- Г-н Петков, първият тур мина, на какво се дължи тази ниска активност? Ударихме ли поредния антирекорд?
- Определено това е антирекорд откъм активност. Такива ниски нива не сме имали никога. Причините за това са няколко. Първото е качеството на надпреварата, която не накара по никакъв начин избирателите да отидат до урните и да дадат своя глас за определен кандидат. Другата причина е това, че две от големите партии у нас не издигнаха свой кандидат и не подкрепиха никой друг. Третата е връщането на изцяло машинния вот в големите секции. Една голяма част от българите – около 100 000 души, се страхуват, не желаят или не могат да гласуват с машини. Това също оказва влияние върху тяхната мотивация. Сред другите фактори е и липсата на дебат между водещите кандидати. Избирателят трудно се ориентира, когато няма дебат. Всички се крият, страхуват се. Предприели са някакви тактики на снишаване, което в един мажоритарен вот не може да не доведе до щета и тя се показа в пълната си степен.
- Каква очаквате да е активността на балотажа и има ли шансове тя да се повиши?
- За съжаление практиката при президентските избори у нас показва, че вторият тур е с по-ниска избирателна активност от първия. С по-голяма вероятност може да твърдим, че на балотажа активността ще е по-ниска. При евентуално мотивиране на избирателите, които на първи тур не са гласували, е възможно и леко увеличение. Дори и да има такова, то няма да е нещо рекордно. Това обаче пак ще е ясен сигнал към българските политици, че не правят нещо като хората и обществото не е съгласно. Въпросът е доколко самите политици ще успеят да видят този сигнал, защото заявките в изборната нощ не показват, че те забелязват какво им казва обществото. Предстои да видим още по-лоши последствия за политиците.
- Как си обяснявате тази малка разлика между Илияна Йотова и Андрей Гюров? Защо се стигна до този срив в подкрепата за Йотова?
- Тази разлика се скъси последните седмици. Анализите на „Галъп“ показаха тези тенденции, че се върви към ниска активност. Второто е, че Йотова губи подкрепа и върви надолу. Третото е, че Гюров казва малко. Това са фактори, които скъсиха дистанцията между тях. Трябва да подчертаем, че в последната седмица се случиха и всевъзможни кризи. Една част от тях бяха предизвикани от самото правителство, а други от външната обстановка. Всички те обаче
наляха масло в огъня и това доведе до толкова драстичната разлика. Ниската избирателна активност сама по себе си също е фактор. Когато имаме ниска активност, кандидатите се сближават, гласовете тежат и всеки един вот, подаден за тях, може да увеличи разликата осезаемо. Наред с това и третата двойка Костадин Костадинов-Петър Волгин се представи добре. Големият въпрос е дали представителите на тези политически формации ще разчетат тези тенденции, или ще продължат да говорят агресивно и да се обиждат.
- Опит за прехвърляне на отговорността за резултата на Илияна Йотова ли е изказването на премиера Румен Радев, че за сглобкаджиите вотът е битка за оцеляване, а президентската институция е инструмент за реванш?
- Съгласен съм с него, че това е битка за оцеляване, но за рейтинга на управляващата власт. Поради липсата на президентски дебат между всички кандидати обществото се фокусира върху действията на правителството. И може категорично да заяви, че резултатите са червен картон и вот на недоверие към това правителство от обществото. За президентска кампания трудно може да говорим. Гражданите дадоха вота си по-скоро против кабинета, отколкото срещу Йотова. Тя не разгърна потенциала си, нито влезе в дебат в дълбочина. За съжаление кабинетът тръгна по старата максима да се търси вината в другите, а не в това, че управляват 6 месеца с монолитно мнозинство и всички ресурси. Напротив, отново изместват фокуса към неща, които са в миналото. Т.е. не виждат вината в себе си. Това винаги е рецепта за епичен провал.
- Защо избирателите на Румен Радев и „Прогресивна България“ (ПБ) не се преляха плавно към Йотова?
- Защото избирателите на ПБ не е много ясно дали въобще са техни или част от този вот на предишните парламентарни избори по-скоро бе отлив от цялостната политика, която се води у нас. ПБ се яви като един преходен обект. Чрез него обществото се освободи от старата власт. Какво се оказа? Обществото делигира власт на следващия, изчаква го, преценява и ако види, че не се справя, започва да търси други алтернативи. ПБ не осъзна ситуацията, в която се намира. Не започна да изгражда структури. Тя разчита на едни овехтели и нафталинови структури на БСП от миналото по региони. Където Йотова се явяваше по места, почти навсякъде бяха структури на соцпартията. ПБ отсъстваше като формация. Те много надменно, както през последните 6 месеца в тяхното управление, подцениха нещата и не се структурираха по места. Това не може да не доведе до електорална щета. И тя се появи на тези избори. Уви, управляващите не са наясно, че това са плаващи електорати, които могат много лесно да заменят една партия с друга в зависимост от общия интерес.
В последните месеци правителството не прави нищо в посока да убеди обществото, че иска да извърши нужните реформи и те са хората, които могат да го направят. Апелът на Радев, че трябва да се спре с аматьорите в управлението, е много резонен, но сякаш това се отнася за тяхното управление.
- Достигнал ли е Андрей Гюров своя лимит и има ли шансове да изпревари Илияна Йотова, защото разликата между тях е много малка?
- Гюров като електорат и потенциал на общността, която представя, е повишил с около 100 000 гласа своята подкрепа. Това е някакъв таван за техните партийни структури. Големият въпрос е дали Гюров може да убеди привържениците на други формации да гласуват за него. От това, което видяхме във вечерта на изборите, той по-скоро не осъзнава ситуацията, в която се намира. Даде заявка, че ще се бори за всички гласове. Той в момента има доста по-важна цел - да се опита да се договори с останалите опозиционни формации като ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“. И да търси подкрепа от тях. Вече получи една от страна на Радостин Василев. Именно това би му донесло електорален плюс/бонус и би му осигурила победата. Всичко останало би било на късмет, на случайност или поради още по-слабия резултат на Йотова. Т.е. през тази седмица е важно да видим в каква посока ще тръгнат политиците. Дали ще има официални договорки, или ще тръгнат с традиционните за нашата действителност недомлъвки и скрити разговори. И наистина балотажът се оказва непредвидим. Който казва, че знае как ще завърши резултатът, спекулира. Според мен и двамата кандидати имат шансове да спечелят. Въпросът е да надградят това, което направиха. При Гюров има много повече полезен ход за надграждане, защото той може да търси подкрепа от опозиционните партии. Въпросът е дали би го направил. Докато при Йотова, тя също може да търси подкрепа от определени формации. При нея обаче стои въпросът защо има отлив между 900 000 и 1 млн. избиратели. Отговорът е изцяло в управляващите, а не в някой друг.
- Т.е. според вас двамата кандидати трябва директно да търсят подкрепа от ГЕРБ, „Възраждане“? Досега не виждаме нито Гюров, нито Йотова да го правят.
- Те не са на висотата на ситуацията, в която се намираме в момента. Те трябва да разберат каква е точно ситуацията и да се опитат да реагират адекватно политически. Виждате какъв е залогът. Ако не предприемат нищо, имат шанс да загубят. Нищо, че сега едните си мислят, че са морални победители, а другите търпят електорални щети. Българското общество ще се
произнесе другата неделя. То може да бъде мотивирано да отиде до урните, ако види кой е по-подготвен. Силно се съмнявам, че закъснелият дебат в края на тази седмица между първите двама би повлиял. Международната практика показва, че рядко тези дебати водят до електорално преобръщане. Въпросът е как биха търсили подкрепа. Видя се и на първи тур, че ГЕРБ и ДПС имат електорален потенциал, който стои в резерв. Тези две формации могат да го насочат в една или друга посока, защото имат добра партийна дисциплина. Всичко е въпрос на договорки. Сега е моментът малко да се разчупи този модел – „никога с този, никога с онзи“, и да се говори за политики.
- Добре, откъде може да дръпнат гласове и единият, и другият?
- Гюров дръпна от гласуващите за ГЕРБ. Около 30-40% от тях гласуваха за него. Т.е. има потенциал част от привържениците на ГЕРБ да гласуват за него. От друга страна, част от симпатизантите на ГЕРБ дадоха вот за Йотова и за Костадинов. Оттам имат резерв. Радостин Василев вече декларира подкрепа за Гюров. Имаме подкрепа от различни формации. Въпросът е дали тя ще бъде явна и открита.
- Къде ще се насочат избирателите на „Възраждане“, които сега дадоха подкрепа за Костадинов?
- Определено те са едно от най-големите неизвестни. Това са избиратели, които са се върнали от ПБ и на втория тур трудно биха гласували чисто психологически отново за ПБ. От друга страна, може би част ще гласуват с отвращение за Гюров. Някаква част няма да излезе въобще да гласува. Може би гласовете им ще се преразпределят поравно. Зависи от поведението на лидера на „Възраждане“. Сега е удобен момент той да се договаря с опозиционните формации, за да покаже, че е възможен партньор в едни бъдещи разговори. Отваря се добър хоризонт пред Костадин Костадинов. Ако изпусне и този влак, в бъдеще трудно ще може да се заяви на политическа сцена като сериозен фактор. Сега е важен и трябва да потърси начин как да побутне един или друг в дадена посока.
- Какви са вашите прогнози - колко може да получи на балотажа Йотова и колко Гюров?
- За съжаление не много по-големи, отколкото в настоящия момент. Могат да вдигнат с между 100 000 и 200 000 гласа. Това не е много, но не и малко. Достатъчно е да победиш. Въпросът е, че за по-дълбока подкрепа е нужно политическо споразумение между пасуващите страни. Такова не се очертава. В числово изражение подкрепата няма да е особено различна. Да речем с едни 200 000-250 000 гласа може да увеличат подкрепата си. Ако няма договорки, най-вероятно ще имаме фотофиниш и до последно няма да се знае кой ще победи на 1 ноември.
- Тези 200 000-250 000 гласа и за двата лагера ли се отнасят?
- За всеки около 200 000-250 000 гласа, което е добър резерв. Зависи как се държат кандидатите за „Дондуков“ 2. Ако продължат да говорят общи приказки, доникъде няма да го докараме и ще извадят идентичен резултат като на първи тур. Ако покажат, че са политици, могат да вдигнат сериозно вота за себе си и категорично да победят другия. Когато са само двама, разликата ще стане голяма. Въпреки че вече имаме и сериозен проблем с легитимността на вота при толкова ниска активност. На какво ставаш президент, като за теб са гласували 5-6% или 10% от гражданите.
- Колко са колебаещите се гласове и могат ли те да се окажат решаващи за балотажа?
- Колебаещите са традиционно около 9-10%. Те могат да окажат влияние, но проблемът при тях е, че може въобще и да не отидат на втори тур. Защото колебаещите се на първи тур са имали по-голям избор. Сега изборът е сведен от 27 на 2. Колебаещите се най-вероятно няма да отидат да гласуват или ще решат в последния ден. Трудно е да се прогнозира.
- Казахте, че ГЕРБ и ДПС имат електорален резерв и могат да насочат вота. В тях ли е скритата карта в момента?
- При тях и в част от симпатизантите на „Възраждане“. Ако привърженици на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ се прелеят, те ще са с много по-голямо процентно изражение от резултата на първия на първи тур. Тоест виждате какъв сериозен дисонанс има между това, което може да се случи. Ако това се случи, ще имаме един доста категоричен победител с убедителна преднина пред втория. Ако гласовете им се разделят равномерно, до последно няма да знаем къде отиват гласовете на гражданите.
- Какво трябва да променят двамата кандидати в стратегията си, за да разширят все пак електоралната си подкрепа?
- Да покажат, че са автентични. През цялата кампания се криеха. Появяваха се в доста защитена среда. Българското общество иска да види кандидатите в реална ситуация, под напрежение, за да може да прецени. Трябва да се покаже, че са предвидими политици и може да им се има доверие. Когато един политик говори един ден, а друг ден друго, това трудно печели доверие. Българите искат автентични политици. Ако успеят да загатнат поне за тези неща, ще спечелят. Изпуснаха цял месец от кампанията.
Това е той:
- Изпълнителен директор в „Галъп интернешънъл“
- Социолог в изследователски център „Спектър“
- Доктор по социология от Югозападен университет „Неофит Рилски“
Тихомира Михайлова
