П редварителните антропологични изследвания на останките, свързвани с цар Самуил, разкриват любопитни подробности за последните години от живота му. Според учените владетелят е починал на възраст между 60 и 70 години, бил е висок около 173 см и е страдал от редица заболявания, които вероятно са затруднявали движението му.
По костите са открити сериозни дегенеративни изменения на гръбначния стълб и ставите, както и възпалителни процеси. Установена е и стара травма на лявата предмишница, довела до т.нар. лъжлива става и тежко увреждане на ръката. Въпреки здравословните проблеми историческите извори го описват като владетел, който продължавал да участва във военни походи.
Самуил: Завръщането на българския цар (ВИДЕО)
Останките са изследвани в Солун, преди да бъдат върнати в България. Специалистите са проучили материал от четири саркофага в базиликата на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро.
Особено интересни са находките от саркофаг „Делта“, където са идентифицирани останки, свързвани с Гаврил Радомир. Те принадлежат на мъж на около 45–50 години, висок приблизително 170 см, с добре развита мускулатура. По костите са открити следи от травми на подбедрицата и главата, които са зараснали – знак, че вероятно е получил медицинска помощ.
Отец Кирил Дидов, предстоятел на храм „Света София“: Глупци хулят гроба на Самуил!
В същия саркофаг са намерени останки от най-малко осем деца, на възраст от около три месеца до пет години. Предстои ДНК анализ да покаже дали те са били роднини и дали са деца на една и съща майка.
Български и чуждестранни учени подготвят ДНК, радиовъглеродни и изотопни изследвания, които могат да дадат нова информация за родословието, произхода, храненето и движението на погребаните.
Проби вече са изпратени в специализирани лаборатории в Германия. Учените обаче предупреждават, че ДНК няма автоматично да „докаже“ самоличността на Самуил. Останките са били консервационно обработвани в миналото, което затруднява генетичния анализ.
Според специалистите идентификацията на Самуил се основава на съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни, а не на един-единствен тест.
Ако всичко върви по план, пълните резултати от изследванията може да бъдат публикувани след две до три години.
Източник: БТА
