У чениците, приети след четвърти клас в математически и природо-математически училища, ще могат да продължат обучението си в тях до завършване на гимназиален етап независимо от бала, който ще имат при кандидатстване след седми. Такава идея обсъждат в Министерството на образованието и науката (МОН), като тя най-вероятно ще се реализира чрез трансформирането на тези учебни заведения в специализирани училища. Пред „Телеграф“ от образователното ведомство потвърдиха, че именно случаите на отпадане на такива ученици с високи резултати в природните дисциплини при общия пример е водещият им мотив за поредната реформа, която искат да реализират в системата.
„Това се налага от факта, че една част от тези деца в момента учат от пети до седми клас, но след това не успяват да продължат, въпреки че имат високи математически способности. Причината е, че общият прием е такъв, че могат да бъдат изпреварени от другите деца, които имат по-високи резултати по български език“, коментира министър Красимир Вълчев.
От МОН залагат приемът след седми клас тази година да предложи малко повече професионални паралелки. Като цяло ще се разширят часовете по математика и природни науки, но такова се предвижда и за тези по български език и литература.
Санкции
Експертите в МОН вече оформят текстовете за предстоящи промени в Закона за училищното и предучилищното образование, с които да се създадат предпоставки за по-лесно налагане на наказания в училищата. Те няма обаче да са насочени само срещу учениците, но и срещу учители и директори, като най-вероятно ще влязат в сила от есента. Към момента обаче няма да се въвежда оценка за дисциплина на децата. За такава настояват от синдикат „Образование“, а идеята им се подкрепя и от над 80% от участвалите в социологическо допитване по темата на новата агенция „Мяра“. Разбирането на министър Вълчев обаче е, че самата оценка ще представлява вид санкция, докато навсякъде по света образователната система следва да бъде повече подкрепяща. Освен това има и редица технически неясноти като например кой точно учител ще я налага. Темата обаче ще продължи да се обсъжда заради повсеместното чувство на безпомощност на учителите. Те масово се въздържат от налагане на наказания, защото трябва да пишат куп документи.
Промени
Именно затова МОН ще предложи промени в училищния закон, които да улеснят налагането на санкции на учениците. Така вероятно ще се стигне дотам училищата да могат да определят и допълнителни санкции за провинилите се, но при определени условия, за да се изключат рисковете от директорски произвол. Към училищните директори се предвижда спиране на допълнителните възнаграждения при масови двойки на матурите. В момента обаче е трудно да се прецени доколко вината е изцяло тяхна и до каква степен слабите резултати се дължат и на други фактори като родителите и т.н.
„Едно е да се работи с дете, на което има кой да помага вкъщи или от 2-3 години ходи на курсове, друго е то да няма подкрепа от родителите. На такива наистина им е трудно да се справят и се демотивират”, коментира пред „Телеграф“ учителят Димитър Митев.
Оценка
„Много е трудно да се направи оценка на качеството на образованието, защото то е неосезаем продукт. Имаме инспектиране на училищата, атестация на учителите, имаме оценка за целите на диференцираното заплащане, но тя съдържа субективен елемент. За да се оцени учител, това трябва да стане по обективни критерии”, коментира Вълчев и уточни необходимостта от „оценка на добавената стойност на ниво училища“. Той и екипът му отчитат важността от възможностите за поставяне на справедлива оценка. Когато тя не е такава, се стига до по-лош вариант от това въобще да няма оценка на качеството. В момента се планира МОН да излезе с предложение за промени, които да обединят двете оценки и да имаме ежегодна оценка на труда на учителите. По въпроса се работи сериозно, за да може нещата да се случат още от новата учебна година. За тогава най-вероятно ще се случи и преместването на религията от т.нар. факултативни часове за допълнителна подготовка в задължителния учебен план. Със сигурност обаче родителите ще могат да избират между различни програми - с елементи на конфесионално (базирано на вероизповеданието) образование или с акцент върху възпитанието. Най-вероятно ще се стартира с един час в първи клас. Това ще бъде час, в който няма да се пишат оценки.
Онлайн платформа помага за тестовете PISA
Министерството на образованието и науката пусна онлайн платформа, в която учениците могат да решават задачи от международното изследване PISA. Линк към платформата е публикуван на страницата на ведомството. Платформата съдържа примерни тестове в три области - природни науки, математика и четене, които ще са обект на тазгодишното изследване PISA 2025. То ще се проведе между 24 март и 9 май и ще обхване около 9600 деветокласници от 211 училища в страната. Международното проучване се осъществява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То се провежда през три години и обхваща 15-годишни ученици от цял свят.
От МОН посочват, че през 2025 г. акцентът в изследването пада върху природните науки и затова в примерните тестове преобладават въпросите от тази област. Също така има и секции със задачи, измерващи уменията по математика и четене, каквито също ще бъдат включени в международното проучване тази година.
Платформата е достъпна за учениците и учителите от училищата, в които ще се проведе PISA, за да могат да се упражняват за предстоящото изследване. Целта е те да се запознаят как изглеждат задачите в PISA и от какви текстове, таблици и графики трябва да могат да извличат информация, за да отговорят правилно на зададените въпроси.
