Т ърсачи на минерални съкровища копаят отровен камък за детокс и отслабване. Ползват го лично или го продават в интернет. За това сигнализира пред „Телеграф“ Гергана Митева, която е експерт и автор на книги в областта на минералотерапията.
Чудо
Тя визира родопското чудо зеолит, което нашумя напоследък заради способността му да вталява и да пречиства организма от отрови и тежки метали. Мнозина го ползват през пролетта за детокс, както и за отслабване преди началото на плажуването и летния сезон.
НА РОЖЕН И В СОФИЯ: Камери ловят метеорити по-ценни от злато!
„Заради добива на зеолит природният феномен Каменните гъби край село Бели пласт (между Кърджали и Хасково) са почти унищожени. На всичкото отгоре той не е безопасен за прием. Там скалите са розови и имат манган. Представете си какво се случва, ако го сложите във вода и я пиете. Понякога хора ни звънят (съпругът й също е експерт в областта - б.р.) и ни питат защо нещо коремът им е започнал да се подува“, разкрива фрапантни случаи Митева. Разяснява, че наистина Родопите лежат върху хиляди тонове от ценния минерал, но този, който може да се ползва за здраве, задължително трябва да се проверява в лаборатория.
Стронций
„Минералът трябва да бъде чист от манган, стронций и други тежки метали. За съжаление такъв тип находища се откриват трудно след много изследвания“, илюстрира ситуацията Митева. Информира, че даже в последно време на пазара са се появили и такива продукти, които уж са изследвани, но пак трябвало да се внимава, защото и сред тях „имало много ментета“. С други думи всичко опирало до късмет. А на въпрос как природното чудо действа на организма ни, обяснява:
„Зеолитът се нарича клиновит. Въпреки че аз и съпругът ми Иван Митев го популяризирахме за първи път още през 1997 г., днес избягваме да говорим по темата, защото се злоупотребява масово. Иначе наистина, когато е чист, сложен във вода действието му е многопосочно. Алкализира я, като освобождава калиеви и натриеви йони. Когато се пие, най-напред действа детоксикиращо. После регулира кръвното, метаболизма, успокоява нервната система, води до изчистване на бъбречните легенчета по един щадящ начин“.
Бракониери
Гергана Митева обърна внимание на минералното бракониерство, за което у нас никой не говори. Край Кърджали и района на Маджарово имало цели окопи и ровове от търсене на ахати, ясписи. А когато търсачите на съкровища намирали образци от тези полускъпоценни камъни, си мислели, че са станали милионери.
Орфеев ахат показват в София в музея „Земята и хората“
„Ама не са. Много хора не само много гледат филми, а и сами се вкарват в такива. Първо ходят с организирани експедиции, а после започват да бродят сами и се превръщат в бракониери. Но както казваше един наш професор: „България е богата на бедни находища“. Т.е. у нас не се срещат скъпите минерали от първите редици като топаз, диамант, рубин, сапфир. Така хората с години пълнят раниците, влачат по мазетата си каквото открият в планината. И вместо да остане в природата или в някой музей, после техните деца го изхвърлят. Това нанася много голяма щета на природата, тъй като отнема милиони години, за да се създадат тези минерали“, съжали Митева.
Правило
Съветва при излетите за търсене на полускъпоценни камъни, чийто сезон сега започва, да се спазва следното правило: „Взимат се три късчета, едното за себе си - за украса в дома, второто за подарък на приятел, и третото, ако човекът реши да си прави колекция да има за обмен с други фенове на минералите“.
Предлага се между 3 и 30 евро
Нелегалният родопски зеолит доста често се предлага в платформите за безплатни обяви.
Легално се продава в интернет и физическите търговски обекти между 3 и 30 евро, където качеството би трябвало да е проверено. Цената му варира в зависимост от формата. На някои места се предлага под формата на малки камъни, които се поставят във водата, а другаде като хранителна добавка, стрит на прах и оформен като таблетки. Всеки производител у нас носи отговорност за безопасността на предлагания от него продукт според родното и европейското законодателство.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Любомир Старидолски
