С редният успех на тазгодишния държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ) е най-висок в общините Челопеч и Неделино. Единствено там осредненият резултат на всички ученици е над „много добър“. В топ 5 влизат още две общини от област Смолян – Златоград и Баните. Елитната компания се допълва от Правец. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който обобщава резултатите от майските матури. Столицата е на шесто място, а сред големите областни центрове високи резултати освен Смолян постигат Велико Търново, Благоевград и Варна. Тези райони традиционно се характеризират със сравнително добро училищно образование. Общините, които постигат резултат над 4,50, са общо 19, а тези с над 4 – 87.
Слаб
Има обаче и общини с много ниски резултати. В четири от тях – Брацигово, Опан, Перущица и Струмяни, средната оценка на всички явили се зрелостници е слаб 2.00. Естествено, тук е необходимо уточнението, че като цяло броят на гимназистите в тях е малък. Със средна оценка слаб са 11 общини, а с под среден 3 – цели 40. „Видими клъстери с ниски резултати има в Северозапада и Североизтока, както и в малките общини край Пловдив, Ямбол и Бургас - уточнява Адриан Николов от ИПИ и допълва: - Въпреки че зрелостните изпити, особено откакто са ключ към висшето образование, не са непременно най-добрият измерител на качеството на образованието, на регионално ниво липсват много други индикатори, които да насочват образователните политики“.
Резултатите от матурите по БЕЛ показаха: Слабакът Разград наваксва на София
Тези данни дават достатъчно ясна представа кои са регионите, които хронично изостават, и училищата, които имат остра нужда от интервенция – пренос на опит от по-успешни училища, включително смяна на директор или командироване на учители, допълнителни инвестиции и повече часове за подобряване на фундаменталната грамотност. Тъй като МОН не публикува средните оценки на зрелостните изпити на ниво община, представените тук данни са изчисления на ИПИ въз основа на отворените данни на ниво училище. Средната оценка за отделните общини е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици. По този начин средната оценка на училище с 50 зрелостници би имала 10 пъти по-голяма тежест в средната за разглежданата община от такова с пет.
Общо
На ДЗИ по БЕЛ през 2026 г. се явиха общо 49 хиляди ученици. От тях едва над една пета са положили изпита в столицата, почти 4 хиляди в Пловдив, малко над 3 хиляди – във Варна. Има и 20 общини в страната, където на матури не се е явил нито един ученик, най-вероятно понеже в тях няма средни училища.
Тази година общият среден успех за страната е по-висок от предишните – добър 4,39, въпреки че както сме коментирали, по-високите оценки могат да означават както по-добро представяне на самите зрелостници, така и по-лесен изпит в сравнение с предишни години. По тази причина сравнението е смислено по-скоро между отделните училища и региони в рамките на конкретната година.
Излязоха резултатите от матурите
През 2025 година в 17 училища с близо 100 ученици средният успех на матурата по български език и литература беше точно слаб 2,00. Средният резултат в страната миналата година беше добър 4,27, като още когато бяха съобщени резултатите, се направиха редица анализи и коментари за конкуренцията сред най-добрите училища в София и другите големи градове. От Министерството на образованието и науката (МОН) и регионалните управления по образованието (РУО) умишлено избягват да посочат и публично да акцентират върху школата с най-слаби резултати.
Когато се говори за училища със среден успех под среден 3,00 не може да се обобщи, че това са малки училища в определени райони и с лош късмет на конкретния изпитен вариант. Слаби училища има във всяка една от 28-те области и в общо половината от българските общини (131 общини). В над 70 от слабите училища зрелостниците са 20 и повече, а в над 10 – 50 и повече.
Постоянство
Според докладите на експертите тези училища са постоянни в неуспеха си. Почти всички слаби училища имат успех под среден 3,00 в поне две от последните три години, а над 100 от тях – във всяка една от последните три години. И тук причина за провала не може да се търси в отделни ученици, защото в някои такива училища се явяват по над десет ученици. Големината на населеното място също не е фактор – някои са в села, но други са в средни и дори големи градове – столицата, Пловдив, Бургас. Мащабът, разпространението и консистентността в резултатите на слабите училища показват един от основните проблеми на българското образование. Докато най-добрите училища могат да се конкурират на световно ниво, други не успяват да осигурят и базисна грамотност на учениците си. Фокусът върху тези училища и техните ученици е от особено значение. Наблюдението им е необходимо, а предприемането на мерки – задължително.
9000 научни публикации са достъпни в нов портал
Близо 9000 научни публикации вече са достъпни свободно онлайн в новия портал на националното издателство за образование и наука „Аз-буки“. Той е създаден в партньорство между издателството и Министерството на образованието и науката. Платформата събира на едно място статиите от всички научни списания, издавани от „Аз-буки“, като предстои да се допълва и надгражда.
„По този начин в следващите години ще се повиши видимостта на българската наука и тя ще става все по-конвертируема и по-органична част от световните научни изследвания“, каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на новия портал. По думите му това е ключово за повишаване на качеството на образованието в България занапред. „Няма как да повишаваме качеството, ако не развиваме научните изследвания и публикациите, тъй като непрекъснато има новости, които трябва да се следят и да навлизат в реалното обучение“, допълни проф. Вълчев.
Той отбеляза, че дълго време науката се е разделяла и тясно специализирала в отделни направления, но сега тенденцията е точно обратната – нараства значението на интердисциплинарните изследвания, които могат да поставят постиженията в широкото поле на цялостното знание.
Новият портал на издателство „Аз-буки“ е на адрес journals.azbuki.bg. Той събира публикации от 9-те научни списания на издателството - „Математика и информатика“, „Педагогика“, „Български език и литература“, „Обучение по природни науки и върхови технологии“, „Професионално образование“, „Философия“, „История“, „Чуждоезиково обучение“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Към момента са представени научни статии на 6027 автори и общо 8495 публикации. Базата данни включва близо 25 000 ключови думи.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Людмил Христов
