Н икой не се интересува от дизелови автомобили, независимо в спада на цените им втора ръка. Това установи проверка на „Телеграф“ на пазара за употребявани автомобили. Търговците признават, че клиентите все по-често гледат какво ще им струва колата за ползване след покупката, не само колко е пазарната й стойност. 

„Иска евтина, ама да е здрава. Да не я кара в сервиза всеки месец. Преди предпочитаха дизели, но заради тенденцията към трайно високи цени на това гориво интересът към тях е много малък вече“, обясни автоджамбазин от борсата в Горубляне. Неговите колеги също признават, че купувачите вече питат за разход, данък, поддръжка и бъдещи ограничения, преди да извадят парите. 

Парадокс 

Има обаче един голям парадокс – докато дизелът губи битката при новите коли, у нас той продължава да държи почти половината автопарк. Данните показват колко бавно се променя българският автопарк. Към май 2026 г. дизеловите превозни средства са около 48,4% от всички регистрирани МПС, а при леките автомобили делът е 48,7%. Това означава, че приблизително всяка втора кола у нас е дизелова. „Мерките, които прие правителството за акциза на пропан-бутана, но не и за този на дизела, няма да имат ефект“, категорични са продавачите. У нас все още дизелите са навсякъде по пътищата ни. Но пък сега все повече клиенти, търсещи коли, гледат в друга посока. И причината не е само цената на нафтата.

„Можеше преди години да купиш от Италия или Германия кола и тук да й сложиш двойна цена. Сега нещата не стоят по този начин. Печалбата е сведена до минимум. Има и много коли на пазара, конкуренция“, призна пред „Телеграф“ собственик на голяма автокъща.

ЗАРАДИ ЕВРОТО: Юруш на автомобилите!

Търговците забелязват и друго – клиентът вече идва подготвен. Гледа обяви, сравнява километри, проверява цената в Германия, Италия и Хърватия и чак тогава капарира.

Скорост 

Докато старият автопарк у нас още е пълен с дизели, при новите автомобили картината се обръща. Според Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) през първите четири месеца на 2026 г. в ЕС хибридите са най-популярният тип нов автомобил – 38,2% от пазара. Електромобилите държат 19,7%, а дизелите вече са едва 7,7%. Още по-показателно е какво се случва в началото на годината. Само за януари и февруари в ЕС са регистрирани 643 898 хибрида – ръст от 8,3%. Електрическите са 312 369, с увеличение на пазарния им дял до 18,8%. Дизелът пада до 8,1%. У нас също се вижда промяна. През 2025 г. новите хибриди са се увеличили със 103,5% на годишна база, докато новите дизели са намалели с 8,6%. И това вече се усеща на паркинга пред автокъщата. На старо също търсят хибриди, много популярни са колите с фабрични газови уредби без значение пропан-бутан или метан. Джамбазите признават, че дори са супер хит в момента. „Клиентът пита първо колко гори. После пита колко струва обслужването. Накрая започва да се пазари“, разказват търговци. Дизелът се оказва в необичайна ситуация. Той все още е навсякъде по българските пътища, но при избора на следващ автомобил вече трябва да се състезава не само с бензина, а и с хибрида, фабричната газ и електричеството.

Играч 

Продавачите на автомобили са категорични, че новият играч е фабричната газова уредба. Купувачът не иска непременно чисто нова технология. Иска автомобил, който да му излиза евтино всеки ден. Затова бензинови модели с фабрична газова уредба продължават да привличат внимание. Причината е проста – човек плаща по-малко за гориво, без да се отказва от познатия бензинов двигател. Точно разходът се превръща в решаващ аргумент.

Еврото сваля цената на колите!

При старите автомобили на пазара вече не е достатъчно продавачът да каже: „Това е дизел, харчи малко“. Купувачът пита какво има зад това „харчи малко“ – филтри, турбо, дюзи, двумасов маховик, автоматична скоростна кутия. Накрая излиза, че дизелът е най-скъп, не само заради цената му на колонката.  Проверката на „Телеграф“ показва и още една промяна – ценовите разлики между европейските пазари се свиват. „Интерес има от гърци и румънци, които предпочитат да пазаруват употребявани автомобили от нашите автокъщи. Но и те сравняват и като видят, че същият автомобил в евро в Италия е по-евтин, поръчват си оттам, а нашият залежава“, коментира продавач на коли.

Старото продължава да е модерно 

И въпреки всичко българинът не е тръгнал масово към електромобила. Причината не е в джоба, а в навика – хората са свикнали на двигатели с вътрешно горене и нямат доверие на батериите. Новата кола на ток може да е привлекателна, но за голяма част от купувачите цената остава висока, а въпросите за зарядните станции, батерията и бъдещата стойност на автомобила също тежат. Затова най-силно се търси златната среда – автомобил на около 8–10 години, след 2015 г., сравнително запазен, с доказуема история и цена около 10 000–15 000 евро. Търговците виждат и още нещо – клиентът вече не се впечатлява толкова от лъскавата боя. Иска да знае какво има под капака. „Евтиният автомобил, ако след покупката ти излезе скъп, вече не е евтин“, е логиката, с която купувачите влизат в автокъщите. Европа вече е направила крачката. България обаче още кара със стария си автопарк – и точно това обяснява защо нафтата продължава да е почти във всяка втора кола дори когато все повече купувачи започват да я заобикалят заради високата цена на колонката. 

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТИКТОК

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE

Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google