М итническата такса за малките пратки от Китай и другите държави извън Европейския съюз си постигна целта.

Българите рязко са намалили поръчките от платформи за евтини джунджурии и бърза мода като Тему, Шейн, АлиЕкспрес. Данните, предоставени на „Телеграф“ от Агенция „Митници“, показват, че след въвеждането на таксата от 3 евро обработените декларации за дребни пратки, идващи извън ЕС, са близо три пъти по-малко: през юли тази година броят им е бил 8370, докато през същия месец на миналата година те са били 23 486. Намалели са и приходите от този вид търговия, независимо че общите данъчни постъпления средно от една пратка са се повишили. 

Точно такъв е бил замисълът при въвеждането на тази такса, каза пред „Телеграф“ Жанет Найденова, председател на УС на Българската Е-комерс асоциация. Имаме вече малко по-честна конкуренция, за което се борим няколко години, коментира тя. По думите й заради таксата потребителите са променили поведението си и вече се въздържат от импулсивни покупки. Платформите също променят моделите си – те разширяват складовете си в ЕС, където ще вкарват стоки в големи количества, върху които да се начислява мито. След което поръчките ще се експедират към съответните държави като вътреобщностни доставки.

Цел

Митническата такса от 3 евро бе въведена в целия Европейски съюз от 1 юли тази година. Тя важи за пратки на стойност до 150 евро, които до този момент бяха освободени от облагане. Продължава да се начислява и стандартната ставка ДДС. Данък добавена стойност обаче има и върху самото мито. Това означава, че в крайна сметка потребителят трябва да даде общо 3,60 евро.

За пратки над 150 евро режимът не се променя – плаща се стандартното мито, което обикновено е някакъв процент от стойността. 

Първоначално този механизъм с освободени от облагане дребни пратки беше предназначен да опрости митническата работа и да намали бюрократичната тежест. Междувременно обаче електронната търговия се разрасна в огромни мащаби – само през миналата година в ЕС са влезли над 5,8 милиарда такива пратки. Това води, от една страна, до загуба на конкурентоспособност за местните играчи на пазара, а от друга – до пропуснати приходи от мита за бюджета на европейските държави. Именно тези обстоятелства накараха европейските институции да променят правилата на играта. 

Категории

Митническата такса засегна най-вече поръчките на стоки от китайските платформи, откъдето идват 90% от дребните пратки в ЕС. Таксата се начислява на стокова позиция. Например, ако потребителят си поръча три различни поли от Тему, той ще плати само 3,60 евро допълнително. Но ако си купи пола и панталон в една поръчка, ще трябва да извади 7,20 евро. В случая обаче е важно и описанието на стоката от самия търговец. Потребители споделят, че им се е случвало за две поли да платят двойна такса само защото едната е описана като памучна, а другата като вълнена.

Таксата си изигра ролята по отношение на това да се изравни режимът при поръчки под и над 150 евро, коментираха експерти. Тя отказа много потребители да купуват от китайските платформи дребни и евтини неща, защото не си заслужава за стока, която струва 1,50 евро, да платят 3,60 евро отгоре. Някои купувачи вече се ориентират и към европейски онлайн търговци.

Постъпления

Независимо че митническата такса трябваше също да увеличи приходите от вноса, у нас това не се е случило. За обработените през юли 8370 пратки са реализирани постъпления в размер на 30 405 евро от мита и 86 800 евро от ДДС. Това прави общо 117 205 евро. За сравнение, през юли миналата година при 23 486 броя пратки, приходите от ДДС са били 183 381 евро. Приходите средно от една пратка обаче са нагоре. За юли 2026 г. те са 3,63 евро мито и 10,37 евро ДДС. Докато за юли 2025-а постъпленията от една пратка са били средно 7,81 евро ДДС.

Но така или иначе приходите от мита нямат голямо значение за националния бюджет.  Те се събират от митниците, но държавите членки задържат само 25% от тях. Останалите 75% се превеждат към бюджета на ЕС като традиционни собствени ресурси. 

За българската митническа администрация е по-важно, че най-късно през ноември ще се въведе още една такса – за митническа обработка. Тя ще се преразпределя към митниците на държавите членки и ще бъде в размер около 2 евро. Това още повече ще оскъпи поръчките от китайските платформи.

САЩ и Великобритания са начело

По брой получени пратки до 150 евро водещите държави през юли са САЩ и Великобритания.

Те изпреварват Китай, който пада на трета позиция.

Това се дължи на факта, че при вноса от САЩ и Великобритания става въпрос за нишови и сравнително скъпи стоки. При тях решението за покупка не се влияе от таксата, както е при доставката на евтини джунжурии или дрехи от Китай.

Данните на Агенция „Митници“ показват, че през юли броят декларации за пратки до 150 евро от САЩ е 2477 (близо 30% дял). На второ място е Великобритания с 1439 броя. Чак на трето място е Китай с 990 броя декларации. Следват Япония (964 броя) и Хонконг (600 броя).

От Агенция „Митници“ обясняват, че българската статистика не рисува пълната картина. Това е така, защото китайските платформи имат големи хъбове в други държави от ЕС. И голяма част от поръчките за България минават оттам, обмитяват се, след което се разпределят към страната ни като вътреобщностни доставки.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТИКТОК

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE

Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google