Н ов начин за подпомагане на потребителите, които не могат да си плащат сметките за вода, предлага Комисията за енергийно и водно регулиране, става ясно от становище на регулатора по проекта на нов Закон за водоснабдяването и канализацията. Те предвиждат в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон в Закона за социално подпомагане да се запише, че „основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната, както и месечен минимум вода. Хората, които нямат нужните доходи, да получават помощ в размер, съответстваща на месечния минимум вода.
Принципи
От КЕВР критикуват принципа за социална поносимост на цената на водата. Тя е в противоречие с останалите принципи за ценообразуване – съответствие между икономическата част на бизнес плана и предлаганите цени; възстановяемост на икономически обоснованите разходи; прилагането на икономически обоснована норма на възвръщаемост на вложения капитал; съответствие между цените и действителните разходи за предоставяне на ВиК услугите; прилагане на принципа "замърсителят плаща“; избягване на кръстосано субсидиране, пишат от регулатора в становището си, цитирани от pariteni.bg.
Те предлагат в Закона за ВиК да се запише, че „социална поносимост на цената на ВиК услугите“ е налице в случаите, когато стойността на ВиК услугите, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на лице от домакинство, не надхвърля 2,5 на сто от медианния доход на човек от домакинството по данни на НСИ за съответната административна област. При досегашната си практика КЕВР е установила, че предоставяните от НСИ данни за доход на лице от домакинство са с ниска степен на надеждност, като за редица области грешките надхвърлят прага от 15%, посочват от регулатора.
Норма
В предложената нова редакция на правилото за определяне на социална поносимост се въвежда ново изискване за „медианен доход на лице от домакинство“. Същевременно нормата от 2,8 куб. м на едно лице изобщо не е минимално месечно потребление, доколкото това са 93 литра/жител/ден. Тази норма е въведена през 2005 г. и оттогава не е изменяна.
Считаме, че нормата за минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди за целите на социалната поносимост следва да бъде актуализирана на 50 литра за жител за ден, или 1,5 куб. метра на жител на месец, смятат от регулатора.
Друга критика е, че с проекта на ЗВиК се въвежда фундаментално нов ценови компонент – цена за достъп до услугите – по видове. На практика това ще изисква да се въведат четири цени за достъп до всяка от услугите – доставяне на вода за питейно-битови нужди, вода с непитейни качества, отвеждане на отпадъчни води чрез канализационна мрежа и пречистване на отпадъчните води.
