П аметникът на Съветската армия в София отново разбуни духовете, след като правителството тази седмица даде зелена светлина за неговото преместване. В социалните мрежи ври и кипи, а някои от най-коментираните въпроси извън дежурните конспирации са как и кога може да стане преместването и какво ще има на мястото на „зейналата дупка“. По следите на тези въпроси тръгна и в. „Телеграф“.
Обсъждане
„Трябва да се проведе обществено обсъждане и национален конкурс, но според мен там трябва да има друг паметник“, коментира доц. д-р Тодор Чобанов. По думите му в мемориалната система на София има големи дефицити – липсват теми като създаването на българската държава, покръстването. „В нашата столица няма паметник на най-виновния да имаме държава - хан Аспарух, на Борис Кръстителя, който приобщи България в европейската цивилизация. А къде ги Симеон Велики или Крум, който превзе София и я е присъедини към българската държава“, възмути се родният учен.
Срок
Относно времевия период кога монументът може да бъде вдигнат и преместен в най-вероятния му нов дом - музея на социзкуството, Чобанов обясни, че юридическата работа е една седмица, две седмици е технологичната подготовка, а самото преместване може да стане само за 48 часа. В момента принципалът на музея в лицето на министъра на културата трябвало да се съгласи да приеме бронзовите фигури в галерията на ул. „Лъчезар Станчев” 7, срещу КАТ.
„В момента водим някакви разговори по темата, но когато някой официално се обърне към мен с план - архитектурно-строителен и художествен, тогава мога да коментирам нещата“, обясни главният уредник на соцмузея Николай Ущавалийски. И услужливо ни препрати „към хората, които „ги говорят тези неща“ с преместването, т.е. областния управител на София Вяра Тодева. А вчера пред областната управа също вреше и кипеше – имаше скандирания с плакати „Демонтаж“.
Вариант
Доц д-р Тодор Чобанов обаче изтъкна, че има още един вариант за монумента, макар и малко вероятен. „Може да се действа като в Будапеща, където в градския хинтерланд събраха всички подобни паметници в парк на комунизма. Тук това не се случи, тъй като повечето творби не бяха запазени“, отбеляза историкът.
Любомир Старидолски
