Б ългария е пълна с дървета убийци, които не се знае кога ще се стоварят върху главата на някой човек. Последните бури показаха, че зелените листа не са гаранция, че дървото не е кухо или гнило отвътре. Според експертите дърветата в столицата са стари и трябва поетапно да бъдат подменени. По данни, публикувани в страницата на Столичната община, на територията ѝ има 5,5 милиона дървета, като над 640 000 от тях са в града.
Сигнали
Сигналите за сухи, наклонени и такива, на които се виждат хралупи, не стихват, но реакция от столичните институции невинаги има. Един от наболелите случаи са със смърчовете до Националния исторически музей, които изсъхнаха за два месеца. Според експерти гибелта им е в резултат на засушаването и корояда, който няма нужда да изяде цялата кора, а когато направи пръстен, предизвиква прекъсване на движението на водата, което води до изсъхването му. Прекършената липа пред бившия Партиен дом при последната буря показа, че в нея има гнилостни процеси, за които няма как да се предположи, ако не се правят ежегодни изследвания. В последните години дори се прибегна до подмяната на дървета, като примерът е от бул. „Васил Левски“, където премахнаха тополите и поставиха чинари. Според експерти тополите са неподходящи за градски условия, тъй като лесно гният и се чупят. По думите им фиданките, които се поставят в София, не отговарят на стандартите, разработени от експерти, но от доста време залежават и не се приемат от градската управа.
Причини
Според фитопатолози причините за съхненето на дървесните видове в града са комплексни. Обикновено е резултат от натрупване на стрес. Жегите и дългите периоди без дъжд отслабват дърветата, а асфалтът и бетонът допълнително вдигат температурата около тях. Корените често са затворени в малки пространства, почвата е уплътнена, бедна и замърсена, а водата не достига до тях, защото настилките са „запечатали“ земята. Към това се добавят соли от зимното обезопасяване, наранявания при ремонти, изкопи около стъблото, неправилно кастрене и нападения от гъби, насекоми и други патогени. Когато дървото е отслабено, то губи способност да се възстановява и започва постепенно суховършие, окапване на кората и загиване на клони. Експерти препоръчват засаждането на ново дърво да се прави между две стари, тъй като е много трудно да се изчисти посадъчното място и рискът да се пренесе заболяването е висок.
Паркове
Масовото съхнене и влошаването на фитосанитарното състояние на дърветата в парковете, особено Морската градина и централните части на Варна, е сериозен проблем, породен от комплекс от климатични, екологични и организационни фактори, уточняват от дирекция "Екология и опазване на околната среда" към общината. Според тях основна причина за съхненето на дърветата е напредналата възраст и липсата на плавно подмладяване. Голяма част от градската растителност във Варна, включително емблематичните кестени и липи, е достигнала пределна възраст. С годините тези дървета губят жизненост и стават податливи на заболявания. Периодично община Варна обработва дърветата в града срещу вредители, особено с пръскания срещу кестеновия молец. Ситуацията се усложнява и от липсата на редовно и систематично поливане в градските зони. Инвазивни видове, болести и гъби предизвикват съхнеща кора, суховършия, кухи хралупи и наличие на патогенни гъби и вредители. Промените в климата улесняват навлизането на инвазивни видове, за които липсват естествени врагове или ефективни средства за фитосанитарна защита. Според ландшафтни архитекти сериозен фактор са некачествените резитби, натрупвани с десетилетия, липсата на достатъчно квалифицирани кадри за текуща грижа и липсата на дългосрочна политика за поддържане на зелената система. „За да предотвратим това, са необходими спешни мерки за борба с промените в климата, също и ефективен фитосанитарен контрол.“ Това коментира Роман Рачков, агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита.
Опасност
По ската над крайбрежната алея във Варна има няколко дървета, които са изсъхнали и създават риск от бъдещи инциденти. Всеки момент някое от тях може да падне и да предизвика сериозни инциденти, предупреди Живко Желязков от специализираната фирма за изграждане и поддръжка на зелени площи във Варна, ангажирана с почистването на ската край Морското kaзино.
Дърветата са напълно сухи, а опасността да паднат върху някого на алеята е много голяма, там има и много заведения, предупреди Желязков. Става дума за района около Рибарския плаж в морската столица, в близост до бившата дискотека "Копа Кабана". По думите на Желязков компетентните органи трябва да издадат разрешително за премахване на дърветата, но на този етап такова няма и не е възможно те да бъдат отстранени. Община Варна съвместно с експерти и ландшафтни специалисти започна изпълнението на няколко ключови реформи и спешни мерки за справяне с кризата, заявяват от екологичната дирекция. След няколко инцидента, включително и фатални, започна мащабно обследване на зелената система в града. Стартира планиране за подробно фитосанитарно обследване на над 20 000 дървета в Морската градина и район „Одесос“.
В Бургас няма проблем с масово измиране на дървета, но голяма част от стволовете са стари и опасни. Неспасяемите дървета се изкореняват и се подменят с нови. В момента тече поредна акция за подмяна на стари и опасни дървета по централната улица „Оборище“. В местната администрация са постъпили множество сигнали за дървета, които представляват риск за живота и здравето на преминаващите. Входирана е била и подписка от живеещи на улицата. Експертна комисия е обследвала дърветата и е установено, че голяма част от тях са с нарушена коренова система заради прекараната подземна инфраструктура. Много от клоните са наклонени към улицата и при изкопно-ремонтните дейности могат да паднат върху работниците или преминаващите. По голяма част от дърветата има видими следи от загниване, а също така и кухини. Предвижда се по ул. „Оборище“ да бъдат засадени 70 нови дръвчета. Те ще са съобразени с променящите се климатични условия и ще имат коренова система, подходяща за градска среда.
321 празни места във варненския „Одесос“
На територията на район „Одесос“ във Варна има 321 празни места от отсечени по заповед или аварийно премахнати дървета през последните години, както и още 188 места с неизвадени дънери. Всички локации са с точно установени адреси след пълен обход, извършен от екоинспекторите в района, съобщиха за „Телеграф“ от централния варненски район. Най-много липсващи дървета са установени в 7-и и 8-и микрорайон, където се намира и най-старата растителност в града. От администрацията уточняват, че не всички свободни места могат да бъдат използвани за ново засаждане заради действащите към момента изисквания за отстояния. Към момента са издадени 25 заповеди, обхващащи 129 дървета, но досега не са неизпълнени или частично изпълнени в частта за отсичане, а компенсаторното засаждане изцяло не е реализирано.
Редовното поливане спира съхненето
От няколкостотин посадени до момента дървета в Благоевград има само две изсъхнали. Това сподели във Фейсбук кметът Методи Байкушев. Това е резултат от ясен подход - садят се едри по размер дръвчета в контейнер, а не на гол корен. Така се прихващат много по-сигурно. Всяко дърво е защитено от четири дебели кола и висока мрежа между тях. Поставят се в ограничители за корените, за да се опазят тротоарите и настилката. Поливат се по график рано сутрин през цялото лято. Правят се редовни обходи за наличието на счупен кол, скъсана мрежа или изсъхнало дръвче. Ако дърветата нямат достатъчно влага, те биват нападнати от вредители и болести. Така наскоро китайският молец атакува чемширите в Пиринско. Все по-често се забелязва каламитет - масова поява на чужди видове насекоми, което е заради глобалното затопляне. „Добре е да се садят по-сухоустойчиви дървета - атласки кедър, кипарис, каквито има в съседните държави Турция и Гърция. За да могат да издържат и на засушаването, и на високите до 40 градуса температури. Дърветата започват да изсъхват, когато влажността на въздуха не отговаря на техните физиологични нужди“, твърди лесовъд от Югозападното държавно предприятие.
По темата работиха: Владимир Христовски, Владимир Симеонов, Елена Анастасова, Любомир Славов
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екип на Телеграф
