З а това не се говори на кафе с приятелки, не се пита на семейна вечеря и рядко се споменава дори при лекар, освен ако не е станало наистина трудно. А всъщност засяга много жени в някакъв период от живота им - след раждане, при промяна на храненето, при пътуване, в стресови месеци, около менопаузата. Трудното изхождане е едно от най-разпространените оплаквания, и точно защото за него не се говори, много жени приемат за нормално нещо, което не е. Авторите на Микробиом диета го казват направо: състоянието на червата е състояние на цялото тяло, и не е нещо, което да се крие.

Затова нека първо изясним какво е нормално. Здравословното изхождане не е задължително да се случва всяка сутрин в един и същи час, макар че за много хора е така. Нормалният диапазон е широк - от три пъти на ден до три пъти седмично (по средностатистически норми) - стига да се случва без усилие, без болка и без усещане, че не си се освободила докрай. Реално обаче здравословната норма е да има едно изхождане поне на 24 до 28 часа! Нормалното време в тоалетната е кратко, няколко минути, не половин час. А формата е може би най-полезният ориентир: мека, оформена, гладка, като наденичка или като змия, която излиза лесно. Твърди, отделни топчета или напротив, каша без форма, са знаци, че нещо в системата не е наред.

Ако четеш това и си мислиш, че при теб отдавна не е така, знай, че не си сама и че в повечето случаи причината е в ежедневието, а не в някаква болест. Тялото има много прост механизъм за изхождане, който работи безупречно, когато му дадем условията - храна, вода, движение, малко ферментирали храни като тези в Пробиотични напитки с превъзходен вкус и най-вече време. Тук ще разгледаме защо тези условия често липсват и как да ги върнеш, спокойно и без притеснение.

Защо тялото се затруднява

Малко фибри, малко вода, малко движение - трите класически причини

Дебелото черво има една основна задача - да извлече водата от това, което идва от тънкото черво, и да оформи остатъка така, че да излезе лесно. За да стане това добре, му трябва материал, който да задържа влага и да дава обем. Този материал са фибрите. Те не се разграждат от нашите ензими, минават през червата почти непокътнати, попиват вода и хранят полезните бактерии, които от своя страна произвеждат вещества, подпомагащи движението на червата. Когато храненето е бедно на зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести храни, дебелото черво просто няма с какво да работи. Съдържанието му е малко, сухо и се движи бавно.

Водата е втората половина на същата история. Фибрите без достатъчно течности са като гъба, която няма какво да попие - те дори могат да направят нещата по-трудни, като включително могат да доведат до болки в корема и болезнено изхождане. Много жени пият по-малко вода, отколкото им се струва, особено през есента и зимата, когато не се усеща жажда, или когато заменят водата с кафе и чай, които имат лек обезводняващ ефект. Не е нужно да броиш литри; достатъчно е урината ти да е светла и да не чакаш да ти се допие, за да пиеш.

Третата причина е движението, и то е по-важно, отколкото изглежда. Червата не се движат сами по себе си напълно независимо - коремните мускули, диафрагмата и промяната в положението на тялото ги подпомагат отвън. Когато седиш по осем или десет часа, коремът е притиснат, дишането е плитко, а червата получават малко от този естествен масаж. Дори двайсет минути ходене на ден правят разлика, която мнозина усещат още през първата седмица. Не е нужно да ходиш на фитнес, ако не искаш, но е важно тялото да не стои в едно положение цял ден.

Отлагане на позива, стрес и „заключено" тазово дъно

Има и причини, които не са свързани с храната и които рядко се обсъждат. Първата е отлагането. Когато червата подадат сигнал, че са готови, а ти го потиснеш, защото си на работа, в градския транспорт или просто ти е неудобно, съдържанието се връща малко назад, водата от него продължава да се извлича и следващият опит става по-труден. Ако това се повтаря всеки ден, тялото постепенно спира да изпраща силен сигнал. Червата се учат от нас, и ако ги учим, че сигналът им не се чува, те просто затихват.

Втората причина е стресът. Храносмилателната система е тясно свързана с нервната и работи най-добре в режим на покой. Когато си напрегната, тялото пренасочва ресурсите си към мускулите и мозъка, а червата се забавят или, при някои жени, напротив, ускоряват хаотично. Дълготрайното напрежение променя и ритъма на съня, и апетита, и навиците, и всичко това се отразява на изхождането. Тревожността около самото ходене до тоалетната, страхът, че ще боли или че няма да стане, също е стрес, който затваря кръга.

Третата причина е тазовото дъно - групата мускули, които поддържат пикочния мехур, матката и правото черво. За да излезе съдържанието, тези мускули трябва да се отпуснат в точния момент, докато коремът леко натиска. При много жени обаче те правят обратното - стягат се, вместо да се отпуснат. Това може да се появи след раждане или травма, при хронично напрежение, при навика да се задържа и напъва, а понякога и без ясна причина. Резултатът е усещане, че има какво да излезе, но не излиза, че трябва да се напъваш силно, че не си се освободила докрай. Това състояние стои зад значителна част от случаите на хроничен запек, по-често е при жените и се лекува добре с обучение на мускулите, но първо трябва да се разпознае, защото никакви фибри не му помагат.

 

п

Как да облекчиш процеса

Позата има значение - столче под краката, дишане, без телефон

Съвременната тоалетна чиния е удобна за седене, но не е идеална за изхождане. Когато седиш с крака на пода и бедра под прав ъгъл, един от мускулите на тазовото дъно образува примка около правото черво и го държи леко прегънато. Това е полезно през деня, защото поддържа контрол, но в тоалетната пречи. Когато коленете се вдигнат над нивото на таза, както при клякане, тази примка се отпуска и правото черво се изправя. Затова едно ниско столче под краката, което вдига коленете над таза, е може би най-простата и най-ефективната промяна, която можеш да направиш. Пробвай го една седмица и сама ще усетиш разликата.

Втората промяна е в дишането и в това какво правиш с корема. Инстинктът при затруднение е да задържиш дъха и да напънеш силно. Това вдига налягането в корема, но едновременно с това стяга тазовото дъно, тоест работиш срещу себе си. Вместо това опитай следното: наведи се леко напред с изправен гръб, опри лакти върху коленете, вдишай бавно през носа така, че коремът да се издуе, и при издишване остави корема да се разшири навън, сякаш се опитваш да го направиш по-голям, а не да го свиеш. Някои жени намират за полезно да издишват със звук, като лек стон или дълго „шшш". Това отпуска тазовото дъно и позволява на тялото да свърши работата си без насилие.

Третата промяна е да оставиш телефона извън банята. Това не е морална забележка, а чисто физиологичен съвет. Когато четеш, гледаш или пишеш, седиш по-дълго, отколкото е нужно, а дългото седене и напъване на тоалетната чиния натоварва вените на правото черво и с времето допринася за хемороиди и за отслабване на мускулите на тазовото дъно. Правилото е просто: отиваш, когато има позив, стоиш няколко минути, и ако нищо не се случи, ставаш и опитваш по-късно. Тоалетната не е място за чакане.

Тези три неща - столче, дишане, кратко седене - звучат дребни, но заедно променят механиката на процеса. Много жени, които години наред са смятали, че имат „мързеливи черва", откриват, че проблемът е бил в позата и в напъването, а не в самите черва. Дай си една-две седмици, за да свикнеш с новия начин, защото в началото може да ти се струва странно. След това ще ти е трудно да се върнеш към старото.

Фибри, ферментирали храни, магнезий и редовно време - ежедневието, което помага

Ако позата и дишането са това, което правиш в момента, храненето и ритъмът са това, което правиш през останалия ден. Започни с фибрите, но постепенно, защото рязкото увеличаване води до подуване и обезкуражава. Добави една порция зеленчуци към обяда и една към вечерята, замени белия хляб с пълнозърнест, сложи лъжица ленено или чиа семе в киселото мляко, яж по един плод с кората, добави боб, леща или нахут два-три пъти седмично. Сушените сливи и кивито имат особено добра репутация, и то заслужено - сливите съдържат сорбитол, който привлича вода в червата, а фибрите на кивито задържат много влага, и двете работят меко.

Ферментиралите храни са следващата стъпка. Кисело мляко с живи култури, кефир, кисело зеле, туршия без оцет, домашен квас - всички те носят бактерии, които подпомагат работата на дебелото черво. Не очаквай чудо от една чаша кефир, но редовната им консумация постепенно променя средата в червата, а някои жени усещат разлика и в изхождането. Ако имаш проблем с хистамина или с подуване след ферментирали храни, започни с малки количества и наблюдавай.

Магнезият е минерал, който много жени приемат за съня или за мускулните крампи, без да знаят, че помага и на червата. Той отпуска гладката мускулатура и привлича вода в дебелото черво, което прави съдържанието по-меко. Формите, които се използват най-често за тази цел, са магнезиевият цитрат и магнезиевият оксид, а дозата се напипва постепенно, започвайки от ниска. Ако имаш проблеми с бъбреците или приемаш лекарства, обсъди го с лекар, преди да започнеш. Магнезият е добър помощник, но не е заместител на всичко останало.

И накрая, редовното време. Дебелото черво обича ритъма. Ако всеки ден след закуска си даваш десет спокойни минути, дори да не усещаш силен позив, тялото постепенно започва да очаква този момент и да го използва. Най-естественият прозорец е сутрин, скоро след ставане и след първата храна или напитка, когато червата получават естествен сигнал за движение. Не е задължително да е точно тогава, но е важно да е приблизително по едно и също време. С времето много жени забелязват, че позивът идва сам, точно в този час.

Целта не е сложна и не е недостижима. Здравословното изхождане означава две-три минути в тоалетната, без усилие, без болка, без напъване и без усещане, че си оставила нещо недовършено. Означава да не мислиш за това през деня, защото просто се случва. Много жени стигат до това състояние с промените, описани тук - столче, дишане, вода, фибри, движение и ритъм - без лекарства и без драми.

Ако обаче затруднението продължава повече от няколко седмици въпреки промените, ако има кръв, силна болка, отслабване без причина, редуване на запек и разстройство или ако усещаш, че не можеш да се освободиш дори при мека консистенция, обърни се към лекар. Има специалисти по тазово дъно, които работят точно с този проблем, и има изследвания, които дават бърз и ясен отговор. Не е срамно, не е рядко и не е нещо, което трябва да търпиш мълчаливо. Тялото ти заслужава същата грижа в тази област, както във всяка друга.