Ч астни терени застрашават да отхапят площи от обществените паркове и градини в България. Само в София те се намират на различни места - в Борисовата градина, Южния парк, Западен парк, дори и в неизградения още парк “Въртопо”, както и в междублокови пространства. Главният виновник за това е реституцията от 90-те години, която върна на собственици имоти в реални граници на всевъзможни места из града. Проверка на “Телеграф” установи, че ако общините решат да си върнат зелените площи, те ще трябва да отделят милиони евро, за да ги изкупят, тъй като отчуждаването вече не е възможно, след като Конституционният съд го обяви за противоконституционно през 2020 г.
Фактите
Близо 58% от парковите терени в София са частни. Придобиването им от Столичната община би струвало 680 млн. евро, което на този етап е непосилна сума. Затова оттам търсят варианти за замяна или за дарение. Още през 2019 г. изследване по проекта „Визия за София“ установява сериозни затруднения пред изграждането на зелените коридори на столицата. Анализът разглежда седем коридора, които трябва да осигурят връзки между градската среда, парковете и крайградските планини. Изследваните „зелени клинове“ обхващат приблизително 6800 декара. Резултатите сочат, че около 39% от териториите са общински, 36% – частни, 19% – държавни, а останалите 6% са със смесена или неустановена собственост.
Проблемът с частните земи обаче не е само в столицата, той се простира от Пловдив и Стара Загора до Варна, Благоевград и Велико Търново.
За 17 години Столичната община е отчуждила общо 1841 имота с площ над 905 000 кв. м срещу обезщетения за повече от 80 млн. евро. Едва 109 от тези имоти, с площ около 321 000 кв. м, са за озеленяване, включително за разширяване на гробищни паркове. Това представлява приблизително 3,5% от общо над 9 млн. кв. м.
Случаи
Един от най-скъпите документирани примери е парк „Отдих и култура“ до Гребната база в Пловдив. През септември 2023 г. Общинският съвет разреши покупката на 67 719 кв. м от частна фирма срещу 28 971 900 лв. без ДДС, или около 34,77 млн. лв. с данъка. Плащането беше разсрочено. С договор от юли 2026 г. общината придоби имота, а през септември той беше обявен за публична общинска собственост. Друг пример е паркът зад хотел „Санкт Петербург“. Теренът от около 16 дка е собственост на частна фирма. След години на протести и съдебни производства през юли 2026 г. излезе окончателното съдебно решение, запазващо устройственото му предназначение за озеленяване, но това не прехвърли автоматично собствеността на общината.
Морската градина във Варна също е сред апетитните хапки за частниците. След идването на демокрацията у нас и по времето на кмета Христо Кирчев част от хората получават имоти, които не отиват в ръцете на бившите собственици, а на бизнесмени и приближени до властта, спомня си Стефан Нейков, който е наследник на 2 дка в района на днешната градина. Тогава той, заедно с брат си, опитват да си върнат част от отнетия от комунистическата власт имот, но се изправят пред новата политическо-икономическа конюнктура, която граби с пълни шепи в първите години на демокрацията. "От общината ни посочиха конкретен адвокат, който да работи по възстановяването на имота. Тогава той ни каза, че единственият начин да възстановим собствеността си е, ако половината от нея остане за трето неизвестно за нас лице, близко до властта. Брат ми категорично отказа. Сменихме адвоката, водихме дела, но така и не можахме да си възстановим имота. Единственото положително нещо от тази цялата сага е, че нашата собственост и до ден днешен не е заграбена от частни лица и все още е в пределите на парка", разказа пред "Телеграф" Нейков. В продължение на вече близо 40 години частните имоти, заведенията, оградите и строителството в Морската градина на Варна пораждат спорове между собственици, общинската администрация и държавата. В последните години в центъра на обществения интерес са два казуса - терените около ресторанта на семейството на кмета Благомир Коцев и постройка в имот на дружество, свързвано с бизнесмена и политик Веселин Марешки. През 2026 г. и по двата случая имаше съществени съдебни развития, но с различен предмет и правни последици. Един от основните проблеми в местността Салтанат е, че в границите на парка има имоти с различен статут - държавни, общински и частни. Това създава сложни казуси за достъпа, строителството, поставянето на преместваеми обекти и поддържането на зелените площи. През годините е имало много проверки. През 2012 г. историческото ядро на Морската градина беше предоставено за управление на общината с предназначение за обществен парк. При поредна проверка през март 2025 г. в местността Салтанат бяха установени части от държавни имоти, заграбени от съседни частни терени. На места те бяха оградени и се използваха като зелени площи или паркинги. Проверяващите съобщиха и за три случая на ограничаване на достъпа с портални врати или огради, както и за беседки, барове, маси, столове и друго оборудване върху държавна земя. Най-значимото развитие дойде през юли т.г., когато Върховният касационен съд задължи частно дружество да предаде на общината владението върху два терена с обща площ около 3,5 декара и да заплати 383 хил. лв. обезщетение за ползването им до 2023 г. Другият важен случай е свързан с дружеството „Марешки недвижими имоти“ ЕАД и постройка, описвана от собствениците като лятна кухня, в местността Салтанат. През 2025 г. съдът задължава частното лице да премахне постройката и да заплати на община Варна съдебните разноски за касационната инстанция.
Парк
Казусът с парк „Бедечка“ в Стара Загора продължава повече от десетилетие. През юни 2026 г. заместник-кметът Павлина Делчева обяви, че близо 25 декара вече са отчуждени, като са изплатени почти 1 млн. лв. и са направени три замени на имоти. По представените тогава оценки 92 имота са на стойност около 18 млн. лв., като окончателните разходи за обезщетяване могат да бъдат значително по-високи. На 25 юни общинските съветници подкрепиха устройствено решение, предвиждащо промяна на предназначението на около 90 имота към озеленяване. В старопрестолната столица Велико Търново 38 декара над квартал „Картала“ са частни от 2005 г. Общината направи неколкократни опити за промяна на предназначението им от жилищно строителство на горски парк. През август 2024 г. Общинският съвет потвърждава запазването на статута на терена като горски парк.
Благоевград си върна имот в парк “Ловен дом”
Община Благоевград подписа миналия месец договори за възлагане на строителните дейности по обновяването и реконструкцията на парк „Ловен дом“ и Ботаническата градина. Проектът включва още изграждане на декоративно езеро със зона за отдих, обновяване, разширяване и модернизиране на детските площадки в района на Обсерваторията, както и създаване на алея на планетите. Предвижда се също реновиране на панорамната площадка и обособяване на зона за почивка, изграждане на атракционна зона за игри с нисък въжен парк, паркур и тролей, нова детска и спортна площадка, както и облагородяване на част от екопътека Кръста, водеща до мемориален комплекс „Памет и вяра“. Това обаче стана година след спор и претенции за имот в обхвата на парк „Ловен дом“. През юни 2025 година кметът на Благоевград Методи Байкушев внесе иск в съда от името на общината с искане сделките за продажба и преотреждане на части от комплекса (включително бившите тенис кортове) да бъдат обявени за нищожни. Местният парламент гласува през октомври 2025 година да се промени статутът на терените и временно спря инвестиционният проект за застрояване („Принт Техник“), изчаквайки развръзката по висящите съдебни спорове в Окръжен съд - Благоевград.
Местният парламент през 2001 година одобрява промяна на предназначението на 5,5 декара от терена, наречен комплекс „Ловен дом“, както и неговата продажба на частно лице. През 2006 година към него се прибавят още 2,4 декара земя, която дотогава е била публична общинска собственост.
Целта на общинската администрация сега е да поправи стореното и да върне целия парк на общината. По този начин ще се възстанови волята на съветниците от 1935 година, които превръщат това място в парк за гражданите. Спорният имот е закупен от частния инвеститор Михаил Камбитов, който го придобива от частен съдебен изпълнител.
По темата работиха: Владимир Христовски, Владимир Симеонов, Любомир Славов
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екип на Телеграф
