С туденти и преподаватели от архитектурния университет направиха уникален макет на Родопската теснолинейка.
Той бе представен в рамките на изложбата „По пътя на теснолинейката“, домакин на която бе Университетът по архитектура, строителство и геодезия.
Идея
Идеята за макета е на сдружение „Трансформатори“, а в изготвянето му са участвали 30 студенти и преподаватели, а създаването му е отнело повече от 9 месеца. „Локомотивите и вагоните са изработени с 3D принтер в лабораторията ни за градски дизайн. Към макета има аудиоинсталация, която пресъздава съобщенията към пътниците във вагоните относно това в коя гара кога пристига влакът и какви връзки има с други влакове. Макетът представя детайлно родопския релеф и пейзаж, като така илюстрира трудния терен, през който теснолинейката се вие и свързва всички тези населени места“, разказа за „Телеграф“ арх. Делчо Делчев, ръководител на проекта.
Движение
Впечатляващото в макета е, че влаковете се движат и дори се изчакват по стрелки и възли. „Програмист написа специален софтуер, чрез който малките влакчета се движат и изчакват, точно като с реална автоматизирана система за управление на влаковото движение“, посочи арх. Делчев. Освен макета на изложбата бяха представени и композиция с табла и макети на всички гари, които са представени във форма на вагон с мащаб 1:1 (реален размер). От Национална компания „ЖП Инфраструктура“ пък са предоставили мостра на реален железен път с дължина 1 метър. Занапред идеята на сдружението е да търсят финансиране да направят изложбата пътуваща. Дотогава макетът и моделите ще се съхраняват в лабораторията към УАСГ. Университетът е основен партньор на изложбата, а проектът се финансира по програма "Културно наследство" на Национален фонд „Култура“.
Книга
Същевременно вече има прясно написана първа книга за теснолинейката. Авторът е Кристиан Ваклинов – човекът, превърнал спасяването и развитието на влакчето от Септември до Добринище в лична мисия. В 364 цветни страници той събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България. Книгата проследява строителството на линията, започнало още през 1915 г. – през трудностите, прекъсванията и откриването на отделните участъци. В отделни глави са описани всички гари по трасето. Сред тях е и най-високата гара на Балканите – Аврамово. За всяка спирка има чертежи и схеми, както и историята на нейните промени.
Деян Дянков
