О тец Иван се е споминал от кардиологични усложнения в столичната Окръжна болница „Св. Анна“ на 80 години. Това разкри пред „Телеграф“ отец Григорий, синът на славния свещеник. До последно баща му не е мислил за болното си сърце, а само как с още нещо да помогне на хората в основания от него приют и дом за сираци в Нови хан, както и за бедните хора, за които закупи къщи и ниви в няколко села.
Кардиология
„Спомина се в отделението по кардиология. Той имаше стентове, задъхваше се заради многото килограми и възрастта. Имаше си и други болежки като диабет, но не спазваше никаква диета, колкото и да му казвахме аз и докторите. Той си имаше мнение по въпроса и казваше „въобще няма кой да ми казва какво и как да ям и колко да работя“, описа откровено Григорий как духовникът се е осланял изяло на милостта на Бога.
Всъщност само петилетка по-рано след поредната здравословна криза отец Иван коментира пред „Телеграф“ следното: „Искат да ми оперират сърцето, но вече ми е късно за такива приключения. Карам 75 години, като ми турят една пълна упойка, може и да не се събудя повече. Колкото е рекъл Господ, толкова ще живея“.
Три лета по-късно архимандритът бе покосен от инсулт, докато се грижеше за християнската колония, която основа в село Якимово. Възстанови се успешно, но оттогава тежкия милосърден кръст пое синът му – отец Григорий.
Земен път
Именно той разказа, че в последните мигове на тази земя добрият старец – спасил стотици бедни и бездомни хора – е бил добре, искал е още да живее и да работи за ближния. „Беше си в Нови хан до последно с мисълта за дома и приюта. Държеше неговото мнение да се чува. Даже на моменти спорехме чисто добросърдечно. Все пак бе 80-годишен човек и трябваше да си почива повече, а не да работи“, сподели синът. След поредната криза отец Иван е бил приет в столичната болница, където предал Богу дух в 22,30 часа на 14 септември – Кръстовден.
Макаренко
Иван Димитров Иванов е роден в село Благово, обл. Монтана, на 31 март 1945 година. Възпитан е в морал и дисциплина от малък. „Майка ми по четири път на ден понякога ме е била с машите. Аз я вляза в градината и пусна кокошките, а те изровят това, дето е насадила, я й стъпча лука или цветята. Но съм благодарен на майка ми, че ме е била и ми е дала урок. От нея още помня, че е грешно да се посяга на чуждото, да се лъже и краде“, разказваше духовникът.
После той завършва строителен техникум. Оженва се за Тодорка Иванова, с която имат двама синове – Ивайло и Григор.
Скоро след казармата започнал работа в Управлението за безопасност и охрана (УБО). Тогава го осенила божията благодат – получил изцеление на свой здравословен проблем. Така Иван решил да се обърне към Бога. По времето на атеистичния режим хора от службите обаче много се вбесили, че започнал да ходи в расо. Спретнали му едно дело за лъжесвидетелстване и го пратили в затвора за 4 години. „Тогава се зарекох, че ако изляза жив и здрав, ще направя приют за бедни и сираци“, разказваше посланикът на доброто.
И в следващите 30 години той преизпълнява обета си, следвайки заветите на Христос. На 19 октомври 1981 година е ръкоположен за дякон, а седмица по-късно и за свещеник от Видински митрополит Филарет. От 1987 година е назначен за енорийски клирик в село Нови хан, община Елин Пелин. Успява да създаде приют там, а по-късно и в още две села - Якимово (Монтанско) и Коняво (Кюстендилско). Там настанява сираци, бездомни и въобще всякакви хора, изпаднали в крайна нужда. С това свещеникът показа и кой е правилният курс за Българската православна църква (БПЦ), макар че оттам имаше през годините по-скоро само морална подкрепа. Веднъж му зададох следния въпрос: „Но не сте ли по-близо до западната църква, която също се стреми да е по-близо до нуждаещите се, отколкото към Източната, която се е фокусирала върху спасяването не на тялото, а на душата”, а той отговори следното:
Кибуци
„Ако търсим аналог, то това, което правя, по-скоро прилича на старите еврейски кибуци. Ние сме изградили едно подобно стопанство, в което произвеждаме, садим, гледаме животни, задоволявайки насъщните си нужди... В нашите приюти аз не правя разлика будист, християнин, мюсюлманин. Ние сме равни пред Бога и слънцето еднакво грее за всички. Да, има при нас и мюсюлмани. Напоследък обаче наблюдавам как те сами идват на литургия в църквата, застават отзад и слушат. Само ако някой поиска, го кръщаваме“.
Четете в сряда (17 септември) в приложението "Чудеса и вяра“ на вестник "Телеграф" за Божиите знамения в живота на отец Иван
Наталия Киселова: Работеше за добруването на всички
Председателят на Народното събрание (НС) Наталия Киселова изрази вчера съболезнования по повод кончината на архимандрит Йоан. „Изпълнявайки своята духовна мисия, отец Иван с непоколебима вяра, мъдрост и неизчерпаема енергия работеше за добруването на своите енориаши и в подкрепа на всички нуждаещи се“, посочва Киселова в съболезнователен адрес до Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Шефката на НС изразява своята увереност, че боголюбивите дела на отец Иван ще продължат да бъдат вдъхновяващ пример за човечност, състрадание и искрена вяра в доброто у хората.
Викарият на патриарха идва за опелото
Опелото на отец Иван бе насрочено за вторник от 12 часа в храм „Света Троица“ в Нови хан. Патриарх Даниил бе благословил службата да се извърши от неговия първи викарен епископ Йоан Браницки. Бе решено свещеникът, който стана пример за добротворство и хуманизъм не с думи, а с дела, да бъде погребан в двора на църквата.
Любомир Старидолски
