В ъпреки че Рождество Христово, наред с Великден, е най-големият християнски празник, в България посветените на него църкви се броят на пръстите на едната ни ръка. Църковните експерти обясняват на пръв поглед странен факт с особеностите на църковната празнична система, както и с българската народопсихология. Също така трябва се отчита и фактът, че в битово отношение Бъдни вечер и самата Коледа са дълбоко семейни празници. А и краят на декември, по чисто климатични причини, не предразполага към общоселски празненства. Това е и причината само три черкви у нас да пазят детайлен спомен чрез стенописите си за Рождество Христово и за други сюжети около Боговъплъщението като ангелския призив, описан от Евангелистите при раждането на Спасителя: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между человеците благоволение".
Най-старата
Църквата „Рождество Христово“ в историческото село Арбанаси се издига върху основите на по-стар храм, строен в началото на XV век. Днешният е изографисан през далечната 1597 г., с което се завършва първият строителен период. Нови строителни дейности са извършени в началото на XVII век - до 1632 г. Феноменално е, че всички стени и сводове на храма са покрити с фрески с обща площ над 2000 кв. м. Изписани са стотици композиции, а броят на персонажите в тях надхвърля няколко хиляди. Зографисването е осъществено на няколко етапа през годините 1597, 1632, 1638, 1643, 1649, 1681. Така в течение на девет десетилетия възниква уникален ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност.
Богатата стенописна украса е оказвала изключително силно въздействие върху богомолците. В многобройните иконографски цикли и сцени са представени почти всички теми от Стария и Новия завет. По този начин стените на храма са превърнати в своеобразна книга, илюстрациите на която формират у християните представи за начин на живот и бит, които са в унисон с препоръките на Църквата.
Майстори
Фреските в храма са дело на водещи майстори зографи и техните екипи от най-известните ателиета на Балканския полуостров. Значителен дял в осигуряването на средства за изграждането и зографисването имат и редица жители от селището. Техните имена са увековечени в 17 ктиторски надписа, а ликовете на най-щедрите са изписани върху два ктиторски портрета. Единият е на арбанашкия първенец Стойко, дарил средства за зографията на параклиса “Св. Йоан Предтеча”. Върху другия са представени хаджи Георги и неговият син. Днес храмът „Рождество Христово” е обект на поклонничество от страна на богомолци, идващи от близки и далечни населени места.
Най-новата
Преломната 1989 г. завари повечето нови столични квартали без Божи домове. Макар бавно и с множество трудности от бюрократично и финансово естество, тези духовни празноти днес са почти запълнени. Новите столични църкви не се издигат върху основите на старинни храмове, нито са свързани с някакви местни легенди. Такъв е и храмът „Рождество Христово“ в квартал „Младост 3“. Той е построен на мястото на някогашния гарнизонен арест, изгорял при пожар през 2009 г. След него Министерството на отбраната отпуска терена на Софийска митрополия. Основният камък на църквата е поставен през 2011 г., а построяването на храма става възможно с отпуснати средства от Столична община, събрани дарения от строителни фирми и доброволен труд на жителите от района. Кръстокуполният храм е излят от бетон и облицован с камък. Освещаването става на 18 октомври 2015 г. от приснопочившия патриарх Неофит, а в приземния етаж се намира параклис, посветен на света Злата Мъгленска.
Мисия
Но най-важното е, че енорийските свещеници и настоятелството ревностно изпълняват своята религиозно-просветна и културна мисия. Само една година след освещаването на храма, благодарение усилията на иконом Димитър Генчев, е открит и Енорийски център, включващ курс по катехизис за възрастни, воден от д-р Златина Каравълчева – преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и неделно училище за деца и младежи. Храмът е още известен с курса си по източноцърковно пеене, воден от Никoла Антонов. Има и школи по иконопис, по гръцки език и по китара.
Паметникът
В чест на Рождество Христово е вдигнат и най-величественият мемориален храм у нас, намиращ се в град Шипка. Той е посветен на загиналите в Руско-турската война (1877-1878 г.). Инициативата за неговото построяване е на граф Николай Игнатиев и Олга Скобелева, майката на генерал-майор Михаил Скобелев. Средствата са набрани чрез дарения, събирани в Русия и България. Строежът започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. Храмът е осветен на 27 септември 1902 г. в присъствието на руски генерали - ветерани от войната, и много почетни гости и съвпада с 25-годишнината от Шипченската битка през юли-септември 1877 г.
Стил
Храмът е изграден в стила на руските църкви от XVII век. Освен централния си купол той има 4 по-малки тип „луковици“. До западната фасада е долепена островърха камбанария, висока 53 м, богато украсена с многобройни арки, колони, майолика и позлата. Нейните 17 камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи от снаряди. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на войната. В криптата под църквата в 12 каменни саркофага са положени техните тленни останки.
Бременни се молят
в болничен параклис
Освен тези три храма три също така нови параклиса у нас носят името на светлия Христов празник. През 2007 г. в Рилската света обител отвори двери възстановен параклис, посветен на Рождество Христово. Той е един от 8-те по-малки Божии домове към манастира. Идеята за неговото създаване е от 50-те години на миналия век и е плод на усилието на много хора. Подарената от Зографските братя чудотворна икона на Божията майка „Отрада, Утешение” - посреща вярващите в преддверието.
Вторият параклис, посветен на Рождеството, е осветен в навечерието на празника през 2018 г. в двора на Първа АГ болница "Света София". Идеята за параклиса е възникнала преди 7 години, но реализирането ѝ станало възможно благодарение на дарителска кампания и подкрепата на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Оттогава в параклис "Рождество Христово" лекари, пациенти и техните близки могат да намират закрила и надежда.
Третият параклис също е нов и принадлежи на Католическата църква от източен обряд. Той бе осветен през 2006 г., когато се отбеляза 80-годишнина от основаването на Апостолическата екзархия в България. Намира се в сградата на седалището на екзархията до църквата „Успение Богородично“ в София.
Въпреки че Рождество Христово, наред с Великден, е най-големият християнски празник, в България посветените на него църкви се броят на пръстите на едната ни ръка. Църковните експерти обясняват на пръв поглед странен факт с особеностите на църковната празнична система, както и с българската народопсихология. Също така трябва се отчита и фактът, че в битово отношение Бъдни вечер и самата Коледа са дълбоко семейни празници. А и краят на декември, по чисто климатични причини, не предразполага към общоселски празненства. Това е и причината само три черкви у нас да пазят детайлен спомен чрез стенописите си за Рождество Христово и за други сюжети около Боговъплъщението като ангелския призив, описан от Евангелистите при раждането на Спасителя: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между человеците благоволение".
Най-старата
Църквата „Рождество Христово“ в историческото село Арбанаси се издига върху основите на по-стар храм, строен в началото на XV век. Днешният е изографисан през далечната 1597 г., с което се завършва първият строителен период. Нови строителни дейности са извършени в началото на XVII век - до 1632 г. Феноменално е, че всички стени и сводове на храма са покрити с фрески с обща площ над 2000 кв. м. Изписани са стотици композиции, а броят на персонажите в тях надхвърля няколко хиляди. Зографисването е осъществено на няколко етапа през годините 1597, 1632, 1638, 1643, 1649, 1681. Така в течение на девет десетилетия възниква уникален ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност.
Богатата стенописна украса е оказвала изключително силно въздействие върху богомолците. В многобройните иконографски цикли и сцени са представени почти всички теми от Стария и Новия завет. По този начин стените на храма са превърнати в своеобразна книга, илюстрациите на която формират у християните представи за начин на живот и бит, които са в унисон с препоръките на Църквата.
Майстори
Фреските в храма са дело на водещи майстори зографи и техните екипи от най-известните ателиета на Балканския полуостров. Значителен дял в осигуряването на средства за изграждането и зографисването имат и редица жители от селището. Техните имена са увековечени в 17 ктиторски надписа, а ликовете на най-щедрите са изписани върху два ктиторски портрета. Единият е на арбанашкия първенец Стойко, дарил средства за зографията на параклиса “Св. Йоан Предтеча”. Върху другия са представени хаджи Георги и неговият син. Днес храмът „Рождество Христово” е обект на поклонничество от страна на богомолци, идващи от близки и далечни населени места.
Най-новата
Преломната 1989 г. завари повечето нови столични квартали без Божи домове. Макар бавно и с множество трудности от бюрократично и финансово естество, тези духовни празноти днес са почти запълнени. Новите столични църкви не се издигат върху основите на старинни храмове, нито са свързани с някакви местни легенди. Такъв е и храмът „Рождество Христово“ в квартал „Младост 3“. Той е построен на мястото на някогашния гарнизонен арест, изгорял при пожар през 2009 г. След него Министерството на отбраната отпуска терена на Софийска митрополия. Основният камък на църквата е поставен през 2011 г., а построяването на храма става възможно с отпуснати средства от Столична община, събрани дарения от строителни фирми и доброволен труд на жителите от района. Кръстокуполният храм е излят от бетон и облицован с камък. Освещаването става на 18 октомври 2015 г. от приснопочившия патриарх Неофит, а в приземния етаж се намира параклис, посветен на света Злата Мъгленска.
Мисия
Но най-важното е, че енорийските свещеници и настоятелството ревностно изпълняват своята религиозно-просветна и културна мисия. Само една година след освещаването на храма, благодарение усилията на иконом Димитър Генчев, е открит и Енорийски център, включващ курс по катехизис за възрастни, воден от д-р Златина Каравълчева – преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и неделно училище за деца и младежи. Храмът е още известен с курса си по източноцърковно пеене, воден от Никoла Антонов. Има и школи по иконопис, по гръцки език и по китара.
Паметникът
В чест на Рождество Христово е вдигнат и най-величественият мемориален храм у нас, намиращ се в град Шипка. Той е посветен на загиналите в Руско-турската война (1877-1878 г.). Инициативата за неговото построяване е на граф Николай Игнатиев и Олга Скобелева, майката на генерал-майор Михаил Скобелев. Средствата са набрани чрез дарения, събирани в Русия и България. Строежът започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. Храмът е осветен на 27 септември 1902 г. в присъствието на руски генерали - ветерани от войната, и много почетни гости и съвпада с 25-годишнината от Шипченската битка през юли-септември 1877 г.
Стил
Храмът е изграден в стила на руските църкви от XVII век. Освен централния си купол той има 4 по-малки тип „луковици“. До западната фасада е долепена островърха камбанария, висока 53 м, богато украсена с многобройни арки, колони, майолика и позлата. Нейните 17 камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи от снаряди. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на войната. В криптата под църквата в 12 каменни саркофага са положени техните тленни останки.
Бременни се молят
в болничен параклис
Освен тези три храма три също така нови параклиса у нас носят името на светлия Христов празник. През 2007 г. в Рилската света обител отвори двери възстановен параклис, посветен на Рождество Христово. Той е един от 8-те по-малки Божии домове към манастира. Идеята за неговото създаване е от 50-те години на миналия век и е плод на усилието на много хора. Подарената от Зографските братя чудотворна икона на Божията майка „Отрада, Утешение” - посреща вярващите в преддверието.
Вторият параклис, посветен на Рождеството, е осветен в навечерието на празника през 2018 г. в двора на Първа АГ болница "Света София". Идеята за параклиса е възникнала преди 7 години, но реализирането ѝ станало възможно благодарение на дарителска кампания и подкрепата на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Оттогава в параклис "Рождество Христово" лекари, пациенти и техните близки могат да намират закрила и надежда.
Третият параклис също е нов и принадлежи на Католическата църква от източен обряд. Той бе осветен през 2006 г., когато се отбеляза 80-годишнина от основаването на Апостолическата екзархия в България. Намира се в сградата на седалището на екзархията до църквата „Успение Богородично“ в София.
Константин Събчев
