rain Enhancement Program (UAEREP) е начело в развитието на изследванията за подобряване на валежите и стимулира иновациите, които укрепват глобалната водна сигурност. С фокус върху новаторските нови технологии и насърчаването на международни партньорства, UAEREP насърчава превръщането на науката в приложими решения за подобряване на валежите, в съответствие с глобалното лидерство на ОАЕ в областта на водната сигурност. Операциите на ОАЕ за подобряване на дъждовните ефекти са започнати през 1990 г. и са разработени чрез сътрудничество с организации като Националния център за атмосферни изследвания в Колорадо, САЩ, и Американската космическа агенция НАСА и продължава до наши дни. Надграждайки върху постиженията и практическия и научен опит, които UAEREP е натрупала чрез своята изследователска работа, NCM в партньорство с българската компания „СТРОЙПРОЕКТ“ създаде „Фабриката за подобряване на времето в Емирейтс“ – първата фабрика за производство на висококачествени материали за засяване на облаци и факли в региона на Близкия изток и Северна Африка.
Нивото на увеличение на валежите в повечето научни и промишлени проекти през есенно-зимния период е в рамките на 10 ÷ 30%, а за летните периоди достига 50%. От икономическа гледна точка подобно увеличение на валежите в райони с техен естествен дефицит може да има само положителна стойност. Като правило, правителствата на държавите, където се изпълняват проекти за активно въздействие върху атмосферните процеси, винаги обръщат повишен интерес към резултатите от подобни работи. В Сирия е организирана специализирана комисия от заинтересовани институции, включително Министерството на земеделието, която стига до фундаментално заключение: ефективността на работите по ИУВ за сезони с АВ е определена на ниво 6,9-16,5%, което се равнява на от 0,9 до 4,8 км3 допълнителна вода. Средно икономическият ефект е възлизал на 0,3 щатски цента на 1,0 м3 (един тон) вода, получена в резултат на изкуствено засяване на облаци. Увеличението на реколтата е възлизало от 54,0 до 135,0 хиляди тона. Икономическата ефективност е възлизала от 5 до 13,5 милиона щатски долара.
Иранският експеримент доказа, че месечното количество допълнителна вода, получено в резултат на засяване на облаци през сезон 2006-2007, е от 0,03 до 1,69 км3, или 0,6-23,5% от естествените валежи. По този начин, резултатите от статистическата оценка на ефективността на оперативното засяване на облаци в централната част на Иран показват, че от 14 до 40% от допълнителната вода е получена за 3-5 зимни месеца, което позволява да се компенсира намалението от 10-12% (поради глобалното затопляне) в количеството на естествените валежи, наблюдавано в тази област.
Експериментална работа, проведена на Корейския полуостров, доказа, че от хоризонтални облаци (слоевидни) е постигнато увеличение на валежите от 10 до 25% през есенно-зимния период. Експериментално-производствените работи по ИУВ, проведени в Република Якутия (Русия) през 1995-1997 г., 2003-2005 г. (от май до септември), показаха, че месечното увеличение на количеството на валежите е от 10 до 117%. Това съответства на допълнително количество вода от 40 до 365 милиона тона. В работата са използвани три самолета, оборудвани с генератори на течен азот и устройства за изстрелване на пиротехнически патрони с кристализиращи реагенти. Площта на експеримента е около 3,0 милиона хектара. Цената на 1,0 тон вода, получена в резултат на активни въздействия, не надвишава 0,3 цента от щатския долар, което също показва високата икономическа ефективност на извършената работа. На настоящия етап, при въздействие върху преохладени облаци за целите на АВ, се използват предимно пиротехнически ледообразуващи състави с различно съдържание на сребърен йодид. При засяване на топли облаци се използват хигроскопични съединения на базата например на калциев хлорид. Положителните резултати от работата по възможността за управление на валежните процеси в облаците напоследък се използват и за други цели. Така, в някои страни (САЩ, Русия, Китай и др.), тези технологии се използват за осигуряване на „чисто небе“ над мегаполиси, други обекти, по време на мащабни масови събития (национални празници, спортни събития), поради необходимостта от осигуряване на безопасност от нежелани метеорологични явления. Авиационни технологии за изкуствено предизвикване на валежи се използват и за гасене на мащабни природни пожари.
Международната експертна общност в областта на активното въздействие върху атмосферните процеси твърди, че резултатите от работата по изкуствено увеличаване на валежите от облаците през есенно-зимния период са доста надеждни. Това означава, че при правилна организация на работата по ИУВ в България може да се очаква реално увеличение на количеството на валежите с 10 - 30%. Успешното реализиране на такъв проект в кратки срокове ще бъде улеснено от наличието в България на повечето необходими технически средства за въздействие: три специализирани самолета, разработен и тестван дизайн на наземни генератори, производство на по-ефективни, в сравнение с чуждестранните аналози, екологично чисти реагенти (ледообразуващи и хигроскопични), специалисти в областта на антивирусната защита. Държавната подкрепа за проекта ще позволи в наистина кратък срок (2-3 години) да се създаде в България съвременна технологична база за извършване на работа по ИУВ. Тези работи могат да бъдат търсени на международно ниво. Участието на международни експерти ще създаде реални предпоставки България да се превърне в една от водещите страни в тази област.
Картина
През почти всички месеци на изминалата 2025 г. в различни райони на страната са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, някои от които са довели до значителни щети и дори до човешки жертви. Това се казва в краткото обобщение за изминалата 2025 г. за опасните метеорологични явления, обявени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
През периода 16-24 февруари райони, предимно в Североизточна България, са обхванати от студени вълни. На 10 април, отново в североизточната част на страната вследствие на силен снеговалеж и бурен вятър, са останали без електрозахранване над 100 населени места. Вечерта на 26 април, в резултат на интензивни и значителни по количество валежи, редица населени места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са засегнати от поройни наводнения.
През юни, юли и август са регистрирани горещи вълни почти в цялата равнинна и полупланинска част на страната, без Черноморското крайбрежие. През лятото на 2025 г. горещите вълни са с по-малка продължителност от тези през 2024 г., като отново най-масови са през юли.
През юли 2025 г. по-често и на повече места се достигат температури над 40 градуса. На 22 и 26 юли има регистрирани максимални температури над 40 градуса - съответно в 33 и 35 оперативни метеорологични станции. Най-продължително горещо е било времето в Сандански и село Първомай, община Петрич, където максимална температура над 40 градуса е регистрирана съответно в шест и седем поредни дни (между 21 и 27 юли), а в отделни райони на Горнотракийската низина има регистрирани три последователни дни с температури над 40 градуса (Раднево - 7–9 юли, и Садово - 25–27 юли).
През периода 2–8 октомври, в резултат на валежи от дъжд, значителни по количество, са регистрирани поройни наводнения на много места в страната, като най-големи са щетите по Южното Черноморие. Във вилното селище „Елените“ наводнението взема четири човешки жертви, припомнят от НИМХ.
При първото посещение на служебния министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева в Брюксел през февруара, стана ясно, че България не е усвоила никакви средства по Фонда за справедлив преход.
„Цифрите към момента не са, как да кажа, розови. За съжаление по Фонда за справедлив преход усвояването е нула за България. Така че това е молбата на Комисията да започнем много интензивно работа. Всички опции са на масата, за да се опитаме да спасим средствата, които са предвидени по програмата за тази година. Така че към момента започваме просто диалога, тръгваме от нула. Амбицията ни е заложените в програмата над 600 млн. евро да бъдат у нас до края на годината“, подчерта министър Бонева.
Фондът за справедлив преход финансира проекти, които ще облекчат социално-икономическите разходи за общностите, силно зависими от изкопаеми горива или отрасли с висок интензитет на емисии на парникови газове и които трябва да диверсифицират местната икономика.
ИЗВОД
Налага се ясен извод, че климатът се променя по-бързо, отколкото ние успяваме да реагираме. Само за последните 20 години концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера е нараснала с близо 11% — от 377 ppm през 2004 г. до почти 424 ppm през 2024 г. Спрямо прединдустриалната епоха увеличението вече е около 50%. И това се случва въпреки десетилетията международни договорености и две десетилетия функциониране на Европейска схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).
Паралелно с това, на регионално и местно ниво преживяваме все по-чести и по-интензивни екстремни прояви на времето като отражение на глобалните климатични промени. Затова са необходими изпреварващи, системни действия, които да повишат нашата подготвеност и да ограничат щетите за хората и икономиката.
Според доклад за загубите от екстремни климатични явления, през 2022 г. България попада в Топ 10 на най-засегнатите държави в света. Докладът е от февруари 2025 г. на организацията Germanwatch. Възможно е в следващите години позицията ни в класацията да се промени леко, но едва ли съществено — уязвимостта на страната остава висока, както и рискът от тежки последствия от климатичните промени у нас.
Това прави още по-наложително да се предприемат действия, различни от досегашните. Необходим е проактивен, системен и цялостен и смел подход. Важни са и двата типа действия: „отгоре-надолу“ – ясно прилагане на международните и европейските договорености, и „отдолу-нагоре“ – инициативи и мерки, които надграждат и допълват усилията на държавата, а не чакат единствено нейното действие.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Процесите по света и в ЕС силно влияят на случващото се у нас, но българските действия не бива просто да копират чужди решения. Те трябва да отразяват реалните климатични рискове, специфични за страната. Национално отговорните институции трябва да поемат по-ясна роля: да бъдат активни в европейските процеси и да защитават позиции, съобразени с нашите условия. А при неизпълнение на поети ангажименти и последващи санкции отговорността да е на конкретните органи и лица, а не за сметка на държавния бюджет.
Експертите се обединяват около тезата, е че основните практически стъпки за осъществяване на цялостен подход към работещи политики в областта на климатичните промени са на няколко нива. На общополитическо такова Народното събрание е нужно да приеме специален регламент за гарантиране на прозрачност за позициите на България при вземане на решения в различните нива на управление на ЕС, както и в международни организации, а впоследствие – задължително информиране за поетите ангажименти с техния ефект в кратко-, средно- и дългосрочен план.
Необходимо е също правилникът за работа на парламента да гарантира прилагането на принципа за цялостност в законодателния процес: Да се предлагат, обсъждат и приемат актове, които решават реални обществени проблеми и предотвратяват бъдещи кризи (напр. растящата пожароопасност през лятото при липса на превенция през останалите сезони).
По отношение на климатичните политики в България е необходимо спешно да се изработи нов национален Климатичен акт. Той трябва да създаде обща рамка от правила и механизми за всички икономически сектори и да насочи усилията към ефективно управление на рисковете от неблагоприятните климатични промени в страната. Този акт трябва да регламентира конкретни действия, съобразени със специфичните за България климатични рискове. В него трябва да уредят секторните и междусекторните отговорности, така че по-ефективно да се управляват растящите рискове от неблагоприятните ефекти на климатични промени. Сегашният ЗОИК — дори и след последните изменения — не осигурява нужната рамка за това.
Нужно е и да се постави акцент върху превенцията, като се прилага принципа на предпазливостта: формулиране и финансиране на най-подходящите мерки за предотвратяване на негативните последици от климатичните промени. Това трябва да стъпва върху научно обоснована оценка на рисковете, актуализирана на всеки 5 години, и върху модерни методи за управление на кризи, които да заменят досегашните неефективни практики.
Важно е да се продължат и засилят усилията за системно информиране на обществото. Не само за това какви са ефектите от климатичните промени, особено при екстремни прояви на времето, но и какво можем да направим. Хората трябва да знаят как да реагират, какви решения имат, и как всеки може да се включи, така че общите действия да водят до най-добрия възможен резултат за всички.
Людмил Христов
