С лед десетилетия на разруха една от най-красивите сгради, останали от славното минало на Русе, връща великолепието си.
Лятната вила на банкерите Симеонови се събужда за нов живот, след като неотдавна настоящият й собственик започна реставрация. Тъй като сградата е паметник на културата, видът й ще бъде изцяло запазен. Очаква се дейностите по реконструкция и реставрация да приключат след две години.
Грохнала под тежестта на годините, вилата в Парка на младежта в Русе пази спомена за двама от най-богатите българи, замогнали се след Освобождението – братята Стефан и Иван Симеонови. Сега паркът е любимо място за отдих на русенци и е близо до центъра, но когато е вдигната постройката, това е било крайградска зона – Владиковата бахча. Събрали вече достатъчно пари, братята искали да си построят лятна резиденция, която да служи за отдих на семействата им и където да посрещат високите си гости.
Инж. Иван Иванов в сградата, която купи и реставрира Доходното здание на Сабетай Бениеш.
„Сградата е завършена през 1892 г. Стефан възлага на швейцарския архитект Хайнрих Майер да направи проект за представителна вила за фирмата „Братя Стефан Симеонови“. Обърнете внимание, в названието на фирмата е само името на Стефан, за да се подчертае неговата водеща роля и принос в общата дейност. Стефан е бил големият предприемач, Иван се е занимавал повече с банковите дела“, разказва пред „Телеграф“ русенецът инж. Иван Иванов, който има строителен бизнес. Той е автор на изследване за живота на двамата братя и човек с голямо отношение към историята и паметта на България.
Ценител
Като ценител на богатото архитектурно наследство на Русе след дълги перипетии инж. Иванов закупи сграда руина, която някога е била доходното здание на фабриканта Сабетай Бениеш, и сега я реставрира.
Крепостният акт за купуване на мястото, открит от инж. Иван Иванов в Държавен архив Русе.
Мястото за лятната вила е купено от Иван Симеонов. Крепостният акт е запазен и е с дата 7 ноември 1890 г. Открит е от инж. Иванов в Държавен архив – Русе. Симеонов е закупил 12 хиляди квадратни метра (12 декара) в местността Полето (Владикова бахча). Пред вилата е имало голямо пространство, където по-късно се е провеждала прочутата русенска тарла (традиционният пролетен панаир в Русе – б.а.) Целият имот е бил заграден със стабилна ограда, която не е запазена, но може да се види на архивни фотографии.
Гости
„Има данни, че във вилата са отсядали министър-председателят Стефан Стамболов и княз Фердинанд. Стефан Стамболов и Стефан Симеонов са били съученици и приятели от детската си възраст в Търново и са поддържали добри отношения. Русе е бил град с представителни функции за княза и министър-председателя. Когато е идвал, Стамболов е отсядал в къщата на Стефан Симеонов и в лятната вила и Никола Обретенов се сърдел, че неговият съратник отпреди Освобождението не отсяда при него. Княз Фердинанд е посещавал къщата на Иван Симеонов, която е близо до дома на брат му Стефан“, обяснява инж. Иванов.
Една твърде рискована сделка води до фалит на фирмата „Братя Стефан Симеонови“. Освен с банкерска дейност двамата започват да финансират мащабни инфраструктурни обекти на държавата. Инвестират в строежа на нови жп линии и това се оказва голямата им грешка. Отначало държавата извършва плащанията към банката „Братя Стефан Симеонови“, но в един момент спира. Финансовата институция на Симеонови фалира.
„Стефан умира през 1908 г., тоест той само 16 години е ползвал лятната резиденция. След смъртта му стопанин на вилата става брат му Иван. Бил е силно притиснат от кредиторите, дори по едно време вилата е била описана заедно с родната къща на братята на Самоводската чаршия в Търново. Но става едно погасяване на задълженията на банката по давност и вилата е отписана. Иван я ползва до смъртта си през 1930 г. От най-богат той се превръща в беден човек“, продължава разказа си русенецът.
След смъртта на Иван съпругата му Мария Павурджиева не удържа на натиска на кредиторите и продава фамилната къща на ул. „Полицейска“. Така погасява част от задълженията на братя Симеонови. Вдовицата се премества да живее на квартира на ул. „Църковна независимост“. Умира през 1954 г.
Доклад
„След смъртта на Иван Симеонов, вместо да съхрани това безценно богатство, тогавашната русенска община прави доклад до министър-председателя във връзка с разширяването на градския парк, като иска да се отнемат 9750 квадратни метра от двора на вилата. Така дворът остава 2250 квадратни метра“, разказва инж. Иванов.
След 9 септември 1944 г. богаташката лятна вила е национализирана. В сградата се настанява управление на милицията, а след това е превърната в санаториална детска градина. От скъпата мебелировка не остава нищо. В началото на 90-те години на ХХ век сградата е реституирана, а преди няколко години – продадена на собственика на голяма русенска компания.
„Самият аз през 2017 г. проявих интерес към тази вила, когато исках да предприема нещо и да инвестирам в старата архитектура на Русе. Един от обектите на моето внимание беше вилата на братя Симеонови, но не можех да си позволя да платя цената. После тя бе намалена и преди три-четири години се чу, че имотът е продаден. Каквото и да е предназначението на вилата в бъдеще, най-важното е, че тя ще бъде реставрирана и ще се запази“, смята инж. Иванов.
Богато архитектурно наследство
Още няколко сгради на братята Стефан и Иван Симеонови са част от богатото архитектурно наследство на Русе. Двамата построяват къщи за семействата си на ул. „Полицейска“ (днес „Иван Вазов“ – б.а.) Къщата на Иван Симеонов сега е седалище на Никополската католическа епархия, която я придобива, след като Мария Павурджиева продава имота на никополския епископ.
Ремонтът на вилата започна на 8 юли.
Къщата на Стефан Симеонов сега е собственост на община Русе. Наричана е неправилно Семизовата къща на името на зетя на Стефан Симеонов – полковник Атанас Семизов. Наскоро общината извърши голям ремонт и сградата вече е в отлично състояние. Величествена е и сградата на „Банка Стефан Симеонови“ на главната русенска улица „Александровска“. Във великолепната постройка сега е настанена също финансова институция – Банка ДСК.
Ремонтът на вилата започна на 8 юли.
Жанета Йорданова
