В последните години много се говори за STЕМ кабинетите в училищата и за това как чрез тях ще се възвърнат традиции в нашето образование от преди 30-40 години. Става дума за времето, когато в гимназиите часовете по природонаучните дисциплини като физика, биология, химия и география се провеждаха в специални учебни кабинети и от 5-и клас нагоре децата правеха различни практически опити, за да проумеят по-добре материала в учебниците. Добавяха преки впечатления и по-ясно разбираха какво са понятия като магнетизъм и електричество по физика, как точно протича осмозата в биологичните системи и какви са основните принципи на химичните реакции. STEM (Science, Technology, Engineering, Math, от англ.) най-общо означава „Наука, технология, инженерство, математика“.
Подход
Подходът STEM обаче е много повече от „залепване“ на понятията едно до друго. Той се възприема като философия на образованието, която обхваща преподавателски умения и учебен материал по начин, който прилича на реалния живот. Като учебна програма STEM е основана на идеята за фокусирано обучение по четирите направления – наука, технология, инженерство, математика – в интердисциплинарен и приложен подход. Вместо да се преподават четирите дисциплини като отделни и дискретни предмети, тя ги интегрира в последователна парадигма на обучение, базирана на реално приложение. Това, което отличава STEM от традиционното образование и наука, е смесената учебна среда и демонстрирането на учениците как научният метод може да бъде приложен в ежедневието. STEM отчита факта, че непрекъснатият напредък на технологиите променя начина, по който децата учат, свързват се с другите и взаимодействат помежду си всеки ден. В резултат със сигурност някъде се постига по-добрата функционална грамотност, която все по-категорично се очертава като водещ дефицит в българската образователна система. При нас в съзнанието на повечето ученици и учители STEM се свързва с нови, модерни и добре оборудвани класни стаи. Дори и в някои от най-предпочитаните гимназии в страната обаче те се използват по предназначение единствено от преподавателите по информационни технологии. Само в много малък процент специализирани училища със или без подобни кабините децата имат възможност за повече упражнения, с които затвърдят предадения им като теория материал. Огромен процент от абитуриентите в последните години завършват средното си образование, без да са направили нито един опит по химия и биология. Без да са пипнали колба и епруветка.
Реалност
„Учил съм в три училища и в лаборатория не сме влизали. В нашия STEМ кабинет провеждаме занимания по информационни технологии и правим тестове по някои други предмети“, коментира Никола Христов, дванадесетокласник от столичната Първа английска езикова гимназия.
„В някои училища има такива кабинети, които обаче остават заключени, защото или няма колеги, които да ги използват по предназначение, или няма дисциплина у учениците и постоянно трошат нещо и се налагат допълнителни ремонти“, коментира пред „Телеграф“ и учителят по физика Димитър Митев, който има опит и като директор на най-голямото училище в Плевен – СУ „Иван Вазов“.
„По мое време изградихме 4 такива STEM кабинети – по математика и физика, по химия и по биология. Постоянно търсех финансиране. Има и други подобни училища в България, но от опита ми повече от 30 години в системата мога да ви кажа, че огромен процент - може би 80% от днешните ученици не са правили опит по природонаучните дисциплини, които в крайна сметка са в основата на тези специалности и са част от профила на кадрите, които най-много се търсят на пазара на труда. Трябва някой колега на добра воля и със сериозни усилия до помъкне епруветките, за да покаже нещо в класните стаи“, категоричен е още Митев, който в момента преподава в столично частно училище.
Постижение
В същото време от МОН се хвалят, че България е единствената държава, която е договорила средства за създаването на образователна STEM среда в 100% от училищата и образователните центрове по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). „Този мащаб на STEM инвестициите е безпрецедентен и няма аналог в други европейски държави в момента“, отбелязаха от ведомството пред „Телеграф“.
„При старта на процедурата за изграждане на училищна STEM среда и високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи (ВОСКС) по Националния план за възстановяване и устойчивост в държавните и общински училища и центрове за специална образователна подкрепа в цялата страна имаше изградени STEM центрове в 263 училища. При тях се предвижда надграждане, допълване и усъвършенстване на тези пространства. Във всички останали училища и центрове за специална образователна подкрепа ще бъде изградени изцяло нови STEM центрове. Крайният срок за създаване на новата училищна STEM среда по Националния план за възстановяване и устойчивост е юни 2026 година“, отговориха още от МОН. Експертите от кабинета на министър Галин Цоков уточниха още към настоящия момент, че Изпълнителна агенция „Програма за образование“ е подписала 2104 договора с крайни получатели, като предстои подписване и с останалите училища и центрове за специална образователна подкрепа. В голяма част от образователните институции вече се реализират дейностите по изграждане на новите пространства.
Промени в програмата: Облекчават фактологията, увеличават упражненията
От тази учебна година влязоха в сила нови учебни програми за учениците от 1-ви до 10-и клас. Програмите бяха облекчени откъм фактологична и академична информация, като беше дадена възможност за прилагане на наученото в практиката, за лабораторни упражнения, семинари и др. В новите програми са предвидени и повече възможности за междупредметни връзки и интегрирано обучение по различни учебни предмети. Така от МОН отговориха на въпроса заложено ли е като цел увеличаването на работата на децата в лабораторни условия с цел подобряването на функционалната грамотност.
Людмил Христов
