- Госпожо Чернева, на какво сме свидетели в случващото се в Германия? Всички и дори самият Мерц го определят като катастрофа както за ХДС, така и за него самия. За кого още?
- Нека сложим тези избори в контекст и перспектива. Става дума за две сравнително малки източногермански провинции с доста малко население, застаряващо и с голям брой напуснали млади хора. Там има една съвсем друга среда в сравнение с цялата останала страна. И въпреки това те са важни, защото са политически сигнал за това, че има очевидно проблем с политическия център. И двете крайности – крайната десница и крайната левица, които са и най-шумни, печелят изборите. В Мекленбург АФД няма да успеят да направят правителство, защото имат недостатъчен резултат за мнозинство. И са почти наравно със социалдемократите, които се очаква да направят правителство заедно с по-малките партии. В Берлин пък крайната левица печели с идеята, че това е начин да се обезвреди АФД и всъщност много млади хора гласуваха за левицата там. Но истината е че тези крайни формации се захранват за сметка на политическия център, традиционен фундамент на стабилността в Германия.
- Можем ли да наречем крайните партии маргинални?
- Да не ги наричаме маргинали, защото за тях гласуват и нормални хора, които са разочаровани. Хора, които като гласуват за миналото, мислят, че ще избегнат това да не живеят по-добре в утрешния ден, както предполагат.
- Вие говорите за част от генезиса на тези явления, но в германските медии и общество се говори и за външна намеса. Откъде е тя?
- Говори се и в Германия, Италия, Франция, Полша за хибридна война и това се вижда вече с просто око. Става дума не просто за случайно прелетели дронове, но за взривове, за саботажи на железопътни линии във Франция и Нидерландия, както и случая с летището на Лайпциг. Хакерски атаки срещу обществени институции. Тази война навлиза все повече във всекидневието на хората и тя всява страх и притеснение. И това допълнително разделя обществата и засилва крайностите.
- Да се върнем на изборите. Четох един коментар, че АФД е достигнал лимита си като популярност. Ще остане ли източногермански феномен или ще се разпространи и на Запад?
- АФД се появи навремето като западногермански феномен. Това беше партията на професорите по икономика и финанси, които казваха, че не трябва да се помага на Гърция по време на финансовата криза. През 2008-а. И те започнаха да губят сила, но после дойде миграционната криза от 2015 и те се преосмислиха като антиимигрантска партия и така се прехвърлиха в източните провинции. И така станаха силни там. За тези 20 години АФД претърпя много превъплъщения и в момента е най-русофилската партия в Европа. С много лековато отношение към фашисткото минало на Германия. За тях то не е проблем. Говорят за излизане от Шенген и дори от ЕС. И това я отличава от новата десница в Европа като Национален сбор на Льо Пен и партията на Мелони и ТИС в Полша. АФД е много по-радикална и заради именно тази си крайност ще остане далеч от властта. Видяхме завоя, който направи Льо Пен, за да се доближи до властта във Франция, докато АФД е много далеч от това и ще добие някаква власт и влияние в източните провинции, но е далеч от федералното управление.
- Какво е бъдещето на Мерц и ХДС в този ред на мисли?
- Федералните избори са след две години, така че Мерц няма причина да иска предсрочни избори. Но има недоволство сред някои кръгове на самата партия заради резултатите от изборите. Въпреки това няма изявен съперник. Единствено Вюст, председателят на Северен Рейн-Вестфалия, би могъл да го замести като популярна фигура с харизма и управленски опит, но той не представлява друго крило в ХДС. Той е от същата центристка и бизнесориентирана част на партията. И ако смяната на Мерц би предизвикала голям трус в германската политика, ХДС по-скоро ще го запази. Има интрига от германска гледна точка, но в европейски аспект в следващите две години няма да има промени в германската политика.
- Да се пренесем в Берлин. Той попадна в ръцете на крайната левица. И там интересната фигура на Елиф Ералп и нейните идеи за национализация на стотици хиляди имоти и всичко, следващо от това.
- Берлин е една доста лошо управлявана община от много години, както от ХДС, така и от социалдемократите преди това. Град, който много бързо расте и като население, и като инфраструктура. И едновременно с това има недостиг на жилища, висока улична престъпност, проблеми с боклука. Системни проблеми, които се натрупват и предизвикват радикални решения. И затова крайната левица направи такъв добър резултат. Двете големи партии в средата не успяха да решат проблемите. И защо крайната левица? Защото, пак казвам, това е отговорът за неутрализиране на АФД. На тях се гледа и през тази призма. Но самата Елиф Ералп е дъщеря на мигранти, бягащи от режима на Еврен в Турция през 80-те, интелигентни хора. Тя самата е образована и интелигентна германка, родена в Германия. За много хора тя е и германската версия на Мандани. Но в едно коалиционно управление, в което ще влезе, се съмнявам, че ще има място за такива радикални идеи като национализациите на жилища. Но предполагам ще има акцент върху жилищно строителство и особено за млади хора.
- Санитарният кордон, пазителят на демокрацията, ще оцелее ли? Особено с призивите на Алис Вайдел за обща работа с ХДС?
- Санитарният кордон е много важен за ХДС, защото ако той не оцелее, това може да разцепи партията и една част да я превърне в придатък на АФД, а останалата част да остане малка и изолирана, за да има влияние. Затова за Мерц е от ключово значение да удържи санитарния кордон, да не разрешава сътрудничеството с АФД на местно ниво. В интерес на истината това го има и в политологическата литература крайностите се привличат и на предишните избори в Бранденбург, където АФД спечели, ще се наложи сега да направи коалиционно правителство с крайната левица. Защото ХДС заявиха вече, че няма да участват в такова коалиционно правителство. Тоест удържането на санитарния кордон довежда дотам, че тези крайни протестни и радикални партии ще трябва най-накрая да покажат колко струват в управлението, защото в опозиция е много по-лесно.
- Нека ви задам и един малко страничен, но и в контекста въпрос за жените в радикалната политика в Европа. Все повече дами заемат такива позиции, като Льо Пен, Мелони, Вайдел, сега и Елиф Аралп. Това не е ли интересна тенденция? Успяват ли жените да достигнат по-лесно до избирателите и да прокарат идеите си?
- Навсякъде всъщност тези жени са обявен или необявен тандем. Не съм мислила върху това, но ми се струва, че има повече адаптивност и по-малко идеология. Защото на жените се налага да намират практически решения във всекиедневието и в този смисъл те могат може би по-лесно да се асоциират с трудностите и намирането на практически решения за тези хора, които се чувстват отдалечени и от политиката на мейнстрийма. Но все пак помислете си и Льо Пен без Бардела вече не може, и Вайдел е в тандем и Мелони е като куче и котка с Таяни, но на практика един без друг не могат. Така че и е така, и не е така.
- Нека обаче да обясним и нещо друго на нашите читатели. За новата концепция за асоциирано членство към Европейския съюз, става въпрос конкретно за Канада. Какво представлява тази нова форма на съюз и политически, и във всеки един аспект?
- Това, което според мен Фон дер Лайен предложи, беше навременно и беше важно, защото то предлага сътрудничество с Канада отвъд обикновените критерии за членство. Защото, за да си член на Европейския съюз, ти първо трябва да си европейска държава, което Канада очевидно не е. Но също така трябва да минеш през целия преговорен процес, който е и дълъг и сложен. Тук говорим за някакъв вид партньорство, много близко партньорство, и то особено в сфери като политиката за сигурност и отбрана, външната политика, но също иновациите, търговията, всичко, свързано с капиталови пазари. Но също и свързано с някои от международните институции, които оцелеят след Тръмп. И европейските страни, и Канада се надяват да успеят да запазят тези правила и да могат да ги прилагат помежду си, за да може светът да е една идея по-предвидим и Европа да може да разширява своите партньорства. Защото досега тя изцяло разчиташе на партньорството си със Съединените щати като посредник между нея и всички останали едва ли не, докато сега трябва вече много по-директно и непосредствено да прави своите съюзи и партньорства, особено със страни като Канада, които са доста подобни като общество и като ценности.
- И накрая да отбележим, че това повлече крак и в страни като Австралия и Нова Зеландия, включително и тези, да ги наречем, части от Британия като Уелс, Северна Ирландия и Шотландия. Така, въпреки че Европа изглежда че вътрешно има някакви разногласия, изглежда и доста привлекателна за външните страни, които са подобни на нас. Така ли е?
- Ами Европа все пак е най-привлекателното място за живеене. С най-малко социални разделения и различия с много добри социални системи и за много страни тя се превърна в надеждата, че този вид предвидимост в международните отношения може да се запази чрез Европа, която да продължи да носи факлата на равноправното международно сътрудничество, основано на правила и демокрация.
Това е тя:
Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис
Сферата ѝ на фокус е външната политика на ЕС, Западните Балкани и Черно море
От 2010 до 2013 г. Чернева е говорител на МВнР и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов
Преди това тя е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия премиер на Италия Джулиано Амато и бившия президент на Германия Рихард фон Вайцзекер
Била е главен редактор на списание Foreign Policy Bulgaria от неговото създаване през 2005 г.
От 2000 до 2003 г. е политически секретар в посолството на България във Вашингтон.
Магистър е по политически науки от университета в Бон, Германия
Иван Петрински
